Любо Огнянов е роден на 23 юни 1977 г в град Варна. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа във варненския вестник „Черно море“, а телевизионната му кариера стартира в MSAT. Едно от най-сериозните предизвикателства в кариерата му е, когато става главен редактор и впоследствие изпълнителен продуцент на предаването „Пирамида“ в PRO BG. Той е първият продуцент на предаването „Код Криминално“. След закриването на PRO BG се присъединява към екипа на телевизия „Европа“. От края на 2013 г. започва работа като продуцент на криминалното предаване „Жега“ по ТВ7, а впоследствие става и негов водещ. От 6 декември 2015 г. Любо Огнянов водеше телевизионния проект на ТВ7 „Революция“, а в момента – „Офанзива“ по Канал 3.
От първия ми полет е минало толкова време, че се опасявам, че съм едва ли не съвременник на братята Райт. Нямам ясен спомен от първото си изживяване във въздуха, тъй като съм бил едва на годинка. Прелетял съм заедно с майка ми разстоянието между Варна и София. През по-голямата част от времето съм спял сладко, а майка ми е отбивала атаките на жените около нея, която са искали да щипнат „това сладко бебче с големите бузи“. От детската ми снимка обаче ясно личи, че летенето адски ми е харесало.
Когато бях на пет години отново прелетях разстоянието между Варна-София и обратно. Комичното беше, че проверката на летището, обичайното за онези години закъснение доведе дотам, че 35-минутният полет продължи близо три часа и половина. Много ясно си спомням униформите на стюардесите, които трябваше да успокояват лелка на средна възраст. Жената изглежда летеше за първи път, но това което запомних най-ясно беше… синята коса. Дали това беше отмъщението на фризьора или лелката просто беше решила да развее къдрици в остър контраст с яркочервената си рокля – не знам, но остави дълбок белег в детското ми съзнание. Оттогава очаквам всяка жена, която не е блондинка или брюнетка истерично да започне да крещи без особена причина. А малко по-късно да бъде упоена от ударни дози коняк, както направиха стюардесите от полета на живата по онова време БГА „Балкан“.
Тогава контролът на летищата не беше толкова строг и децата минаваха по-леко – не трябваше да свалят колани, а количките в ръцете им не бяха възприемани като ръчни гранати. От дистанцията на времето осъзнавам, че кетърингът беше ужасяващ, но за малкото тогава дете (все пак и аз съм бил някога млад) най-интересни бяха малките бутилчици с вода. За мен любопитен персонаж беше и един африканец, който след това ми обясниха, че бил важна клечка от комунистическата партия в Кения. Абстрахирайки се тогава от партийното му членство, за мен беше изключително забавен фактът, че този човек говореше български с удивително смешен акцент. Разбира се, от време на време кошмарната лелка със синята коса се будеше от алкохолното си опиянение и разваляше пейзажа. Като дете благосклонно ми отстъпваха място до илюминатора и тогава за мое учудване покрай самолета преминаха двойка изтребители. Тогава България имаше повече от два бойни самолета, но аз ги виждах за първи път в полет. Реших че мога да помахам на чичкото отсреща и останах леко разочарован, когато не получих отговор.
Най-любопитните случки обаче бяха години по-късно. Казват че разстоянието убива любовта в една връзка и за да докажа обратното, летях често до Милано. Компаниите бяха различни, но никога няма да забравя как една стюардеса и един щастливец два реда пред мен се заключиха в тоалетната на пасажерите за близо 30 минути. Казвам щастливец, защото стюардесата беше едно прекрасно русо създание с най-удивителните синьо-зелени очи. Така и не разбрах дали двамата се познаваха отпреди, но когато излязоха бяха посрещнати с овации.
През 2008 г., когато летях за Брюксел станах свидетел на същата комична случка, но с двойка пенсионери. Семейството се заключи в тоалетната за около 20-ина минути и няколкото опита някой да я посети удариха на камък. Стюардесите решиха, че на възрастните хора им е прилошало и започнаха упорито да чукат по вратата. Когато пенсионерите излязоха, жената беше червена като божур от притеснение, а мъжът на развален английски обясняваше, че няма никакъв проблем, просто жена му е мерила кръвното. Тогава разбрах, че за любовта граници наистина не съществуват…
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



