Георги Милков – журналист
Трябва да е било лятото на 1986 г. Първият ми полет със самолет. Или по-скоро със звяр. Защото турбовитловият четримоторен „Илюшин 18“ не можеше да се нарече просто самолет. Поне така ми се е сторило тогава. Бях на 13 и пътувах от София за Москва. Нямам никакви по-специални спомени от този ден, защото се чувствах така, все едно летя от години. Беше ми някак естествено.
От този първи полет минаха почти 30 години. Дори не мога да си представя за цялото това време колко самолета съм сменил. Летял съм с какво ли не и закъде ли не.
На зверския Ил-18 съм се качвал още два пъти през живота си. Веднъж от Самара до Душанбе и после от Пекин до Пхенян. И в двата случая имам спомени, че в салона се образуваше мощен конденз. В самолета на несъществуващата вече авиокомпания „Самара“ малко след излитане от летище Курумоч започнаха да се отлепят тапетите. Да, точно така, тапетите.
Ирак, военен самолет „Спартан“
Пасажерският салон на тази стара коруба бе изцяло декориран с хартия във флорални елементи. Може би навремето тази машина е била зачислена към правителствения авиоотряд на СССР и е возила примерно секретаря на Куйбишевския Совнарком. Във всеки случай опушените тапети придаваха неповторим ретро чар на гръмогласния „Илюшин“. Но въпреки носталгията, всеки би се съгласил, че няма нищо по-тъжно от едни олюпени стари тапети.
Откъде идваше цялата тази влага? Задавах си все същия въпрос и следващият път, когато съдбата ме качи на „Илюшин“. По време на полета до Пхенян стюардесите на севернокорейската държавна авиокомпания „Ер Корио“, облечени в национални носии, минаваха напред-назад, въоръжени с дълги закривени форцепси с марли, за да попиват капките конденз от тавана на самолета.
Лаос
Летял съм и със старите правителствени самолети на България, завещани от Тодор Живков. С един Як-40, който бе снабден с телевизор и видеокасетофон, монтирани в рамка от винкел, както и с придобилото известност като „Куцото Ту“ – возилото на държавния глава, чийто колесник имаше собствено мнение и не следваше пилотските указания.
Летял съм и с много цветни авиокомпании. Повечето от тях са африкански, разбира се. И до днес помня името на една стюардеса от „Ер Малави“. Казваше се Мадона Мбабана и постоянно парадираше с името си по бордовата уредба.
А веднъж на летище „Муртала Мохамед“ в Лагос, Нигерия един човек на другия край на пистата ръкомахаше френетично и крещеше с цяло гъло: „Абуджааааа, Абуджаааа“. И това трябваше да бъде ясeн знак за всички нас, пътуващите с „Чанчанги еъруейз“ до дестинация Абуджа, да се втурнем за бординг.
летището в Кайен, Френска Гвиана
В йеменските авиолинии, с които преди десетина години пътувах от Сана до Адис Абеба, инструкциите за безопасност звучаха така: „Владетелю на съдния ден, на тебе служим и теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път! Пътят на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, над които тегне гняв…“
Първата сура от свещената за мюсюлманите книга е задължителна и за саудитските авиолинии, в които по време на яка турболенция съм бил свидетел на най-масовото рецитиране на корана. И то на висок глас.
От корана е заимствано и името на авиокомпания „Бурак“, която оперираше в Либия в последните години от управлението на Кадафи. Самата идея да кръстиш авиокомпания с името на митично същество, което отнася душите на праведниците на онзи свят, оставям без коментар.
Sultanate of Brunei — в Bandar Seri Begawan, Brunei
Едно лято на 2006 г. на летище „Бенина“ в Бенгази чаках осем часа самолетът на „Бурак“ да дойде, за да извърши планирания си полет до либийската столица. Пътувах често с „Бурак“, защото държавната джамахирийска компания имаше реномето на още по-нередовна. В личната ми авиокласация 8-те часа на „Бурак“ са най-голямото закъснение, с което съм се сбълсквал. Не броя суданските авиолинии, защото не съм си патил чак толкова много от тях. Те закъсняват с цели дни, но на мен лично никога не ми се е случвало.
Най-дългото ми пътуване със самолет, без да излизам от зоната на летището, бе едно кошмарно завръщане от Еквадор през 2011 г. по линията Кито-Богота-Ню-Йорк-Париж-София.
Токио, Япония
При избора си на авикомпания съм правил доста необмислени неща, признавам. Летял съм с иракските авиолинии (по времето на Саддам) в зона, забранена за полети и с афганистански Ми-8 по време на активни бойни действия. Без да се замислям съм се качвал на пакистански, танзанийски, малайзийски, филипински и какви ли не авиопревозвачи. От чисто любопитство съм пробвал как е на борда на самолетите на Султаната Бруней и на „Себу Пасифик“ – една шарена компания, оперираща между островите в Югоизточна Азия.
Никога не ми се е случвало нищо лошо. Това е, най-вероятно, защото обичам да летя. Пътуването с кола ме отегчава и изнервя, докато самолетите (дори и най-раздрънканите) ме карат да се чувствам в състояние на умерена екзалтация и перманентна радост. Точно така, както на онзи първи полет през 1986-а.
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
