Златимир Йочев – журналист, BIT
Първият полет – бях на 6 години и със сестра ми трябваше да летим до Либия (полетът беше до Тунис), където родителите ни работеха. Бях доста любопитно хлапе и още с влизането в машината започнах да изучвам самолета на авиокомпания „Балкан“, който мисля че беше ТУ-154. През целия полет не спрях да натискам копчетата над главата ми, търсех спасителната жилетка под седалката, а стюардесите непрестанно идваха да питат дали всичко е наред. Няма да забравя и колко топъл и сух въздух ни посрещна още на слизането по стълбичката в африканската страна.
Нямам страх от високото, дори напротив. Като дете бях страхотен фен на американския филм „Top Gun“ с Том Круз и мечтаех да стана пилот на изтребител. При един от полетите ни към България пък се случи така, че наш семеен приятел, който е пилот, ме покани в пилотската кабина. Гледах с невероятен интерес многобройните светлини и индикатори и за няколко минути успях поне частично да сбъдна своята мечта. Бях страшно щастлив.
През годините съм летял доста и всички полети свързвам с приятни спомени, защото поводите най-често са екскурзии, посещение на непознати места или срещи с майка ми, която живее във Великобритания. Преди пет години летях отново към Острова и случайно до мен се падна да стои актрисата Мария Статулова. Това е един от най-веселите ми полети, който ще запомня с нейната виталност и страхотно чувство за хумор, както и изпитата бутилка уиски.
Като студент започнах работа като водещ на туристическо предаване. Чрез него открих в пълна степен любовта си към високото и полетите под всякаква форма. За кратко време успях да полетя с почти всичко, на което може да се лети у нас – двуместен самолет Sting, бънджи, парапланер, делтапланер, парашут и т.н. Последното въздушно приключение беше на Аеродима (в покрайнините на София), където за няколко минути заредих адреналина си на максимална степен.
Дали поради ранното ми запознанство и любовта ми към самолетите и полетите, дали поради необходимостта от екстремни преживявания и адреналин, съм решил някой ден да изкарам курс за парашутисти. За мен няма нищо по-опияняващо от гледката към света от високо, от чувството, че летиш като птица и онази чиста и неподправена емоция, която всеки полет носи.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
