Случвало ли ви се е да сте видели някоя улица, замък, да се преживели дадена ситуация или дори да знаете какви жестове ще направи вашия събеседник? Това илюзия ли е? Може би сте преживели тези събития в минал живот или в паралелна реалност?
Дежавю (от френски déjà vu – нищо ново) е особено състояние, при което човек усеща, че е бил в такава ситуация. Това чувство не е свързано с определени моменти на миналото, а се отнася към миналото изобщо.
Правило е дежавю да изпитваме всеки ден в различни ситуации, но да се програмира неговата поява е невъзможно. И все пак в някакъв момент на улицата, на гости, дори и в чужда страна, се появява чувството, че всичко е познато, било е в живота ни. Към това се добавя цял букет от чувства – любопитство, лека тревога пред неизвестното, удивление и объркване. Появява се смутното усещане на свръхестествено и илюзия за екстрасенски способности. И, разбира се, опити да се познае какво ще последва в следващите секунди. Но след няколко минути всичко си идва на мястото и събитията се канализират. И все пак, ако знаете, че в това здание никога не сте били, а събеседникът едва ли ще повтори собствените думи в същата ситуация, се чувствате доста странно.
Това ли е загадъчното дежавю? Може би това е момент на докосване с друга реалност? Бъдеще, в което за няколко мига подсъзнателно се вижда всеки?
Тайнственият феномен „дежавю“
Понятието дежавю е въведено през ХІХ век от психолога Емил Буарак и е причислено към понятия като жамевю (никога не е видяно), дежавекю (вече преживяно) и дежаентендю (вече чуто).
Според данни от техническия университет в Масачузетс, публикувани в средства за масова информация,
раждането на дежавю се случва в темпоралния лоб на главния мозък – хипокамп.
Точно в гънките на хипокампа се търси аналогия и разпознаването на различия в образа. В резултата на това, човек разбира, че това той го е видял вече, а това, което още не е станало и тепърва ще става, осъзнава като минало и настояще.
Ако по някаква причина има пробой в работата на хипокампа, то виденият образ попада в центъра на мозъка. Няма анализ, а след част от секундата постъпва искане за наличието на знания. Поначало човек сравнява възникналата ситуация с епизоди от пресни спомени. Точно в този момент се появява усещането за дежавю (нищо ново).
Дежавю – истината за този феномен
Обърнете внимание – причини за неизправност в работата на хипокампа могат да станат умората, стреса и честите депресии, преохлаждане и нагряване, въздействие на атмосферното налягане и различни заболявания.
Заслужава внимание още едно любопитно изследване, проведено от групата на психолога Ан Клири от университета в Колорадо. Известно е, че мозъкът на човека асоциира непозната обстановка с отделни предмети, които той поне веднъж е видял. Оценявайки мозъчната дейност, учените провели опит, като на участниците било давано да гледат снимки на известни архитектурни паметници и фотографии на знаменити хора, като съобщават имената им. Оказало се, че доброволците, дори и да не знаели отговора, все пак в мозъчните центрове се регистрирало нейронова активност. Резултатите показали, че мнозина искали да дадат грешен отговор за изображението на снимката, защото го асоциирали с един или друг. Според Клири, това състояние наподобява времето, когато човек изпитва дежавю. За да потвърдят резултатите, учените планират да повторят опита, като измерят биохимичните промени в главния мозък на доброволците в опита.
Кой е податлив на дежавю?
Около 90% от хората по света са изпадали в това състояние минимум един път. Физиолозите са установили два максимално активни етапа в живота, когато дежавю по-често посещава хората.
Първият протича на 17-годишна възраст, когато у подрастващия се формират, повече от възрастните, възприятия и според психолозите, затова и остро се реагира на обстоятелствата. Вторият етап протича между 35 и 40 години, когато човек тегли дебела черта за това какво е постигнал и настъпва преосмисляне на жизнения статус. Според лекарите,
хората, склонни към дежавю са предразположени към нарушаване на чувствените възприятия – епилепсия, шизофрения.
Що се отнася до децата, те се срещат с подобни усещания не по-рано от 8-11 години, когато съзнанието им достига до определено ниво на развитие.
Коментар на специалиста
Парапсихолозите обясняват ефекта на дежавю, изхождайки от теорията на реинкарнацията. Според индийската вяра, човек живее не един живот, а много. Затова някои епизоди от предишния постъпват в мозъка и предизвикват видяното по-рано. До съвсем скоро психолозите смятаха, че дежавю е средство за самозащита на човека. Той търси в непозната местност познати предмети или нещо, което няма да позволи да настъпи психологически стрес.
Психиатрите, въз основа на изследвания, смятат, че
дежавю е симптом за появата на временна епилепсия, която в редки случаи е опасна за здравето.
Физиците пък обясняват дежавю с екстатична концепция, която трябва да обясни, че бъдещето, настоящето и миналото съществуват едновременно. Но човешкото съзнание отчита и възприема само настоящето. А когато не успее, не може да разчете информацията.
Има любопитни случаи, като например, с един американец, който пристигал на екскурзия във форт Ларами. Разхождайки се, можел да опише точно разположението на вратите и стаите преди да ги е видял. Групата смятала, че този човек има свръхестествени способности, докато той не попаднал в сувенирен магазин и видял романа „Queen of bedlam“, който някога бил прочел. В него детайлно било описано интериора и живописните околности на форта. И ако този човек не отишъл в магазина и в този момент не се продавала тази книга, тайната на това явление щяло да остане неразгадана.
Защо не помним нищо от времето, когато сме били бебета
Мненията на велики хора
Платон и Питагор трактовали дежавю като спомени от минал живот. Аристотел в своите трудове предполагал, че причината за появата му е разстройство на психичното здраве. Още през 1896 г. професорът от университета в Колорадо Артър Алън обясним, че дежавю е фрагмент от забравени мечти.
Известният психоаналитик Зигмунд Фройд смята, че това състояние е запомняне, предизвикано от някакво силно травматично преживяване. Значи е възможно това чувство да ни напомня за фантазиите, за които никога и на никого не сме разказвали. За съкровения, които са забранени.
Ученикът на Фройд – Карл Густав Юнг по време на пътешествие в Кения изпитал дежавю. Той смятал, че подобен ефект произтича от паметта за живота на предците или както той го нарича, колективно безсъзнателно, което се е „скрило” у нас.
Детска амнезия… или защо не помним раждането си?
Звездни „дежавю“ истории
През ХІХ век споменаването на дежавю може да се срещне в произведенията на Шатобриан, Чарлз Дикенс, Марсел Пруст, Артур Конан Дойл, Джек Лондон, Лев Толстой. Кинематографията също не останала настрани от това явление. Спомнете си „Матрицата”, „Операция И” и едноименния филм „Deja Vu“ с Дензъл Уошингтън.
Мадона твърди, че дежавю е възникнало у нея при посещение в Императорския дворец в Пекин. Тя знаела разположението на стаите в двореца, всеки ъгъл и затова смятала, че е била слугиня при последния манджурски император.
Тина Търнър, пристигайки в Египет, видяла много познати пейзажи и предмети. Тя си спомнила неща от времето на фараоните.
Шон Конъри, благодарение на дежавю, си спомнил, че е бил лекар на племената на африканските аборигени.
Разбира се, всички се надяват, че феноменът дежавю ще бъде разкрит и многото теории ще развенчаят тайната на това явление. От друга страна, мнозина предпочитат приказката за вълшебствата да не бъде разбулена.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
