МОГА ДА ЛЕТЯ…
от лорд Евгени Минчев
Винаги съм смятал, че когато човек е красив в едно, непременно е талантлив в друго. Пиша това есе заради приятно усещане, което оставя Косьо Филипов след всяка наша среща , както и за да го приветствам в новото му начинание – този сайт. Пиша това есе, защото чувствах , че „Мога да летя” още преди прочутата песен на Ирина Флорин. Пиша всичко това, защото историята наистина си струва.
Първият полет със самолет на Евгени Минчев е бил през 1990 г. с Розмари Стателова – исполинът на българската музикална критика
Историята е следната… Не помня как и кога, но помня силата на това приятелство все още. Розмари Стателова – исполинът на българската музикална критика ме покани да я придружа на музикален фестивал до морето. И така се осъществи моят първи полет със самолет. Розмари откъм пътеката, аз – откъм стъклото… Пред мен – пликчета за повръщане. Стюардеси, като облаци – секси, опияняващи, сладкодумни. Имам предвид като онези облаци, както наричат комбинацията на мастика и мента. Капитански глас, мотори, някаква смотана закуска и нескончаемият речитатив на Стателова.
В онзи ден, някъде през 1990 година си мислех, че самолетната индустрия е била несправедлива към високите хора, защото в салона Розмари влезе почти прегърбена. Краткият полет – един небесен анекдот на първичния ми страх, свърши както беше започнал – с летище. Следваха много други полети, най-дългият от които беше до република Южна Африка, където бях на гости на прочутата бизнес дама Лора Видинлиева. Последваха полети до Париж, Лондон, НюЙорк – всички те различно интересни, вълнуващи и стихийни и всички те – без да използвам онези хартиени пликчета.
Най-дългият самолетен полет на Евгени Минчев е бил до република Южна Африка, където е гостувал на прочутата бизнес дама Лора Виденлиева
Спомням си още, същата Розмари Стателова ме запозна с дисидента Желю Желев. В нощта, в която стана президент, ние се събрахме в клуба на филмовите дейци. Розмари ме заведе директно на масата и поръчахме неща за пиене. Участвах в живата история и за да бъде още по-силно изживяването, направих снимка, която още се пази някъде в архивите ми. Свитичкият Желю, високата Стателова, средновисокият аз, напълно неподозиращ, че може би ще стигна и задмина по популярност и двамата. Тогава Желев ми написа на един вестник, който може да беше и „Демокрация“: ” Евгени, остани в България, заедно да я спасяваме”.
Щастлив съм да докладвам, че изпълних този завет и опитвам да го предам на останалите. Чувството, че „Мога да летя” се появи още тогава. Полетите ми бяха напуснали ватманската кабина, завоюваха свои криле и летища. Облагородяваха небесата. Издигаха се с горивото, дадено ми от Розмари, Желю, другите… Летя и днес, бивайки понякога капитан, а понякога просто стюард. Често почиствам летището си от прегазени птици, често прелитам над отдавна прегазени хора, но го подържам винаги чисто и спретнато. И държа прозорците на самолета си чисти, за да помахам на излитане и да премине слънцето през сълзите ми на кацане… в България.
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
