Вдигни наздравица с чашата вино. Погледни през прозрачната течност очите ми. Изпий топлината, която излъчват. Вдъхни аромата ми. Забрави за всичките пъти, когато обиден си бил. Защото аз съм въздухът, който те обгръща. И слънцето, което те топли с лъчите си. Аз сгрявам душата ти след тежкия ден. Аз самата съм пенливото вино, което те опива неистово. Аз съм малката радост, с която откриваш пролет във цветето. И съм голямата радост, която винаги откриваш в детето ни. Най-добрият релакс и най-сладка умора. Монотонният шум на реката и песента на птичките в двора.
Лекият вятър, който носи на Бога дъха
И в същото време съм твоята Ева, първа открила греха. И хубавата Елена. Офелия, Дездемона, Жулиета… Всеки ден с ново лице. Различна и непредсказуема. Сестра на стихиите и мека глина в ръцете ти, силните. Защо ти е вино? Само за да погледнеш през него в очите ми? Аз съм твоето най-сладко опиянение. И сладко, и горчиво. И десертно, и пенливо.
Аз съм твоето Аз
Пътник по твоя друм на живота. Носещ чантата с най-нужния багаж. Колодата карти с най-силния коз. На стръмното пак аз ти подавам ръка. И те придържам по склона. Не ти позволявам да спираш сред Нищото. Имаш още много напред. И аз до теб. И тогава – защо ти е виното? Не ти ли стига топлината в очите ми? Ти ги виждаш навсякъде, накъдето и да се обърнеш. Защото
Ти си моето Аз
Две души напред устремени в най-здравия съюз.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
