Мая Бранкова или „Детето каучук“ е родена в София, но като малка живее с родителите си в Куба. Там се занимава с балет и веднага след пристигането си от Хавана я записват в клуба по художествена гимназия „Славия“, тренира около 8 години. На 12-13 години започва да се занимава с цирково-вариететен жанр и се прочува като „детето каучук“. 15-годишна прави опит за рекорд на Гинес като се спуска със ски с глава между краката, не успява заради ограниченията на държавата ни по време на социализма. Покриват касетата с изпълнението й и тя не стига до централата на Гинес. В качеството си на жена-каучук е обиколила почти целия свят. Снимали са я за английската, кипърската, италианската телевизия. Специален документален филм за нея прави швейцарската телевизия. След едно турне обаче прави двойна белодробна емболия и това слага край на кариерата й. Връщайки се в България, започва да се занимава с актьорско майсторство и режисура, има диплома от ВИТИЗ. Има участия в редица телевизионни предавания, както и свое собствено. Участвала е като асистент-режисьор на някои холивудски продукции, снимани у нас, с участието на Жан Клод ван Дам, Стивън Сегал. Била е личен асистент на Долф Лундгрен и на други филмови звезди. Има епизодични роли в киното. Бъдещите й планове са свързани с проекти в киното в САЩ. Пред Мирослава Цанева за delo.bg Мая Бранкова сподели освен за първия си полет със самолет, но и за други невероятни приключения във въздуха.
Първото ми летене е много отдавна, когато съм била около 2-годишна и е свързан с Куба, където съм живяла с родителите си. Споменът ми за истински полет обаче, е малко по-късно, при едно от връщанията ни в София. Беше нещо невероятно, неописуемо за детското ми съзнание. Аз съм от хората, които обожават да летят, за мен това е изключително преживяване, като че ли аз самата имам криле и съм готова за полет на душата. В момента, в който се вдигне самолета и се премине неприятната част от излитането, се чувствам безмерно щастлива, обичам да гледам от високо земята и да усещам, че съм близо до Бог. Близо до облаците и до всичко онова, което ни кара да се чувстваме щастливи.
Дори и като малка никога не ме е било страх от самолети. Бях невероятна дивачка и дори имах един „опит за летене“. На 2-годишна възраст в Куба, правя опит за летене от втория етаж на един супермаркет. Там е пазарувала с мен майка ми и по думите й, аз всеки ден съм взимала по едно стъпало от стълбите, докато един ден просто съм прелетяла над нея и съм се размазала долу като жабка. Буквално съм се опитвала да летя, защото съм се хвърлила с разперени криле. Слава Богу, след операция в болница съм оцеляла. След време в детската градина повтарям опита си за летене, този път от оградата на детската градина, резултатът – огромна цицина на главата.
По-късно в България, била съм на около десет години, вече се занимавах с гимнастика. Бях събрала приятелките си от блока, живеехме в ж.к. „Бъкстон“, на 14-я етаж, демонстрирайки им как правя шпагат на парапета, след което се набирах като на лост от външната страна на блока, а те крещяха като обезумели. Когато сме се нанасяли в същия блок, не е имало шахти на асансьора и майка ми веднъж ме хваща в последния момент за блузата, преди да полетя надолу.
Друг преживян вдъхновяващ момент – преди 5-6 години като асистент-режисьор имахме една поредица на летателна тематика. Около един месец снимахме на летище Божурище, имах изключителното щастие да летя на една малка двуместна „Чесна“ с едни от най-добрите пилоти в България. Това ставаше в обедната почивка, докато всички други обядваха, аз предпочитах да се рея във въздуха. Дори той започна да ме учи и се опитах да пилотирам. Запалих се и реших да изкарам пилотски курс, който още не съм осъществила. Но не съм се отказала от тая мечта и се надявам някой ден да си я сбъдна.
Навремето, когато се пушеше в самолетите имах една запалка, която беше точно копие на най-малките пистолети „Берета“ – тежка, масивна запалка. На един полет до Европа я извадих да си запаля с нея, при което настъпи неимоверна паника, стюардесата дойде, конфискува ми запалката и ми я върна чак след края на полета. Веднъж дори за малко да ме арестуват заради същата „пистолетна“ запалка.
Летяла съм до Америка, Карибите, Азия…
Преди десетина години работех в артистичното шоу на един огромен туристически лайнер. На една линия Германия – Норвегия, нямах търпение да акостира корабът и да сляза на сушата. Имаше опашка при контролните органи, но аз изхвърчах бързо (мислейки се за част от екипажа) и бях моментално задържана, съблечена гола за проверка, като дори ми разпориха любимите маратонки на платформи (една педя) да търсят евентуално дрога. Успяха да ми ги върнат позалепени и ме предупредиха да минавам край охраната бавно и внимателно, за да не събуждам излишно подозрение.
Имала съм безумни ситуации с най-различни полети, на няколко пъти ми се е губил багажа. При последното ми пътуване от САЩ също ми се изгуби багажа, но след известни преговори, стигнахме до консенсус с авиокомпанията и бях обезщетена.
Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!






