Джоузеф Ал-Ахмад по пътя на Финчър и Хичкок

0

Джоузеф Ал-Ахмад e едва на 23, но е с изключително богата творческа и житейска биография. Той е четвърта година студент в най-стария кино университет в света – ВГИК, в Москва, сред чиито възпитаници са Андрей Тарковски и носителят на „Оскар“ Никита Михалков. В столицата на Русия той учи режисура, а вече има отличен късометражен филм в престижен фестивал в САЩ – Los Angeles Film Awards, лентата „Мотиви“. В Лос Анджелис самият Джоузеф получи и признанието „Почетен режисьор“. 19-минутната криминална драма е била селектирана сред 15-те финалисти между 500 други продукции в същия жанр. 


Какво е да се родиш и израснеш в една подчертано мултикултурна и космополитна среда и да следваш мечтите си? Джоузеф Ал-Ахмад в интервю за delo.bg пред Костадин Филипов.

Джоузеф Ал Ахмад Изключително интересна палитра от култури и езици има в живота ти? Би ли ги подредил пъзела  хронологично?

– Да, моят пра- прадядо е роден в Руската империя, в Ростов на Дон. След Октомврийската революция емигрира в България, в старопрестолната столица Велико Търново. Съпругата му е била украинска графиня. Тяхната внучка е поетесата Ваня Петкова – моята баба. Тя се жени за д-р Нури Садик – суданец, от нубийски произход. Те пък са родители на майка ми – Оля Ал-Ахмед, преводач и журналист. Баща ми е сириец – Мохамед Ал-Ахмед.

Вкъщи основно ползваме три езика – български, арабски и руски. Традициите на трите култури също са запазени.

С това колоритно родословно дърво как те приемаха в училище, отличаваше ли се сред съучениците ти?

– В училище имах трудности, но те дойдоха на един по-късен етап. Децата не забелязват разликите, не са жертва на някакви предразсъдъци. Осъзнаването идва след определена възраст. При мен се случи, когато бях в 3 клас. Тогава забелязах, че се отличавам. Учех в руското училище към посолството на Русия в София. Там нямах проблеми, но

на улицата съм срещал трудности неведнъж. Имал съм и близки срещи с т.нар. скинарски групи в София. Имал съм конфликти, директни – основно словесни, понякога и физически.

Никога подобни ситуации не са ме карали да се приемам като различен. Аз съм роден в България, това е моята родина. Но не националното или етническото самоопределяне за мен е толкова от значение, колкото това какъв принос всеки човек дава за народите, които представлява. България ми е дала образование, няма как да не съм част от българското общество. Има толкова много родни общественици с екзотични имена, та в тази връзка

няма значение името, а „вносът“, който правиш в културата. Само това е от значение.

Джоузеф Ал Ахмад Студент си в четвърти курс в най-стария в света киноуниверситет – ВГИК в Москва, а криминалната драма „Мотиви“ е твоята първа курсова работа. Как избра късометражният филм да е в този жанр и каква е историята в 19-минутната лента?

– Криминалната драма е моят любим жанр. Това е и основният мотив да създам „Мотиви“. Филмът разказва историята на брат и сестра и техния попечител, който е открит застрелян на паркинг. Паралелно с това има и друга история – с двама инспектори, които са отговорни за това дело. Цялата идея е дали те биха престъпили своята съвест в името на висшата справедливост. Всеки един от героите носи свой характер. Този филм е за всеки един човек и това на какво сме способни. За човешката природа, пречупена през една криминална драма. В „Мотиви“ има преплитане на отделните персонажи, всеки има свои принципи. Всеки зрител може да намери нещо от себе си в героите и да помисли как би постъпил в конкретната ситуация на персонажите. Крайната идея в никакъв случай не е повърхностна, тя се чете между редовете. А иначе

филмите на режисьора Дейвид Финчър повлияха на желанието ми да се развивам в този жанр, сред тях са „Седем“ и „Не казвай сбогом“.

Това ли е жанрът, в който би искал да се развиваш – криминалната драма?

– Не бих искал да се ограничавам в криминалната драма, искам да се пробвам в различни жанрове. Но пътят е от документалното към игралното кино. „Мотиви“ е първата ми професионална игрална лента. Тя е осъществена с професионална техника, известни руски актьори. Започвайки да се занимавам с кино, съм снимал и други филми, но те са били на по-аматьорско ниво. Късометражните филми са доста по-сложни от пълнометражните. Тук се изисква за доста по-кратко време да пресъздадеш една голяма идея. Със сигурност ще се заема и с пълнометражно кино в бъдеще – имам идеи, това е важното.

Джоузеф Ал Ахмад Киното е следствие от други твои арт интереси. Кога реши да смениш изобразителното със седмото изкуство?

– По първо образование съм художник – завършил съм Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ в София, но много ми влияеше докато рисувах музиката. Тя ме инспирира и за зараждането на идеите за филмите ми. Една идея при мен идва доста спонтанно. Идеите се зараждат според опита и обстоятелствата, които човек има и как се справя с тях в живота. В моя случай е така. Идеите ми идват спонтанно. Още като малък, гледайки филми, си задавах въпроса как те се правят и узрявайки, осъзнах каква роля играе игралното кино в обществото и от чист интерес как аз бих повлиял. През 2009 г., когато бях 6-7 клас бягах от часовете в училище и ходех в най-близкия МОЛ. Тъй като нямах достатъчно джобни за билет, влизах през аварийните изходи на  кинозалите. Беше „ва банк“ – не знаех на кой филм ще попадна – просто влизах, филмът беше започнал, а аз сядах и гледах.

По този хулигански начин – гледайки филми, бягайки от час, наистина се влюбих в киноизкуството

и след време реших да пробвам сам своите умения. Не защото нещо му имаше на руското училище, а защото исках да се занимавам с това, което харесвам – рисуването. Исках да ме преместят в професионално училище и поради тази причина направих подобен малък метеж в семейството и реших да бягам от час. Това съвпадна с придобиването на кино искрата в мен. Постигнах целта си, защото завърших Националната гимназия по приложни изкуства – с един куршум, два заека. След като завърших, реших да продължа с изкуство, но в киното.

Как реши да кандидатстваш за Los Angeles Film Awards и кога българската публика ще има възможност да гледа „Мотиви“?Джоузеф Ал Ахмад

– Изключително щастлив съм от наградата в Лос Анджелис, тъй като бе връчена, след като „Мотиви“ бе одобрен от жури, съставено от кинокритици, холивудски продуценти и актьори. Чест е за мен, че в този жанр, от който сме гледали хиляди филми, е изпъкнал точно „Мотиви“. Именно това, че е толкова изтъркан жанр ме вдъхнови да направя нещо уникално, нещо, което изпъква и се забелязва. От една страна филмът е цялостен, от друга – интерактивен. Това, според мен, е била една от главните причини за високата оценка. Филмът съм го изпратил за участие в няколко фестивала – в Европа, Канада, САЩ, Русия, както и във фестивала в Балчик „In The Palace“. Този конкурси е одобрен от Американската киноакадемия, т.е. от „Оскар“-ите. Ще направя и прожекция в София, след като бъде показан на фестивалите, тъй като условията забраняват той да е в интернет или където и да е другаде преди това.

Кои са следващите жанрови идеи за втората ти курсова работа и дипломната във ВГИК?

– Тази година руският киноуниверситет, в който следвам, навършва един век от основаването си. Когато избирах къде да кандидатствам, реших, че това е най-изгодното място да се обучавам, защото имам правото да снимам три филма за сметка на университета. Идеите за следващите ми проекти са различни от криминалния сюжет. Втората ми курсова работа обмислям да е социална драма, а за дипломната – филм в стилистика noir, в които е творил през 30-те години на миналия век Хичкок.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg