Татяна Лолова ни напусна, но завеща душата си

0

Малко след 21.00 ч. на 22 март от този свят отлетя душата на голямата българска актриса Татяна Лолова. 87-годишната легенда на българските театър и кино е постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 6 март 2021 с COVID-19. Коронавирусната инфекция е преодоляна бързо, но последствията от съдовомозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта, съобщават от здравното заведение.

Татяна Лолова

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, баща ѝ Желязко Лолов е от Калофер и по професия е счетоводител. Още от 3-годишна тя мечтае да стане актриса. Убедена в бъдещото си поприще, редовно се изявявала с рецитации в училищните концерти и празненства. През 1955 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков и Никола Анастасов.

Комедийният ѝ талант е забелязан още в първи курс, въпреки че Татяна Лолова мечтаела за драматични роли. След като завършва, е назначена в Русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, където играе само една година – до 1956 г.. Тогава се премества в София. Дебютът ѝ е на сцената на Русенския театър с ролята на Галя в постановката „В люляковата градина“ на Цезар Солодар.

Татяна Лолова е сред учредителките на новосъздадения Сатиричен театър и е първата, която е назначена на работа в него на 26 декември 1956 г.

В Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ тя играе до 1978 г., където печели сърцата на публиката със своите изпълнения като комедийна актриса. На сцената пресъздава над 40 роли, като особено впечатляващи са нейните изпълнения в ролите на фосфорисциращата жена в „Баня“ и Елвира Ренесанс в „Дървеница“ на Маяковски, Татяна Алексеевна в „Юбилей“ на Антон Чехов, Армида Мариляно в „Ах, тези привидения“ на Едуардо де Филипо, мадам Грицацуева в „12-те стола“ на Илф и Петров, Бети Дълфийлд в „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, Беатриче в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир, Анжела в „Среднощна история“ от Шон О’Кейси, Бабет в „Бидерман и подпалвачите“ на Макс Фриш, Г-жа Илиева в „Големанов“ – Ст. Л. Костов, Агафия Тихоновна от „Женитба“ на Гогол, Наталия Абашвили от „Кавказкият тебеширен кръг“ на Бертолт Брехт, Фрида Фюрст във „Франк Пети“ от Фридрих Дюренмат и др.

Татяна Лолова„Хубавото на нашето изкуство е мигновеността, в която то лумва като бенгалски огън, пръска искри, създава радост, гори ни пръстите, а после го няма и става тъмно“,

казваше Татяна Лолова.

През 1978 г. тя се премества в театър „София“, където се изявява основно като драматична актриса. Там се превъплъщава в ролята на баба Гена в спектакъла „Човедкоядката“ от Иван Радоев, който се играе с голям успех в продължение на 11 години. През 1989 г. отново се връща в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където в моноспектакъла по Самюъл Бекет „О, щастливи дни“ ролята на Уини ѝ носи наградата „Аскер“ за най-добра актриса през 1992 г.

През 1998 г. напуска Сатирата, но продължава да играе на сцените на тетрите в Ямбол, Сливен, Русе и Стара Загора и „Театър 199“ в София. Когато е 80-годишна, обикаля България със спектакъла „Дуенде“, пътува в Европа, има гастроли в Северна Америка и Канада.

Популярността на Татяна Лолова се допълва и с нейните роли в киното и телевизията. Сред тях са „Последният рунд“ (1961), „Семейство Калинкови“ (1966), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Петимата от Моби дик“ (1970), „Сиромашко лято“ (1973), „Последният ерген“ (1974), „Къщи без огради“ (1974), „Вечни времена“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Топло“ (1978), „Бон шанс, инспекторе!“ (1983), „Опасен чар“ (1984), „13-ата годиница на принца“ (1987), „След края на света“ (1998), „Сбогом, мамо“ (2010), „Английският съсед“ (2011), „Домашен арест“ (2011), „Пътят към Коста дел Маресме“ (2014).

За превъплъщенията си Лолова казва:

„Всичките ми роли са ми донесли много мъка и много радост. Едни са били оценени от хората, за които съм ги правила, други са си останали само мое щастие и моя печал.“

През 1997 г. излиза автобиографичната книга на Татяна Лолова „1/2 живот“, преиздадена шест пъти, последно през 2012 г.


Татяна Лолова е носителка на много награди. Удостоена е със званията „Заслужил артист“ (1972) и „Народен артист“ (1986). Носителка на орден „Кирил и Методий“ (трета степен, 1963). Лауреат е на наградата за женска роля на Съюза на артистите в България (1976). За изключително големите ѝ заслуги към българската култура на 18 май 2004 г. е удостоена с орден „Стара планина“ (първа степен). За цялостен принос към театралното изкуство на 24 май 2007 г. Татяна Лолова е удостоена с наградата „Аскеер“, а на 7 октомври 2017 г. е удостоена с Голямата награда „Златна роза“ за цялостен принос към българското кино.

Екипът на delo.bg изказва искрени съболезнования на семейството и близките на Татяна Лолова.

снимки: Сатиричен театър „Алеко Константинов“

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg