Александър Александров – Алекс: Летял съм инфарктно над гробище, имал съм и полет с дъх на мастика

0

Певецът Александър Александров – Алекс е от хората, които са сбъднали мечтата си да работят това, което им харесва най-много и ги прави истински щастливи. Завършил е Нов български университет, дипломиран магистър е по специалностите „Вокално майсторство” и „Управление на масовите комуникации”. Има пет издадени албума, експериментира успешно в различни музикални стилове – обработен фолклор, авторски песни на фолклорна основа, стари градски песни, поп музика. Гастролирал е с успех зад граница – Тайван, Индия, Канада, Испания, Италия, Русия, Австрия, Кипър, Румъния, Украйна, Черна Гора и др. Освен като певец Алекс работи и като музикален журналист – бил е автор и водещ на предавания по БНР, Радио „Експрес”, „Херос ТВ”, Телевизия „7 дни” и др.  От март 2010 г. певецът има авторска страница „Шарената черга” във вестник „Минаха години”, където представя своите срещи и интервюта с големите звезди на българския фолклор. Водещ е на концерти и фолклорни фестивали.

Александър Александров - Алекс

с поетесата Надежда Захариева

От няколко години Алекс работи активно с поетесата Надежда Захариева. Общата им музикално-поетична програма „Балсам за душата” до момента има над 180 издания, включително две големи национални турнета с 30 и 50 концерта. Наскоро в медийното пространство бе представена новата им съвместна песен „Българска земя” /муз. Дора Антонова, т. Надежда Захариева, ар. Мартин Антонов/. Обичаният изпълнител стана част от рубриката ПЪРВИ ПОЛЕТ, в която популярни българи разказват за своите незабравими самолетни приключения.

Летенето със самолет е едно от най-приятните неща за мен. Помня добре първия си полет – беше до Варна в ранното ми детство. В самолета всичко ми беше интересно. Исках да надникна навсякъде, да натискам тук и там, за да видя какво ще стане. Бързо разбрах обаче, че на борда на самолета е нужна дисциплина не само от страна на екипажа, но и от страна на пасажерите. По време на този първи полет с интерес наблюдавах родината ни от високо и докато се опитвах да отгатна над кои градове прелитаме, все се надавах, че стюардесата ще се върне, за да раздаде бонбони отново. Определено летенето със самолет ми хареса и с нетърпение очаквах всеки следващ полет. Мечтаех си да обикалям света и да опознавам различни народи и култури. Благодаря на съдбата, че това се случи и ми се даде възможност д

а летя на крилете на песента до различни държави на четири континента.

Неизбежно тези пътувания са съпроводени с най-различни случки по летищата и по време на полет, а сега с удоволствие ще споделя с Вас някои от тях.

Преди няколко години гостувах на фестивал в Северен Кипър заедно с български танцов състав. На връщане групата ни съпровождаше наша сънародничка – изключително приятна и мила жена, която се връщаше в България за сватбата на свои близки. За да бъде полята сватбата както трябва, тя бе помъкнала със себе си цяла каса с бутилки Raki /това е турският еквивалент на узото и нашенската мастика/. Беше повече от ясно, че няма как да се качи сама с тази каса в самолета, нито пък можеше да я чекира като багаж. Затова бе решено бутилките да бъдат разпределени в куфарите на танцьорите, като бъдат старателно увити с дрехи. Така всеки ще можеше да пренася допустимо количество алкохол и нямаше да има проблем. Поне така си мислехме.

Александър Александров - Алекс

Полетът мина нормално и вече се бяхме подредили около подвижната лента в очакване на багажа. Лентата тръгна и задно с куфарите из салона се понесе натрапчивата миризма на мастика. Хората около нас се заоглеждаха в очакване да разберат кой черпи. Студени капки пот обляха част от присъстващите, защото бе повече от ясно какво се е случило. В няколко куфара бутилките не били завити добре, а всички знаем как се мятат багажите по време на товарене и разтоварване от самолета.

Крехкото стъкло не бе издържало и бе освободило анасоновата течност, която се бе разтекла на воля из багажите.

Алкохолната напитка бе разтворила текстилните бои на дрехите и в резултат на това се бяха получили причудливи форми и съчетания на цветовете, напомнящи поразително платната на известен наш художник-авангардист. Така с дъх на мастика завърши това пътуване. Върнахме се живи и здрави, а това е най-важното.

Александър Александров - Алекс

на летището в Калабрия

Едно от нещата които ненавиждам е да тичам в последния момент за някъде. Изключително организирам съм и когато трябва да се лети, отивам на летището винаги достатъчно рано, за да мога да мина спокойно през всички проверки. В чужбина обаче, често пъти различни обстоятелства могат да попречат на човек да стигне навреме до летището и тогава възникват напрегнати ситуации. Заедно с български певци и танцьори

бях гост на един от големите фолклорни фестивали в Индия.

Последната вечер организаторите ни заведоха на прощална вечеря в типичен индийски ресторант в центъра на Делхи, в непосредствена близост до голям пазар. След една фантастична вечер с прекрасната индийска кухня дойде време да се сбогуваме с нашите мили домакини и автобусът, с който пътувахме из Индия, трябваше да ни откара на летището. В групата ни имаше един човек, който не желаеше да си тръгва и това бях аз! Тази приказна страна ме бе омагьосала толкова много, че през цялата вечер си мислех колко хубаво ще бъде да останем още малко. Казано е – внимавай какво си пожелаваш, защото може да се осъществи! Моето желание тази вечер за една бройка щеше да стане реалност.

Излязохме от заведението, но автобусът го нямаше!

За всеобща изненада пазарът около ресторанта също беше изчезнал. Всичко беше прибрано и не личеше изобщо, че на това място през деня е имало пазар. Времето до полета ни започваше да се скъсява застрашително, а автобусът ни не се появяваше. Организаторите безуспешно се опитваха да се свържат с шофьорите по мобилните телефони, но те бяха изключени.

Хукнахме да търсим автобуса в околните улици, но да търсиш автобус в Делхи е доста непосилна задача.

Част от пътуващите бяха оставили в превозното средство самолетните си билети и личните си документи. Останалите започнаха да кроят планове как да се придвижат до летището, като се чудеха такси ли да вземат или да наемат рикши. Пресмятахме и какви ще са материалните ни загуби, ако автобусът не дойде и останем без багаж. Най-засегнати бяха танцьорите, които щяха да се простят със сценичните си костюми, а те бяха наистина доста скъпи.

Александър Александров - Алекс

В един прекрасен момент обаче, автобусът се появи! Шофьорите отишли на някакъв близък паркинг, за да си починат, а след това се лутали и дълго не успели да намерят мястото на ресторанта – търсели големия пазар, а както вече стана ясно, той бе изчезнал. Обясниха, че са им паднали батериите на телефоните и затова не сме могли да се свържем.

Пристигнахме на летището буквално в последната минута, преди да затворят check in-а.

След чекирането трябваше да минем през проверките на ръчния багаж, само че за такава проверка чакаха над 1000 души. Навярно щеше да ни отнеме около час, но в този момент в салона се появи дама с почервеняло лице, която викаше името на нашата авиокомпания и очевидно търсеше нас, защото времето беше толкова напреднало, че всички останали пасажери бяха отдавна в самолета. Въпросната дама разпореди да минем веднага през проверките и тичешком ни съпроводи до самолета, който наистина чакаше само нас. Литнахме за Москва, където щяхме да направим прекачване. На изпроводяк домакините ни от Индия бяха подарили на групата интересен подарък – красива сувенирна кама с инкрустирана дръжка, поставена между две стъкла в рамка. Това нещо не можеше да се носи по друг начин освен като ръчен багаж – ако го бяхме чекирали, нямаше да остане здраво.

При смяна на полета на летището в Москва бяхме подложени на щателни проверки.

Събути и почти съблечени трябваше да минем през проверка на ръчния багаж.

Подаръкът от индийците обаче предизвика невероятен смут. Служителите от охраната недоумяваха как са ни пуснали в първия полет с това нещо. Разиграха цял сценарий как сме щели да строшим стъклото, с парчетата да прережем сънните артерии на пътниците, с камата да убием пилотите и да превземем самолета! Повече от ясно е, че рамката с индийския сувенир бяха конфискувани.

Александър Александров - Алекс

Полетът до България премина нормално, в един момент обявиха че се готвим за кацане и самолетът направи голям завой над Стара планина. Започна да се снишава, но не кацна. Продължаваше да кръжи над София, а

в един момент целият самолет започна да се тресе.

Това терсене продължи доста дълго. Както се тресеше самолетът, направи голям завой над квартал Обеля. Машината се наклони силно на едната страна, а през прозорците се виждаха като на длан белите мраморни паметници от парцелите на гробищата в „Бакърена фабрика”, които блестяха на слънцето.

За миг си помислих, че самолетът ще се разбие в гробището.

Повечето от пътуващите се бяха вкопчили в седалките си и се държаха така здраво, все едно че пътуват със скоростно влакче в увеселителен парк. В такива моменти запазвам спокойствие, защото си казвам, че

какво ти е писано – това ще стане.

Често си повтарям, че ако ти е писано да се удавиш, няма да се запалиш! Няколко минути след големия завой над гробищата самолетът кацна благополучно на летище София. Повечето от пътуващите нямаха сухо място по себе си от напрежение. Във всяко едно пътуване най-важното е щастливото завръщане у дома. Слава Богу и този път всичко завърши благополучно!

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg