Виетнам и Камбоджа – един по-различен пътепис

0

Има места на нашата планета, които неудържимо те привличат. Наричайте го както искате – дежавю, любов или просто добри спомени, които ни връщат отново. Причини един човек да иска да се върне на място, където е бил, вероятно има много и всяка една от тях е личната емоция, която изпитваме. И аз не правя изключение – любовта ми към това кътче от света – Азия, е споделена любов. Любов, която е с история, превърнала се в настояще и се надявам да е безкрайна, защото не само аз обичам Азия – и тя ме обича. Разбирам го, защото всеки път ми поднася нещо ново, нещо свежо, нещо забавно… и така близо две десетилетия.

ВиетнамДиана Маринова: Влюбих се във Виетнам и Мианмар от пръв поглед и завинаги

 

Попадна ми една мисъл на Исабел Алиенде:

„Какъв е смисълът на таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!”

Ето затова искам да ви споделя това, което преди няколко дни видях, чух и ми хареса в поредното ми пътешествие. И нека уточня – това е пътепис и няма претенции да е научен труд, така че, ако случайно някой много вещ с митологията и историята на тези две страни открие дребни разминавания с фактологията, нека прояви снизходителност. Споделям емоции, които искам да почувствате чрез написаните редове, а моите емоции винаги са искрени.

И така: кацаме в Ханой не кога да е, а навръх дълбоко ценен и пъстро отразяван, най-важен празник за Азия –Лунарната Нова година (или Лунна, ако така ви харесва повече) – ТЕТ – първата половина на месец февруари и първа пролет. Пътешествието в Азия по това време на годината минава под знака на първата пролет (изпращат зимата, посрещат пролетта) и Лунарната Нова година. Шум от клаксони, цветове и букети от разцъфнали клонки на праскова. Забавно, пъстро, зареждащо и по драконовски стабилно – така се усеща Виетнам сега. Разходете се с мен.

Навсякъде се вижда трескаво приготовление за празника. Символите са почти като у нас – вместо елхи, цъфнали праскови, отглеждани специално за случая сорт – в розово, бяло и жълто. Клонки или цели малки дръвчета. Обсипани с плодове мини мандаринови дръвчета или дръвчета помело. Навсякъде хвърчат моторчета с тези дръвчета, обикновено прегърнати от седящата отзад жена. Тези, с колите, ги привързват някакси на тавана на автомобила. Дръвчета и цъфнали клонки – във всяка ръка, във всяка кола, на всеки мотор, витрина, ъгъл, на всяка крачка. Пъстра и шумна емоция е пазарът за цветя в този предновогодишен ден.

Тъй като все пак сме във Виетнам, за да видим и повече, правим и една обиколка в Храма на литературата. Алеите в парка са с ескорт от мраморни плочи, по-малки или по-големи, съдържащи имената на учениците, завършили в съответната година. Защо са с различен размер? Това е един древен университет, основан през 1070 г., подготвящ кадри за висше управление в двора на императора. Изпитът се прави на всеки випуск, на 4 години и то лично от императора, под ръководство на мандарин. Явно, че в древен Виетнам са съзнавали колко важно е за правилното и стабилно развитие на страната добре подготвените висши служители. Изпитът е бил толкова строг, че понякога са го вземали успешно само няколко ученика (и техните имена са записани на малките мраморни плочи), понякога 10-12 души (явно силен випуск, имената, на които са изписани на по-големите своеобразни мраморни дипломи).

„Дипломите” са инкрустирани със слънце (символ на императора) и два дракона (символ на власт и сила), стоящи върху костенурка – естествено символ на мъдрост и дълголетие. На това много приятно и до днес любимо на ученици и студенти място, може да се видят и другите свещени символи: феникс – на нежността, еднорог – пратеник от Рая. Но виждаме и нещо, което само по себе си говори за мотивацията за отлични знания и блестящ успех на студентите – дрехите на обикновения ученик и дрехите на мандарина – пост, за който се обучават и към който върви пътят на успеха. Станал веднъж висш служител в управлението, всеки един от тези ученици ще осигури стабилно и богато бъдеще на цялото си семейство.

Виетнам – многомилионна държава – от 4 до 12 висши служители на всеки четири години. Отразявам факта, без да коментирам.

И понеже вече сме наясно за новогодишната украса, нека разкажа и за трапезата. Пак има лека препратка към нашата празнична трапеза – сега ще откриете приликите. Задължително на масата трябва да има кокошка или петел, варен ориз, оризов кейк, плодове, чай, сладкиши, ароматни свещи, напитки, снимка на починалите близки, които също, макар и символично са част от семейството, споделило тази вечеря.

В Азия празнуват няколко дни, дори седмица ТЕТ: първата вечер – със семейството, втората – на гости при родителите и посещение в храм, третата – с близки приятели и нататък – волна програма.

В навечерието на празничната нощ посетихме за час и прочутото водно куклено шоу – тези, които разбираха какво се говори в спектакъла, се смееха от сърце.Ние се смеехме, за да не ни хванат, че не разбираме. Интересно е – посетете го, ако имате свободни часове вечер в Ханой.

Неусетно стана време за същинската част – полунощ. Въоръжени с информация за стратегическите точки в центъра, където е най-добрата видимост на зарята, ние се отправихме на там. През деня вече бяхме видели заредените и охранявани от военни служители места, откъдето щяха да се изстрелват фойерверките и имахме нагласата, че ще е впечатляващо. Но не, не беше впечатляващо, беше повече от удивително, забавно, интересно и красиво!

Сега ще ви открия тайната за печеливш бизнес. Водете си записки. 🙂 Трябва да са налице следните необходими обстоятелства: Лунарна Нова Година, място, където смея да твърдя – близо милион, а може и повече хора искат да наблюдават зарята (нещо, което ама много си струва да се види), необходимост да поседнеш, защото да стоиш прав няколко часа и да си пазиш място за наблюдение е доста изморително и услужливи търговци, които за 5 000 хил. донги ти продават стар вестник, на който да седнеш на паважа (цената е като за блондинки като мен, иначе, ако си местен, за толкова получаваш 3 вестника – достатъчни за цялата компания) Но е весело и готино, помни се цял живот!

Зарята продължи 15 минути, като всяка красива фигура изстреляна в небето беше придружена от шумното възхищение на многохилядната тълпа. Една красива репортерка се опитваше да отрази събитието като умело прескачаше тела, крака, ръце и вестници с умението на акробат, но все пак успя да справи.

Минути след приключване на залповете хората се разотидоха в абсолютен синхрон – без бутане и инциденти. И ние с тях – пеша до хотела. Вървейки няколко минути, видяхме нещо интересно по улиците – бяха наизлезли хора от къщите си и палеха малки огньове на тротоара, където изгаряха амулетите за късмет от предишната година. Много интересен ритуал, който се опитах да заснема (не много качествено) без да смущавам хората – всеки потънал в своите лични равносметки и мисли за отминалата година.

А в хотела, до възглавницата бяха оставени в дантелена торбичка джинджифилови бонбони…

6-и февруари – първият ден от Годината на свинята (земния глиган), мисля, че е подобаващо да бъде отбелязан с разходка с джонга в Залива на дракона – едно от новите природни чудеса – за да е красива и силна годината, а също така и в Квартала на богатите – за да е богата.

Няма как в Азия да не се поддадеш на символиката. Ривър сайд – комплекс, в който живеят успешни, богати хора, предимно лекари, политици, архитекти, строителни инженери, а най-евтините къщи започват от 1 млн. долара за 120 m².

И за да сме в крак с обективната действителност, нека се разходим и през един хорър (поне за мен) от близкото минало – жп линията, минаваща през Ханой. Все още се ползва, поне по 10 пъти на ден, но и туристите се забавляват с фотосесии. На снимки е лесно, ама я живейте на сантиметри от профучаващия влак. Забелязах, че много малки деца бяха респектирани с някой друг шамар от майките си, ако прекрачваха линията. Явно така се възпитава условен рефлекс в детето, необходим за неговата безопасност.

ТЕТ съвпада и с първия ден от пролетта. Интересно, как времето в този ден рязко се промени – беше топло, изгря приветливо слънце и на небето нямаше нито едно облаче, за разлика от предния облачен ден.

За Хюе – древната столица на Виетнам ви разказах подробно в предишния си пътепис.

Виетнам и Камбоджа – перлите на Индокитай

 

Сега ще ви разкажа новото, което научих. Само преди 100 години всяко семейство тук е имало по 20 деца – мъжете воюват, жените правели деца, каза нашият гид, но бързо се поправи, че ги отглеждали. Или малко са воювали тези мъже, или често са били в отпуск – 20 деца все пак не се правят току така от бойното поле.

Основната религия във Виетнам е Конфуцианството – основава се на по-философско отношение и поглед на нещата. Конфуцианството се придържа към хармонията – човек-природа. Това се вижда и в прекрасната градина на Забранения град – много растения – цветя, дървета, храсти, езера със златни рибки. В Китай също са будисти, но течението на техния Будизъм счита човека за по-висше създание от природата. Така в техния Забранен град растенията са много по-малко. Конфуцианството е по-мека и смирена философия/религия, те се считат за по-добри и човечни, а мъжът и жената са равни.

Друго интересно нещо научих там – повдигна се завесата за интимния живот на императора. Естествено, че той си има и императрица – нейните деца са законните наследници – до тук ясно. Има и харем, а жените живеят в специална сграда в Забранения град. Много жени – много проблеми, затова има и евнуси, които следят за реда. На какви условия трябва да отговаря една кандидатка за харема: да е девствена (проверяват я евнусите. Как – не искам да знам), да има естествено червени устни и добре развити гърди – признак, че ще ражда здрави деца (проверява я кралицата-майка), да е много слаба (така са ги харесвали. Краката им е трябвало да бъдат много слаби, а това се е постигало като са ги увивали с парче плат, който са пристягали силно), да са много интелигентни, забавлявали са господаря, когато е тъжен, четейки му стихове и философски трактати. Когато харемът е опожарен от бомбардировките през 1953 г. от французите, много от жените загиват, защото не са могли да ходят с атрофиралите си слаби крайници. За французите мога да кажа и още нещо лошо, защото вече се настроих да критикувам – използвали са невероятно красивите дърворезби от двореца за барбекютата си…

Малко преди да дойдат неканените колонизатори, императорът си е живеел добре. Иска баня – ляга на рогозка и харемът с влажни кърпи го бърше, прави му масажи, пее му и го обгрижва с други спа процедури и т.н. (да не си помислихте нещо друго). Императорът е и божествена фигура, но е и с естествени нужди, колкото и да не ви се вярва. Сега ще се опитам интелигентно да пресъздам тяхното задоволяване – сяда божеството на гърнето, инкрустирано с дракони и не след дълго божественото съдържание, което бива поето от специално отговорен за това служител е отнесено в близката гора и закопано след произнесена молитва. След това бива и посадено дърво в близост. В днешното време тази гора е унищожена. Представям си, ако не беше какво име би следвало да има този горски масив.

Около двореца, в продължение на отрязък от няколко километра, се намира т.нар. Парфюмена река. Наречат я така, не защото в нея са изливали парфюми, а защото по брега цъфтят камфорови и евкалиптови дървета. За няколко долара ще се повозите на лодка-дом , богато изрисувана като дракон. В предната част са наредени малки столчета, където да поседнем. На пода, покрит с балатум веднага е спретната импровизирана сергия със сувенири, а в задната част се вижда и част от обзавеждането – котлон, телевизор, посуда, малък хладилник, рогозки. С канче загребат вода направо от реката и си правят импровизирана баня на борда. Това не пречи децата на семействата-лодкари да ходят всеки ден на училище.

На малка масичка са наредени задължителните за Новата година три неща – печени семки от диня – за късмет и пари, джинджифил – за заряд и ентусиазъм, сладки – да е сладък животът на семейството.

Нощен Хюе – романтика, влюбеност, красота, като от декор на Аватар. Вечер, изпълнена с мистиката на отиващия си ден, отнесени със залеза тайни и магическите формули на тайнствен калиграф.

Нека се отбием в пагодата Тиен Му. Фигури на своеобразни гардове има пред вратите на почти всеки храм – отляво стоящия гледа строго, отдясно – усмихнато. Символизират приканване към честност на пристъпващите прага на храма да забравят двуличието, да не говорят едно, а да правят друго. Всеки, търсещ закрила и опрощение свише трябва да е смирен, честен. Няма бедни и богати – пред божественото всички са равни.

В този храм може да видим и колата на високо почитания монах Тик Куанг Дук, който през 1963 г. в знак на протест срещу режима на Нго Динх пристига с нея в Сайгон и в характерна медитивна поза лотос се самозапалва. Когато огънят е утихнал, очевидците разказват, че сърцето му все още е туптяло в овъгленото му тяло.

Хайде сега да разгледаме и една от най-новите атракции не само във Виетнам, но и в света – 150-метровия пешеходен мост, държащ се от две огромни ръце – ръцете на Буда – Златния мост в Ба На Хилс. За около два часа път от Дананг се изкачваме в планината и при съвършено организиран ред – с лифт, всяка една кабинка е за 10 човека, се придвиждаме нагоре на два етапа – първа спирка – високата 27-метрова статуя на Буда, наистина впечатляваща, огромна, с няколко тераси, удобни за панорамни снимки към планината, граничеща с Лаос или към пищно аранжирания с цветя двор. В него има фигурки на пеперуди-феи или огромни пауни. И отново с лифта – спирка номер 2 – площад, от който тръгват лъчовидно няколко улици в ретро стил. Кабинковият лифт в Ба На Хилс е открит на 29 март 2013 г. и държи световния рекорд за най-дългият такъв с дължина 5 801 метра.

Микс от всичко по малко – рицари, римски воини, богове, фонтани, валс по улиците, цветя, свещени статуя на Буда, кухни от цял свят, гара „Любов“ и отлична организация.  За децата има и богат увеселителен парк.

В този район на Виетнам има и няколко фабрики за производство на мраморни изделия. За процъфтяване на този бизнес, започнал от преди стотина години, важен фактор е Марбъл маунтин, в кариерите на която се добива висококачествен бял и черен мрамор, а ръчно изработените статуетки и фигури се продават в цял Виетнам. От там си купих оригинален шах, ръчно резбована мраморна дъска и много интересни фигури – уникати. В селището се занимават от столетие и с бране на ароматни билки – особен интерес към специфичния им аромат, съставка на парфюми и козметика имат арабските търговци. Обикновено тези фабрики са фамилна собственост – бизнесът се наследява и усъвършенства от поколения наред.

Всички сме виждали уникално красиви снимки на нежни виетнамки в типичната носия Ао Дай. Толкова грация има в походката и нежно развените рокли с дълбоки до кръста цепки. Ръчно или фабрично изрисувани, или избродирани тези носии, на повече от 3 века, са символ на женственост, грация и романтика. В Северен Виетнам може да видите много повече жени по улиците с Ао Дай, но ще е интересно да научите, че всъщност тази носия се налага на север едва през последните десетилетия – след обединението на севера и юга през 1976 г. Преди това носията е била типична дреха за жените от юга – като по-богат и по цветно-фриволен район. На север чичо Хо е считал, че е излишен лукс да се харчат пари за такава пищна дреха – платът от коприна е скъпо удоволствие. Ето защо там са се носили семпли дрехи – предимно къса кафява блуза и черен панталон.

Може ли да се влюбиш в нещо, без да го докоснеш, дори и с поглед? Разходете с мен из един от най-красивите градове – Хой Ан, влюбете се (в него) и един ден ви пожелавам да съзерцавате тази феерия от цветове и усмивки на брега на реката, с купичка сладолед от дуриан и лимонена трева, кафе и фреш от маракуя.

Един пример за подражание в ранното утро. Баща, който владее техниките на справяне с две деца, запазвайки пълно спокойствие след закуската и… разходка из градината. Е, и на почивка е довел фамилията, пък и грижите на майката отнема.

Обяд в симпатичен сайгонски ресторант с още по-симпатично меню, поднесено по типично артистичен начин: пролетни рулца в светещ ананас-птица, супа от морски дарове – в кокосов орех, сезонни плодове в круша с форма на дракон. И бира Сайгон, разбира се.

За гордостта на виетнамските герои и патриоти – тунелите Ку Чи, е изписано много. Наистина е впечатляващо, респект към патриотизма и силата на виетнамският дух. 25 години копани на ръка в твърда глинеста почва тунели на 3 етажа, започнати през 1948 година. Тунел, дълбок 3 метра се е изкопавал (на ръка) за 24 часа от 3-4 души, а пръстта се хвърляла с панери в реката. Интересни тактики са прилагали войниците на виетконгската армия, като например – носили са еднакви сандали, наречени хошиминки. Ходели в редица в едни и същи стъпки – тактика за объркване на американците за брой на войниците. Поръсвали около шахтите за проветрение с пипер и силни подправки – за заблуда на кучетата, които са ползвали американците, за да откриват входовете на тунелите, своеобразни клапани за затваряне на отсечки от коридорите, в случай, че врагът подпали някой тунел. Хапвали са предимно „касава” (кореноплодно растение, наподобяващо сладък картоф) подправен със счукани орехи, захар и сол. Почерпиха ни и нас с любимата, може би по принуда, храна на виетконгските бойци.

Южняците опредят Севера като по консервативен, вероятно, защото там е и ядрото, от което е започнало разселението на виетнамския народ из днешните територии. Хората в двете до скоро държави имат дори различни предпочитания към сутришната напитка. Например, на север – предпочитат чай, на юг – кафе с мляко.

Тъй като темата се върти все около Лунарната Нова година, нека спомена, че я посрещат всички виетнамци – будисти, конфуцианци, католици. Пости се 15 дни преди празника (още една препратка към празниците у нас).

И понеже споменах за пости – монасите в цял Виетнам са вегетарианци, с изключение на един малък клон по делтата на Меконг. Те са всеядни, защото вярват, че и Буда не е бил вегетарианец, че човешката душа се мърси не от храната, а от мислите, от състоянието на душата. Има и още една причина за това – монасите се издържат от милостиня, която събират от хората по делтата на Меконг, а това не са богати хора. В кошницата им за подаяния се изсипва кой каквото има – месо, риба, зеленчуци, ориз, плодове. От този микс те се хранят веднъж на ден.

В Сайгон или Хо Ши Мин (или обратното) ни очакваха приятели от Клуба за Българо-Виетнамска дружба. Една среща, за която се уговаряме от няколко месеца. Този път уговорката беше фиксирана – 11 февруари. „Какво да ви донесем?“ попитах аз Тао, главен организатор на срещата, а той: „Най-вече вие сте ценни, елате с вашите усмивки, много ще се радвам. И може да донесете малко ракия – да си спомним за младежките ни години в България!“

Тао е бил практикант в Стара Загора, Монтана и Добрич близо 10 години, но говори и пише отличен български. И не само той. Очакваха ни близо 100 приятели, завършили висше образование в България или работили тук. Много от тях успешно реализирани, бизнесмени, предприемачи, учители, журналисти. Председателката на клуба – г-жа Хоанг Лан, е професор по Космическа физика, също завършила в България.

Разплака ни знаете ли какво – това, което у  нас вече е екзотика, изчезнало като емоция, като отношение – топлота, искрена радост, желание всеки един  да се снима с нас (носихме си блузи с народни шевици) желание да играят хора, желание всеки да ни прегърне, да ни докосне. В ресторанта, в който се събрахме,  бяха подготвили специален плакат с надпис на български „Добре дошли, приятели“, прекрасна вечеря, бира, музика. Но най-изумителното беше песента, с която ни посрещнаха, на чист български „Хей, Балкан, ти роден наш“, изпята от край до край и няколкото български песни, които ни изпя дъщеричката на Тао – Нго Ан , облечена в българска носия– дете на 15 години с прекрасен глас (Ан е родена във Виетнам и никога не е била в България).

За Камбоджа мога много да разказвам, но в този пътепис обещах, че ще говоря само със сърцето. Затова ще се опитам да предам думите на камбоджанския скромен гид с вечно усмихнати очи, казани на изпращане: „Благодаря, че дойдохте в Камбоджа, благодаря, че сте наши гости. Благодарение на вас, туристите, шофьорът ще има има с какво да нахрани семейството си, аз също ще има какво да купя за моето семейство. Благодарение на вас ние живеем!“

Лично аз не искам да сложа край с тези думи… лично аз ще сложа начало на един по-смислен, по-осъзнат и по-красив живот – живот в реалността!

За това начало няма късно или рано – винаги е навреме!

Направете го и вие!

автор: Диана Маринова

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg