Уйгурите – горди пазители на религия и традиции

0

Горди хора са уйгурите. Живеят напук на всички несгоди. Макар само 8 милиона души в 1.4-милиарден Китай, те не свеждат глава. Пазят ревниво традициите и религията си.

уйгурите

Тук географията е изиграла определяща роля. Тян Шан на запад и Памир на югозапад са дали естествена граница на китайската империя. Местните тюркоезични племена са останали в китайската сфера на влияние. Тази общност не може да надува мускули.

Уйгурите имат нещо друго, трудно заличимо и то се нарича идентичност.

Некрасива дума в ушите на съвременните глобалисти, изчезваща бързо и от българския речник. Уйгурите са се вкопчили в нея като в спасителен пояс по време на буря. Въпреки тоталния контрол, те изповядват своя ислям, организират от векове неподражаем неделен пазар, за да кажат: „Бяхме и ще бъдем тук“.

Уйгурите ревниво пазят своите многовековни традиции, оцелявайки напук на този така недружелюбен ландшафт.

уйгурите

Кашгар събира Северната и Южна дъга по китайския път на коприната. Повече от 17 века градът е бил маяк за изморените от пустинята Такламакан кервани. Стените на стария град пазят ревниво хиляди истории на пътешественици. От тук на запад започва същинската централна Азия. Тя балансира елегантно Двата вектора на пътя.

В Кашгар е построена през 1442 година и най-старата джамия в днешен Китай. Не е за вярване, но в нея се молят заедно местните сунити и шиити. Опитайте да си представите!

уйгурите

Езикът на уйгурите е тюркски, външният вид арабско-азиатски, музиката им е тъжна, сякаш опява неслучилата им се държавност.

Въпреки това за мен те са пример как трябва да се държи един народ, намерил себе си на световния кръстопът. Там, където великите сили са кроели планове за надмощие. Завиждам на духа им, на усмивките зад всеки ъгъл, на страстта, с която потапят къшей сух хляб в следобедния си чай.

уйгурите

уйгуритеСигурен съм, че в друга паралелна реалност, тези горди хора ще изградят своето утре сами. А може би вече са го направили. Знам ли?

Тръгвам си, за да отнеса тяхната история далеч по света. Част от сърцето ми обаче ще остане завинаги тук, в Кашгар.

текст и снимки: Пламен Узунов

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg