Северна Корея – загадъчната планина Myohyang и будисткият комплекс Pohyon (част 5)

0

продължение от

Северна КореяСеверна Корея – Пхенян, тъжният луна парк (част 4)

 

Нов ден ни предстои в Северна Корея, а трима от групата ни са на легло. Mного са болни, един от които е моят спътник и ме е обзело усещане на безпокойство… Безплатна медицинска помощ ще им бъде оказана, но аз се притеснявам какво ли ще ги хранят през дългия ден. Макар да сме обилно гощавани откъдето и да минем, то в Северна Корея има порцион за дневни дажби и не се е предполагало толкова хора да останат в хотела. Притеснено ми е, но не и по-малко ми е развълнувано какви изненади ще ни поднесе загадъчната планина, към която пътуваме. За да разсее малко напрежението, Ким, севернокорейският екскурзовод, измисля забавления.

Та не след дълго люляковият ни автобус е разтрисан от песни и танци. Хитът за деня става „Македонско девойче“, без какъвто и да е акцент, в изпълнение на полско момче (на снимката), членуващо в родния си град Краков в група на славянските обичаи и култури. Толкова хубаво и с чувство пее момчето, подарило ми този незабравим миг, че сълзи от умиление се стичат по лицето ми.

Времето минава неусетно през тесния планински път, водещ към изложбата на международната дружба. С лека тъга съжаляваме, че вече сме пристигнали, под звуците на последното изпълнение за деня – севернокорейския химн, изпят от самия Ким.

Пред нас е сграда в типично корейска архитектура. Строго охранявана от караул с пушки и, както разбирам, изработени от сребро. Вратата на музея е огромна от най-чист бронз, тежаща тонове и отваряща се само със специални снежно бели ръкавици. Екскурзоводката, която ще ни развежда приканва някой смелчак от нас да я отвори и доста зор минава, докато слабият пътуващ с нас португалец да я открехне.

Намираме се в подземията на най-големия музей от подобен характер. Музей, съхраняващ хиляди прекрасни и уникални експонати от цял свят, подарявани през годините на фамилията Ким. Но преди да почне нашата разходка из огромните лабиринти, пълни с какви ли не съкровища, идва ред на най-щателната проверка, на която някога съм била подложена. Всичко, което е с нас по джобове и чанти е прибрано за съхранение. Под бащинската усмивка на вечния лидер на Северна Корея, изправил се над нас и оживял в колосална бронзова статуя никнат какви ли не произведения на изкуството. Експонатите са прецизно подредени в отделни зали на страната, от която са подарени. Огромни зали с високи тавани и без прозорци. Сградата е проектирана да издържи ядрена атака и остане след нас, та дори и ако Земята в познатия ни вид да я няма.

Северна КореяДревната корейска столица Kaesong – традиции и посрещане на Нова година (част 3)

За съжаление, както из цялата страна и тук снимките са строго забранени и нямам никакви шансове за нелегални такива. Всичко ни е прибрано. Погледът ми спира върху прекрасна картина, като показва на света известната българска маслодайна роза. Почти на бегом изпреварвам останалите и разочарование се изписва на лицето ми. Картината е подарък от Полша. След по-малко от пет метра виждам друга прекрасна картина с нежното цвете, символ на България по света и се обзалагам, че това вече ще е подарък от моята родина. И отново не съм познала. Прекрасният цвят, увековечен на платно, е дарен от народа на  Франция. Отказвам се да правя каквито и да е повече предположения и се наслаждавам на всичко около мен.

Комплексът се състои от две сгради. Едната събрала всички подаръци за Ким Ир Сен, в която в момента се намираме, а другата – приютила даровете за Ким Чен Ир. Даровете от цял свят наближават като бройка около половин милион и за цялостното им разглеждане ще е необходимо сигурно поне седмица. Любезната екскурзоводка ни предлага за времето, с което разполагаме да започнем разходката си в пещерата на съкровищата с артефакти, подарени от страните, които малката ни група представлява. В нея има превес като брой великобританци, един поляк, двама португалци, норвежка, ние двамата от България и момиче от далечна Австралия. Но преди да ни разведе из подаръците, подарени от някогашните лидери, първо минаваме през залата с дарове от Русия. Изящни експонати са заели отреденото им място и не мога да не изпитам гняв, че за своеобразния музей, ако шепа хора са чували, то още по-малко са го зървали на живо. Тази красота е редно е да бъде достояние на света. Дори и картички или брошури не намирам от там, за да си купя за спомен. Но поне си мисля, че ако нещо се случи с човечеството, то някой след време ще намери огромния подземен музей.

Ким от сутринта нещо ме е набелязал и сочейки ми голям портрет на Тодор Живков ме подпитва знам ли кой е този. Чак се обиждам на подобен въпрос. Каквато и роля да е изиграл в нашата история, то би било смехотворно да не знаех, след като съм била действащо чавдарче, а по-късно и пионерче. И в най-тъмния ъгъл съзирам българския кът с подаръци и недоумение ме обзема. Току-що сме подминали английския кът, който е малък, но с много стилни, не и толкова скъпи, но изящни експонати. Малък гоблен, сигурно 20 на 20 сантиметра, кожено изделие във формата на ладия, но с непознато за мен предназначение под името България и българския народ, подарени на семейство Ким средата в на 80-е години на миналия век. Поне едно мускалче с розова вода да бяха пратили за вечен спомен на някогашните си партийни другари.

Минали са часове откакто крачим из притихналите зали, пълни с какво ли не и сме помолени да си оправим косите, външния вид и да отдадем почит пред огромните восъчни оживели фигури на фамилията Ким. Те са подарени от Китай и минават като едни от най-добрите в подобен род изкуство в света. Екскурзоводката се кланя, имам чувството, че сълзи съзирам в очите ѝ и не мога да не си помисля, че това част от неспиращия театър. А може и да е истинска болка, извираща от душата ѝ.

Статуите на Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и Майката на Нацията (бабата на сегашния управник на Северна Корея) са разположени в съседни, една до друга стаи и в най-сигурната част на подземната – изкуствена пещера. Именно тяхното съхранение за бъдните поколения е белязала избраната локация на странния музей. Каквото и някога да се случи, те ще бъдат защитени за бъдните поколения и след милион години. Отдали сме почит на безмълвните фигури и предстои най-интересното – колекциите коли, подарени на фамилия Ким.

Чувствам се като във филмите за Джеймс Бонд. Най-луксозното за времето си е тук, в Северна Корея и запазено непокътнато. И освен богатата колекция возила има и цял влак, подарен лично от Сталин през 1945 г. Той по нищо не отстъпва на прекрасния Ориент Експрес. Не липсват и самолети, кой знае как вкарани из подземните хангари. Каквито и суперлативи да редя, след видяното от мен в този ден в подножието на свещената севернокорейска планина, то те ще са малко. Безценни реликви от цял свят грижливо пазени, но не виждащи слънчева светлина или човешки поглед да им се порадва.

Музеят, който странно носи името на дружбата годишно е посещаван от няколко хиляди човека от цял свят и малко повече от местното население. Мястото е пълно с несметни богатства, някои от тях граничещи с пълен кич, други, незнайно как са се озовали там. Денис Родман, Майкъл Джордан в снимки с Ким остават усещането, че севернокорейските лидери са най-обичаните по света и признати като такива от цели 179 страни. Страни, с които подаръци те ще се запишат във вечността. Моля се дано някой ден без каквито и да е катаклизми на Земята, подземната съкровищница стане достояние на света и човечеството има възможността да ѝ се наслади.

Отново сме навън под мразовитото зимно слънце, а пред нас е мистичната планина Myohyang san със странните си зъбери и чукари.

Обвита в ореола на какви ли не митове и легенди. Дом на Крал Tangun – прародителят на всички корейци. Гледката, разкриваща се от терасата, където пием кафе е като излязла от приказките. Всичко е обвито в лека мъгла и само божествените аромати липсват. Планината се слави с тях, както и с най-високия си връх, който е около 2000 метра. Но при минус 10 градуса животът е замрял и едва се чува шепотът на самотно будистко звънче, отекващ из невидимото, което ни заобикаля.

Северна КореяСеверна Корея – пътят до древната столица Kaesong (част 2)

 

Седнали сме на любимото място на бащата на северно-корейската нация. Тук той е писал стихове, възхваляващи природата, а по-късно и цяла опера, станала хит. Адаптирана на филм през 1972 година и спечелила престижна международна награда от фестивала в Карлови Вари същата година. The Flower Girl е революционна творба, в която доброто побеждава злото. Отново усещам присъствието на Ким в твърде голяма близост до мен, но не бащата на нацията, а нашия екскурзовод. От цялата ни група от 10 човека и без английският език да ми е роден, ме кара да напиша нещо за спомен към народа от Северна Корея. Даден ми е скъп лист хартия с красиви златни монограми и ръцете ми треперят от вълнение. Не съм писала с перо и мастило никога, но  думите сами започват да се нижат. Толкова прекрасна страна, а толкова затворена за света. Отправям молба-пожелание това да се промени и всеки да има възможността да се наслади на това кътче земя.

Ким изглежда видимо доволен от написаното от мен. Забелязвам, че освен кафе в помещението има големи щандове с агитационно изкуство, ръчно изработени дървени сувенири и освен интересна книга с древната история на района, си купувам чифт дървени лъжици с красиви надписи, които нямам представа какво означават. И тогава виждам нещо много интересно. Продават копия на севернокорейски паспорти. Прелиствайки любопитно малките книжки, разбирам, че това са подобия на тези, които имаме в България – 100 национални туристически обекта. Посещението ми в Северна Корея отива към своя край, а късно съм забелязала интересния сувенир. Все пак си купувам една за спомен. Подпечатан от мястото, където съм била и със залепена марка, изобразяваща сградата на Интернационалната дружба. Замислям се как навсякъде, където сме били в последните няколко дена е пълно с щандове с пощенски марки, класьори и не мога да не попитам Ким, каква е точно ролята на филателията в Северна Корея. Разказът започва, дълбоко украсен с революционни и агитационни нюанси. И седял някога Ким Чен Ир в дома си и мислел за благото на страната си. И, нещеш ли, хрумнала му идея. Страната му да стане известна из цял свят чрез пощенската марка. До другия край на света малки и големи да научат за Северна Корея и да си разменят красоти, пратени с любов. Е, дали идеята е била на Ким Чен Ир, това само можем да гадаем, но със сигурност, бизнесът с пощенски марки е сериозно перо в икономиката на страната след Втората световна война.

Северна КореяСеверна Корея – началото на едно необичайно пътешествие в Машината на времето (част 1)

И макар в момента броят на колекционери от Европа и Северна Америка драстично да е намалял, то пазарът в Китай си е по-стабилен отвсякога. Официално има над 20 милиона очакващи всичко ново в сферата на филателията, идващо от Северна Корея. Последен поглед хвърлям към магичната планина. От 2009 година тя е със специален статут на резерват, защитен от Юнеско и дом на над 30 растения и животни, които никъде другаде не могат да се срещнат. Наистина съжалявам, че не съм тук през пролетта и няма да усетя аромата, за който се разказва в приказните истории.

Приповдигнато ми е, дивя се на красив уличен фенер, подобие на известните английски и тогава виждам в него вградена камера, която записва всичко, та дори и в дълбоката гора тилилейска…

Няма и половин час да сме пътували и спираме за второто ни посещение за деня – будисткия храм Pohyon.

Най-големият подобен храм в Северна Корея и цялостно възстановен след американските бомбардировки по време на корейската война. Храм, датиращ повече от 12 века, а си мисля, че от много по-стари времена мястото е било свещено. Дом в момента на около 20 монаха, а някога в древността приютявал стотици отдадени на бога и освен сътворяващи чудеса с вярата си, то умело познавали древните бойни изкуства. Известен като бастионът на легендарните бойци – монаси, спирали неведнъж чужди инвазии.

По конституция, свободата на вероизповедание в Северна Корея е разрешена, но на практика 99 % процента от населението са атеисти по принуда. Жестоко разрушен от вражески бомби, за него фамилия Ким не жали и стотинка и е възвърнат в първоначалния му блясък.

Може би единственото място, където няма никаква пропаганда. Място, на което птичета се подават любопитно от дърветата и ни поздравяват с весело чуруликане. Огромен и много интересен комплекс, както разбирам и не единственият по рода си в района. Разказано ни е, че има още 20 будистки малки храмове из планината, както и приказна пещера, до където за съжаление нямаме възможност да стигнем.

Правим много снимки и Ким ни подканя да побързаме, защото ни очаква ранна вечеря в най-скъпия и звезден за момента хотел в Северна Корея – Hyangsan. Огромна сграда, с причудлива извънземна форма, затрупана с кичозни изкуствени цветя, но някак си идея по-класна от всичко, което сме видели до момента.

Ставам неволен слушател на разговор между екскурзоводката ни от китайска страна и нейна колежка. Непознатата жена трепери и се оплаква, че през нощта е спала в чудовищно огромната сграда без всякакво отопление и се чувства много зле. И тогава се питам къде и при какви условия спят тримата екскурзоводи с нас. Забелязвам някакъв живот във фоайето на хотела и дори виждам цени за нощувка. Стаите започват от около 300 долара и стигат до хиляди за нощ.

Огромна маса ни посреща и освен всичко, с което биваме гощавани, са ни поднесени сушени гъби, готвени по непозната мен технология. Толкова крехки, че се топят в устата и ми става неземно весело. Настроението е обзело и останалите и до сега не знам какви бяха тези гъби така развеселили всички. Хотелът се води шест звезди и не е единственият по рода си  в Северна Корея. В столицата се строи и първият седемзвезден, за чието завършване все още няма даден завършителен срок.

Идеята на партията в последните години е да привлича туристи. Никнат нови курорти, които обаче за момента са посещавани едва от малък брой от силните за деня. Целта на Ким за 30 000 курортисти на ден едва ли скоро ще стане реалност при днешната обстановка.

Напускаме скъпия хотел и е време да се прибираме в Пхенян. Спираме за кратка почивка и кафе в безлюдно място за отдих (първата снимка). Освен нас никой няма и си поръчвам студено капучино.

Продавачката ме гледа в недоумение, звъни по телефона си на някого, като да пита, колко струва и в ръката ѝ слагам 10 юана. Дори аз вече съм научила стойността на това питие, след като съм изпила доста през последните няколко дена.

Влизаме по залез в Пхенян и странната му, призрачна архитектура. Слънцето изпраща последните си лъчи към Земята, озарявайки причудливите монументи, с които градът е пълен.

Следващият ден ни предстои посещение на Мавзолея, за което ни е бил изпратен подробен лист с напътствия за дрескод и поведение. Всички са развълнувани и тръпнещи в очакване.

Не са много останалите подобни домове на някогашните управлявали по света. Заспивам неспокойно и в съня си съм малко дете, заведено на посещение в мавзолея в София. Страница от историята на България, изтрита и заличена за идните поколения и вече недостъпна за туристи от света. Историята се пише от силните за деня, но само някои от тях заспиват вечния си сън в мавзолеи…

(следва продължение)

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg