Северна Корея – минало и настояще: родният дом на Kim Il – Sung и 105-етажният необитаем хотел в Пхенян Ryugyong (част 6)

0

Дошла е кулминацията на нашето посещение в Северна Корея. Всички от групата, които са още на крака, а не съборени от коварния вирус тръпнат в очакване на посещението на Мавзолея – Kumsusan Memorial Palace. Посещение, за което предварително сме инструктирани до най-малки детайли какво поведение се очаква от нас и подобаващ дрес код. Ако не друго, камериерките от хотела, в който бяхме настанени и до сега ще си имат нови дрехи и обувки, точно по техен модел и повеля на партията. За съжаление на всички, вместо пред застиналите тела на някогашните управници на Северна Корея попадаме в ръцете на сексапилна докторка, която е пратена от властта да ни прегледа и окаже спешна медицинска помощ на нуждаещите се.

Северна КореяСеверна Корея – загадъчната планина Myohyang и будисткият комплекс Pohyon (част 5)

Мъжката част от групата е в екстаз. Гордо ще разказват и след години в ръцете на каква докторка, приличаща на филмова звезда са се озовали. Младата жена е красива, говореща перфектен английски и излъчваща сексапил по някакъв много завоалиран начин. Затворената за света страна, както разбираме, освен за въоръжаване, наливала огромни средства за развитието на медицината. Едва за около седем десетилетия средната продължителност на живот в страната нараства с близо 40 години. Официалната статистика сочи 72 години  продължителност на живота, при 74 години в България.

Модерните болести на съвремието ни, като затлъстяване, висок холестерол и диабет са почти непознати по онези географски ширини и нулев процент на заболели от СПИН.

Страна разполага с около 2000 болници и над 5000 клиники по училища и заводи. Северна Корея е една от първите в света, въвела т.нар. дистанционна диагностика за превенция и лечение от разстояние. Прегледани щателно, половината от групата остават в хотела за домашно лечение. Посещение на мавзолея ни е отказан, според думите на екскурзовода ни. По-здравата част и още държаща се на крака ще успеят да разглеждат родния дом на Kim Il – Sung – Бащата на Севернокорейския народ.

Северна Корея

Градът отново е загърнат в призрачна пелена и тук-там някоя изгубена сянка във времето ни пресича пътя. Подминаваме познати, огромни сгради и сме навлезли в красив и добре поддържан парк. Свято място за севернокорейския народ и предпочитано от всички сватбари, решили да сключат граждански брак. Природата никога не търпи празно и поглъщайки Титаник през април 1912 година, още на същия ден се ражда звезда.

Kim Il – Sung – Човекът Слънце, запомнен в историята с над 1000 приза за Най!

Родил се е дядото на сегашния управляващ Северна Корея. Появата му в семейство никак не зле финансово за времето си, по нищо не дава знак, че той ще е човекът поставил основи на строй и система, която все още функционира по най-репресивни правила в исторически световен план.

Мястото е много идилично, в ушите ни гърми революционна музика, писана лично от Kim Il – Sung и започва разходката ни в родната му къща. Екскурзоводът Ким дава всичко от себе си, да задържим интерес или поне снимаме (едно от малкото места в Северна Корея, където снимането е разрешено на воля) заобикалящото ни, но като цяло никой от нас не е особено развълнуван. Малката къщичка, реконструирана в оригиналния си вид, по нищо не се отличава от най-обикновена сламена колиба, типична от миналото на Корея. Място, в което Kim Il – Sung прекарва едва 5 години от живота си. Легендите за неговите свръхспособности раждат героя на новото време на Корея. Отгледан с истории от живота на Ленин и Великата Октомврийска революция, още на млади години получава прозвището Тигъра заради смелостта, която проявява срещу японските узурпатори. Говорещ от бебе, приписвани са му черти на стратег, по-славен и от Наполеон, та дори в негова чест вид орхидея е кръстена на името му, са само едни от ореолите, с които е обвит тайният живот на севернокорейския лидер Kim Il – Sung.

Изкарал години в Русия, където е забелязан лично от Сталин, победоносно се завръща в родината си, за да постави началото на строй, преминал в една от най-твърдите диктатури на света и до ден-днешен. Умирайки през 1994 година, траурът е всеобщ, продължил цели 10 дена и не са били малко хората, които са се споминали от мъка по него. Това е моментът, когато

култът към личността в Северна Корея заработва със страшна сила.

От близо и далече се стичат съкрушени севернокорейци да отдадат последна почит на своя духовен баща. Традиционно погребение в Северна Корея трае 3 дена, ако не съвпада с последните два дена от края на месеца. Случи ли се, някой да си отиде от този свят на 28, 29 или 30 число, то сбогуването с покойника приключва в рамките на месеца. Макар религията да не намира място в живота на поданиците на фамилия Ким, то древните ритуали за изпращане на мъртвия се спазват и до днес. Това, ако семейството успее да си издейства пропуск за пътуване, в случай че смъртта е настъпила в различно населено място от това, в което живеят.

Много роднини никога не успяват да се сбогуват с близките си. И макар живеещи в големи ограничения, то отишлият си винаги е изпратен от тези до него с обичай, какъвто имаме и в България. Щедра, до колкото е възможно поддавка, състояща се в раздаване на ориз, дребни лакомства и бдение над мъртвеца завършват земния път на всеки севернокореец, както и националния ежегоден празник, в който живите си спомнят за отишлите си близки (нещо като нашите задушници).

Напускаме Mangyondae – родната къща на Kim Il – Sung и под зимното слънце, прогонило мъглата, Пхенян ни очаква в целия си блясък. Време е да посетим военния музей, чието строителство започва през 1953 година, местен през годините и последно реновиран малко преди ние да го посетим в началото на 2019 година. Минали през щателни проверки, съпроводени от група военни вървим може би час, съзерцавайки какви ли не трофеи, с които Северна Корея се е сдобила по време на войните.

Тук може да видите пленени самолети, хеликоптери, танкове, какви ли не още инструменти, съпровождащи всяка една война. Огромни монументи, увековечили жертвите на войните от страна на Северна Корея. Цифрата на дали живота си хора за Корея надхвърля 2 милиона, родени в грешно време и на погрешно място.

„Черешката на тортата“ обаче си остава

единственият и досега пленен американски кораб в историята на САЩ.

Корабът Pueblo е автентично запазен и от вътрешността му ни наблюдават лицата на красиви, млади мъже на възраст не повече от 30 години. Гледайки снимките им, по-скоро ми приличат на младежи, тръгнали на екскурзия, а не по неясни шпионски дела. Веднъж заловени, прекарват 11 месеца зад решетките. Тормозът, на който са били подложени е щял най-вероятно да им се размине, ако не са преливали от свръх арогантност. Освободени в навечерието на Коледа, за което американските власти поднасят едно от най-официалните извинения в историята до сега.

И идва време да влезем в самата сграда на музея. Фоайето й е огромно, но още по-огромни са статуите на Kim Il – Sung и Kim – Jong -Il. Бронзът не е пестен и тук. Екскурзоводката ни разказва, че в страната има повече от 1000 техни отливки в най-различни пози и размери. Изправена в нозете им си мисля, колко ли време би отнело да се разгледа музей от подобен характер, разпрострял се на огромна площ, проектирана в 200 помещения. Разбирам, че в много от тях са оживели отделни сцени от славните военни дела, ръководени от Бащицата. Мислено се радвам, че не съм  местен жител, за когото посещението на всичките зали ще е задължителна част от земното му пребиваване и с интерес се настанявам на амфитеатрален въртящ се подиум.

Повече от час сме потопени в напълно реалистично пресъздаване на кадри от войната между Корея и Япония.

Носят се гърмежи, зловещи звуци, димни ефекти и в сублимния момент токът спира.

След кратко прекъсване по технически причини зловещият спектакъл е приключил.

Музеят е много хубаво направен. Оживели от миналото войници ни съпровождат и имам чувството, че вървя по истински сняг, оцветен в алено и напоен с болката на загубилите живота си във войната.

Денят бавно се изнизва и за пръв път съм в най-голяма близост до известния необитаем хотел в Пхенян. Строежът на Ryugyong, в превод „столицата на върбите“, както е и историческото име на севернокорейската столица е заимстван от сингапурския Westin Stamfprd Hotel. Успял да го задмине с цели 80 метра височина.

Северна Корея

Плануван да отвори врати само две години по-късно от началото на строежа му призрачната сграда поразително напомня Лондонския – Shard. Ryugyong, издигнал се цели 330 метра, побрал в себе си 105 етажа никога обаче не отваря врати за гости. За сметка на това

и до сега държи класацията в Гинес за най-висок и необитаем хотел.

Какви ли не слухове циркулират за призрачната му осанка, извисила се над Пхенян, но през 2008 година е модерно облицован отвън.

Северна Корея

За мен точно тази камара бетон, стъкло, почти докоснала небето, е символът на севернокорейската столица. Грандиозна опаковка, запечатала какви ли не тайни във вътрешността си, може би и куха, както някои предполагат.

Ryugyong – символ на фалшив напредък и нереализирани амбиции на управляващите.

Денят е към своя край и ни предстои празнична гала вечеря с традиционно корейско барбекю. Лилавото ни превозно средство си проправя път във вечерния трафик и като за последно причудливите монументи с агитационни послания ни пращат дружеско намигване. Слънцето осветява в топли краски монумента на единство между науката, земеделския и технически напредък, основа на идеологията на севернокорейското развитие и най-ярък символ на комунизма.

Северна Корея

В далечината сфера, наподобяваща планетата Сатурн изпраща отминалия ден и отново сме стигнали ресторант, който очаква само нас и като да е скрит в най-тайните дебри на чудовищно огромен бункер. Ще бъдем изпратени с традиционна  вечеря, която сами ще си приготвим с обилно обсипаната маса с продукти. Корейското барбекю се смята за едно от чудесата в кулинарията и любимо на милиони по света. Начин на приготвяне на храна, познат още от хилядолетия.

Характерното за него е предварителното мариноване на тънко нарязани късове месо. Най-често приготвяно по цял свят е т.нар. bulgogi – марина от соев сос, захар, сусамено олио, чесън и лют червен пипер. Масите разполагат с вградени печки и абсорбатори и всеки се е развихрил в сътворяване храна по негов вкус. Вечерята минава неусетно и сме поканени да завършим гостуването си в Северна Корея в традиционна кръчма или както я наричат пъб, че в представите им силно наподобявала английска такава.

Северна Корея

Пъбът се явява подземно мазе с около 3 редици дълги маси със скамейки. Интересното и необикновено в него е, че се забелязват двойки местни младежи. Приличат ми като неслучайно озовали се онази нощ в заведението, където сме и ние и вдигайки тостове с местна наливна бира благодарим за гостоприемството и прекараното време в малко познатата страна. Противоречиви мисли бушуват в главата ми. Опитвайки да разбера за себе си каква е точно ситуацията там, отговори не намирам и до сега за себе си.

Пропагандата и цензурата в Серевна Корея са в мащаби, които нямат аналог никъде по света.

В кратките разговори с екскурзоводите ни дори не съм сигурна до къде са искрени към нас по най-общи въпроси, които сме задали. Не съм сигурна, че наистина вярват, че сегашният управляващ Kim – Jong-un, никога не е имал брат.

Kim Jong Nam, мистериозно е убит и според много източници, той е трябвало да бъде следващият севернокорейски лидер.

Толкова въпроси , на които никакъв отговор не съм намерила за седмица престой. Единственото, което знам със сигурност е, че и там се случват някакви промени, на които неминуемо ще бъдем скоро свидетели.

Утопия, поддържана от желязна диктатура и култ към личността цари в страната. В същото време, абстрахирайки се от политиката, там се усеща нещо много вълнуващо, чисто, успяло да се съхрани в последните десетилетия. Страна, която е напълно безопасна за посещение, при положение че се спазват предварителните инструкции.

Северна КореяСеверна Корея – Пхенян, тъжният луна парк (част 4)

 

Страна, която няма да сгреша, ако нарека изгубена във времето и околния свят. А той в последно време е тръгнал по пътя на една все още невидима диктатура.

Страна, която ще помня с призрачното й излъчване, невероятната чистота, едни от най-хубавите музеи, които изобщо съм посещавала някъде, акробатичен спектакъл, излизащ от рамките на човешките възможности и една надежда из въздуха.

Невидима надежда, че някога двете части на Корея ще се обединят, ще върнат целостта си и ще тръгнат по един нов път.

Северна Корея освен всичко за мен е доказателство на неограничените възможности на човешкия дух, който може да оцелее при всякакви екстремни ситуации. По какъв път ще тръгне след време обвитата в мистерии страна, само можем да гадаем, но чистосърдечно се моля каквато и да е съдбата й, никога да не изгуби своята идентичност.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg