Йордания – пътешествие за приятели

0

Всичко започна в един студен декемврийски следобед, когато мои приятели ме изненадаха с идеята да летим до Йордания. Това щеше да е първото ми пътуване на изток от Черно море (като изключим Кипър). В началото се колебаех, но след известно отбиване на поканата се оказах с купен двупосочен билет – новогодишният ми подарък!

Хашемитското кралство Йордания е държавата в Близкия изток, която е в отлични отношения с всички останали в региона. „Хашемитско“ произлиза от управляващата династия в страната – Хашемитите, които водят началото си от племето Бану Хашем на пророка Мохамед. Владетелят на Йордания – Абдулла II разполага с цялата изпълнителна власт, а законодателната е споделена с парламента на страната.

Дойде заветният ден. Полетът не беше по-дълъг от три часа, а времето в кралство Йордания – значително по-добро от това в София. Отвисоко градовете Ейлат в Израел и Акаба в Йордания, които се намират в най-северната точка на залива Акаба изглеждат като един огромен мегаполис.

Акаба – единственото място в близкоизточната държава, на което кацаш от България без виза (тя се издава бързо и съвсем безплатно на летището). А то, летището, е малко и спретнато. След две проверки на багажа на разстояние от двайсетина метра, се озовахме на стоянката с такситата. Разпределител на колите веднага ни настани в две зелени (такъв е цветът на таксиметровите автомобили) и поехме към адреса на квартирата. Хазяинът ни – усмихнат, лъчезарен и отлично говорещ английски език 23-годишен младеж с палестинско потекло ни посрещна в огромния апартамент в 5-а зона и ни обясни как най-бързо да стигнем до центъра на града.

Нещо повече – дори ни откара с личния си автомобил, за да не губим и миг от ваканцията си. По път ни предложи да направим и панорамна обиколка на морския курорт, който се намира в най-северната част на Червено море. Почерпи ни с по едно удивително ароматно кафе с кардамон и от приказка на приказка се сприятелихме.

Прие ни за толкова близки, че дори ни заведе на гости при най-добрия си приятел. Апартаментът му е в уникален по рода си луксозен комплекс, чиито сгради са зобиколени от басейни с морска вода. Тя се изтегля с мощни помпи от Червено море и редовно се пречиства. Комплексът AYLA, старото име на Акаба,се намира до кралската лятна резиденция. Чай, домашен сладкиш и отново към квартирата, защото умората от пътуването си каза думата.

На следващия ден обходихме града надлъж и нашир пеша. Минахме през цялата централна част, изпъстрена с ресторанти, кафенета и малки магазинчета за подправки, сувенири и дрехи. Майстор на сувенирни шишенца с пясък ни демонстрира на живо изяществото на този красив занаят. За броени минути бутилката се превърна в приказен пустинен пейзаж с камили и всичко това от разноцветен пясък.

Озовахме се и в пекарна, чийто собственик ни подкани да опитаме от асортимента. Дори ни показа и пещта, в която се приготвя арабски хлебчета по древна рецепта.

От търговската част слязохме до крайбрежната алея, а един след други собственици на лодки със стъклено дъно ни предлагаха разходка из залива.

Предпочетохме да се насладим на пясъчната ивица и на светлините на израелския град Ейлад от другата страна на залива.

След края на работния си ден нашият хазяин и нов приятел Ахмед ни препоръча дайвинг център, за да разгледаме и подводните рифове с корали и удивително красиви риби в граничния с Израел залив. Вечерта приключи с много вкусно кюнефе – емблематичен десерт за арабския свят, с неповторим вкус.

Вторник е, а точно в 11.00 ч. собственикът на дайвинг центъра ни чакаше пред квартирата, за да ни откара на първото ни екстремно забавление в Йордания. След кратък инструктаж за начина на дишане и подводните пароли, с инструкторите се потопихме в истинския свят на анимационния герой Немо. Различни пасажи от риби с цветовете на дъгата плуваха с нас и се криеха срамежливо сред причудливите коралови рифове.

Йордания

С нас беше и Ахмед, който вече има завършен първи курс за водолази в същата дайвинг школа.

Снимка за спомен, топъл черен чай с мента и обратно в Акаба. Нашият домакин ни покани на чай в красивия му дом. Запозна ни с две от сестрите си и с майка си, а след това вечерта ни завърши в пиано бара на хотел от големите световни вериги.

На следващия ден предстоеше дългочаканото пътуване до пустинята Вади Рум. Пътят не е дълъг, но много живописен. След 64 километра по широката магистрала на север табела сочеше следващата ни дестинация – мястото, където живеят бедуините. Предварително запазен екскурзовод ни очакваше с пикапа си до туристическия център на входа на пустинята. А тя като се ширнала, окъпана от февруарско слънце, чак сгря душите ни. Първата ни спирка бе Изворът на Флоранс, където е „гаражът“ на камилите – основният транспорт за местните. Разходките с едногърбите четириноги животни беше следващата атракция – около половин километър. Наши водачи бяха две 15-годишни момчета.

След снимки с камилите бедуинът отново ни качи на пикапа, за да стигнем преди залез слънце до другите чудеса на червената пустиня – уникален пясъчен насип насред нищото и чутовен каньон по пътя към мястото за спане – кемп с шатри под звездите.

Под пълната луна изстиналата пустиня след залез слънце изглеждаше още по-мистично. Бедуинът-домакин ни приготви вечеря – пилешко и задушени картофи и тиквички по специален начин – в подземна пещ.

След пустинното похапване си направихме разходка в това тихо и древно място, погалено от блясъка на звездите – истинско безвремие!

Следващата ни спирка беше

изгубеният град Петра – едно от древните чудеса на света.

Петра е изключително добре запазен скален град, разположен на 900 над морското равнище в планинската долина Вади Муса. Изумителни са сградите му, издълбани в скалите. Цветовете им преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво.

Отделните скални пластове се вплитат един в друг и образуват цветни вариации, които са част от така наречените „сгради“ на древното арабско племе набатеи.

Името на града има гръцки произход – Petra означава скала, камък. Природното чудо датира от около VI в. пр. Хр. Тогава Петра е бил важен търговски център, заради стратегическото си положение в района.

Миндир – червено-бял шал и егал – черните кръгове, са типични за бедуините. Когато камилите не ги слушали, мъжете сваляли егала и го ползвали като камшик, за да подкарат животните в пустинята. Снимката е от Улицата на обелиските в Петра.

През 363 г. земетресение разрушава града и поврежда водопроводната му система. Петра остава в руини до XII век, когато е превзет от кръстоносците и те създават там своя цитадела. Безспорно, сред най-известните скални сгради в мистериозния град Петра е прословутата Ал-Казнех, което на арабски означава „съкровищница“. Част от сцените към филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ с Харисън Форд са снимани именно тук.

До нея се стига по тясно каменно дефиле с вертикално изсечени скали. От двете му страни и до днес са запазени част от каналите (на снимката долу), които са отвеждали изворна вода до града.

Забележителните му, изсечени в скалите сгради са запазени непокътнати именно заради неговата недостъпност. И до днес до там се достига пеша, на кон или камила.

През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след кръстоносците през XII век. На това място има впечатляващи гробници като четирите царски могили в скалите на изток от централната му част, амфитеатърът, улицата на обелиските, но съществуват категорични доказателства, че в миналото Петра е бил град с поне 20 000 жители. Едва през 1985 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

След нощувка и закуска с фалафели в градчето Вади Муса е време за

най-ниската точка в света – Мъртво море.

Безоточното солено езеро е на над 3 млн. години и е най-дълбоката депресия на планетата – намира се на минус 430 метра под морското равнище и всяка година спада с по метър. Солеността му е десет пъти по-голяма от средната в океаните и моретата – 330‰.

В Античността елините го наричали Асфалтово море, тъй като има сведения, че са се натъквали на големи асфалтови парчета по повърхността му. Досега никой не може да даде обяснение за това явление. Древните египтяни пък използвали соления асфалт за мумификации. Любопитен факт е, че

минералите в Мъртво море се съдържат и в човешкото тяло.

Библейска легенда разказва за племенника на Авраам – Лот, живял в Содом със семейството си. Той бил единственият праведник в  „града на разврата и похотта“. Веднъж на вратата на дома му почукали пътници и потърсили подслон. Всъщност това били преоблечени ангели, пратеници на Господ, дошли да изпитат неговата лоялност. Лот ги приел в дома си, а на вратата започнали да тропат местните с искане той да им предаде гостите си, за да се забавляват с тях. Праведният Лот им предложил да вземат собствените му дъщери, вместо гостите му. С тази своя постъпка Лот заслужил Божието благоволение и му било позволено да напусне обречените на унищожение градове Содом и Гомор. Единственото условие било да си тръгне със семейството си, без да се обръща назад.

Жена му обаче, водена от любопитството си, обърнала глава, за да види как върху града им се изсипва дъжд от огнени камъни. В този миг Бог я наказал като я вкаменил за вечни времена. И до днес една скала високо над шосето напомня женска фигура, която е обърнала поглед към пустинята и злощастните Содом и Гомор. Легендата носи, че това е паметникът на женското любопитство (на снимката).

Науката обаче има своето обяснение за феномена Мъртво море. Градовете Содом и Гомор за зла участ били построени на границата на плата върху две тектонични плочи. Те се движели в противоположни посоки, а сеизмичността в района била висока. Това вероятно е и причината преди 4,5 хиляди години районът да е бил разтърсен от силен трус. Метанът, който съдържал разломът под морето, се възпламенил и довел до адска експлозия. Геологичните слоеве се смесили, на повърхността излезли втечнени магмени скали, в резултат на което земната гънка се вдлъбнала още. Така и двата града, които се намирали между Масада и южния бряг на морето били сринати в бездната и засипани. Завинаги… Днес има по няколко труса годишно – между 5-6 бала, а всекидневни са малките тласъци, регистрирани само от сеизмичните уреди.

След като полежахме върху повърхността на свръх соленото море, отпътувахме до Аман по тъмно. Столицата на Йордания, наричана още Белия град е едно от най-старите населени места в света. Основан преди 14 века, в този разрастващ се мегаполис днес живеят над 3 млн. души – мюсюлмани и християни. През вековете градът е бил под властта на асирийци, перси и древни гърци, които са оставили следи от културата си. Елините наричали Аман Филаделфия. Столицата на кралство Йордания (побратимена със София от 2000 г.) е разположена на 19 хълма (джабали), на един от които е Цитаделата.

Гледка от Археологическия музей в Цитаделата на Белия град – храмът на Херкулес, Аман в далечината и пръстите на митичния герой в близък план.

Там е имало живот още преди 18 000 години и все още могат да се видят следи от обитателите му през различните епохи: пещерите, в които са живели хората от Бронзовата епоха, храмът на Херкулес (дори част от пръстите на едната му ръка), дворецът Умаяд, римски амфитеатър и византийска църква (на снимката).

Експозицията на Археологическия музей, също разположен на Цитаделата включва уникални експонати, които говорят за бита, културата и вярванията на хората, живели по тези места през хилядолетията.

Аман е най-разкрепостеният град в целия арабски свят. Тук живеят в разбирателство мюсюлмани и християни. На снимката са синята джамия „Крал Абдула“ и християнски храм от другата страна на улицата.

В Аман има както модерни сгради в западната част, така и няколко стари сук-а (живописни традиционни арабски пазари).

Тук пихме сок от захарна тръстика (снимка 1), купихме си подправки от най-старата природна аптека в града (снимка 2), опитахме ядки, сушени и пресни плодове (снимка 3), дори пробвахме да спазарим една кехлибарена броеница (снимка 4), но се оказа, че от този материал изделията са изключително скъпи.

В джамията до този колоритен пазар (в който имаше буквално „от пиле мляко“) се запознах и с един

103-годишен имам, който е живата история на мюсюлманския храм (на снимката).

На следващия ден поехме обратно към Акаба, тъй като екскурзията ни беше към своя край и избрахме да посетим

Мадаба – градът на мозайките. Наричат го едно от съкровищата на Йордания.

В неговите църкви са открити и съхранени и до днес мозайки от римско, византийско и умаядско време.

Най-прочута е тази в църквата „Св. Георги“. Тя представлява карта на свещените християнски места, направена от 2 милиона разноцветни камъчета. Смята се, че целият ѝ размер е бил 6 на 15,6 метра (на двете снимки под фасадата на църквата).

Днес може да се види само около една четвърт от нея в самата християнска църква, но пак впечатлява прецизността и търпението, с което са изобразени поля, гори, равнини, реки, храмове. Повечето икони в църквата са от мозайка.

Чаша кафе с кардамон и отново на път – очакваха ни 284 км. обратно към Акаба и летището.

На пустинната магистрала на много участъци кипеше усилен ремонт. Гледките на връщане обаче бяха незабравими – скални и пясъчни природни феномени, кой от кой по-причудлив от двете страни на пътя.

Няма да ви изненадам, че пред офиса на фирмата за коли под наем в Акаба ни очакваше нашият приятел Ахмед, който ни откара с тежките раници до летището. По път спря до една от сладкарниците и купи по кюнефе. Споделихме насладата от десерта преди да отлетим и го поканихме да бъде наш гост в София.

Йордания създава нови приятелства и незабравими спомени, а атмосферата на арабската страна се усеща най-добре именно с близки до сърцето ви хора. Място в Близкия изток, на което всички си обещахме, че ще се върнем пак!

снимки: Андрей Стоилов, Костадин Филипов, Ахмед Ал Бурдейни

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg