Не ме е страх! Това бе Travel Channel…

0

Не ме е страх, докато умирам. Всеки ден.

Искате ли да усещате вятъра в косите си, слънцето в душите си? Елате в Барселона!

Няма нищо по-хубаво от това след дълъг ден на плажа да си вземете коктейл!

Прекалено драматично ли е тава с вода, съхранявана в тавана, да се излее върху главите Ви?

Ние сме майстори, които ще строим вертикална къща насред клоните на вековните дървета!

Това бе Travel Channel.

Това бе магията на телевизията.

Мечтаната магия.

Магията, която всеки търси в жестокостта на днешните дни, минути, часове и секунди.

Затваряш очи, запушваш уши, изключваш телевизора, интернет се ползва само на работа за служебни цели (за други изобщо не остава време, дори и при най-добро желание).

Светът е магичен, светът е точно такъв, какъвто си го направим.

Докато не те застигне магичната тежест на неведението и заблудата, докато розовите очила не прогледнат в най-тъмния възможен розов оттенък, сливащ се с черно. Докато магичното розово не се слее с черна магия.

Докато носим очила с розови рамки и черни стъкла. Докато се усмихваме умирайки. Всеки ден. Докато влизаме в ритъма на поредната човешка трагедия, ридаейки безутешно и съпричастно, утре ще посетим близката оптика, търсейки по-модерни очила и с по-добра защита, защото е лято. И защото нашето зрение е по-важно от всичко, което забелязваме, но не визираме навреме, за да прогледнат навреме и други.

Докато умираме всеки ден и сме съгласни на това.

Не ме е страх!  Не само срещу всичко това, което ни убива всеки ден, но и срещу това, което ни убива веднъж на няколко месеца и цял свят говори за това потресен. Боли ме за всички тези погубени души и почернени семейства. Боли ме. Много. Но не ме е страх да визирам най-малко очеизвадното.

„Струва ми се, че наближава финалният момент. Би трябвало първо да измислим входа, за да не се занимаваме със стълби и мостове, които да висят опасно. Мостът ще бъде чудесна добавка към къщата, но все пак ни трябват стъпала. И все пак не бива да забравяме и парапета, и здравите винтове. И все пак да приключим навреме, да не забравяме, че има краен срок!”

Това бе Травъл чанъл през розовите очила, които нося.

Следва продължение …

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg