Албена Чакърова: Изкуство е животът с роза отгоре

0

На 6 октомври 2017 г. театралната надежда от 80-те Албена Чакърова навърши 50 години. Актрисата от „Неочаквана ваканция“ вече е баба, а внукът ѝ от нейната първородна дъщеря София е на година и 7 месеца. Името му е Виктор. Кръстен е така, за да бъде победител в живота. В момента Албена Чакърова преподава на три курса бъдещи актьори в МОНТФИЗ. На какво ги учи, какви са житейските ѝ битки днес, защо се е изолирала от гилдията, кое не ѝ допада в родната театрална и филмова продукция и вижда ли светлина в тунела на кинематографията ни?

Как живеете днес, г-жо Чакърова? Имате ли предложения за роли в киното, театъра или телевизията?

– Не са ми предлагали никакви роли, а и аз не проявявам никакъв интерес. Това, което гледам, не ме впечатлява. Гневна съм по повод на това, че

има много пошлост, несъблазнителни истории, некомпетентно поднесени неща.

Има нужда от малко повече естетическа наслада, връщане назад, като че ли, малко по-ретро да го дадем, защото много изпаднахме в тази модерна еклектика. Не само стилистиката на филмите, то е свързано и със словото, маниера, с начина на поднасяне, но това са новите тенденции, за жалост. Уча моите студенти, че човек трябва да има собствено мнение, че трябва да подбира нещата, които трябва да чете, да учи, да играе. Актьорската професия е много прецизна, но тя днес е опорочена, очалгарена – не могат да ми поднасят чалга по Шекспир и аз да се възхищавам, например. Не съм съгласна с този нов момент в театъра и киното не само у нас.

С кои ваши колеги поддържате отношения?

– Аз съм се затворила изключително много, защото заради тази хигиена, която моите родители (аз съм четвърто поколение актьор) са ми внушили на един начин на мислене, който може да е остарял. Плюс това, аз си създадох име на серт човек, с лош характер – по-взискателен, по-перфекционист и хората не обичат да работят с такива персони. По-лесно им е на продуцентите да работят с мърлячи, а тази професия е хирургическа.

Актьорите днес са мърлячи, не може да мърляш върху някакъв класически текст, да правиш бъркочи.

Албена Чакърова

Спомняте ли си последната покана, която са отправили към Вас за роля в театъра или киното?

– Отказах на една френска продукция, трябваше да играя някаква кръчмарка. Отказът ми беше по здравословни причини. Отказвам тези кратки сериални роли, а сериалите в момента са много модерни.

Тежко възмутена съм от продукции като „София ден и нощ“ – това е бич срещу нашата професия.

Не може едно момче, което не знае как се говори, мьека, да обикаля с огромен джип и да ми подвиква „Ей, мацье!“ Идваше ми толкова неща да му наговоря, но заради възпитанието, което имам от моите родители, просто подминах.

Как се свиква с тази среда, не може да сте толкова капсулирана? Трудно ли е да се живее в творческа изолация?

– Свиква се, защото човек си намира странични неща, с които да се занимава. Ето сега, откапсулирах се и от няколко месеца работя като преподавател с три групи от различни възрастови групи. Опитвам се да им предавам, да им внушавам някакъв вид по-нормална естетика. Разбират ме, не смеят да ми влизат в опозиция, защото съм запазила някакъв авторитет и това, което аз им показвам, им харесва. Явно, тези ценности, които те попиват от улицата, от средата, в която растат, за тях вече стават хумореска.

Някои от Вашите ученици играят ли в постановки?

– Още не, защото аз съм съвсем пресен преподавател – пети месец съм с тях. Тежко се работи с три групи – деца, тийнейджъри и 25+. Странно е, че

най-големите са най-невъзприемчивите, защото това са вече щампирани хора.

Най-големият пластилин са младежите в средната възрастова група – до 11 клас от средния курс, до 1 курс в университета.

На дъщеря си София давали ли сте някакви професионални и житейски съвети?

– Никога и никакви! Тя влезе във ВИТИЗ, каза, че не ѝ харесва, после я приеха в „Любен Гройс“, нищо не каза, но си тръгна и от там. След това се записа сама да следва в Киноцентъра, където покри някакви курсове, после пък отиде в Старсбург и си изкара висшето момичето. Това са си нейните решения, аз не мога да ѝ се бъркам, но смятам, че са правилни.

Допитва ли се София до Вас за някакви решения, свързани с професията?

– Не, имайте предвид, че тя все пак е дете на артисти (бащата на София е актьорът Емил Джамджиев – първият съпруг на Албена Чакърова – бел.ред.). Това дете е с огромен талант. Видя се в предаването „Като две капки вода“, тя беше крайно ощетена, според мен и според мои колеги, но това се очакваше, тези формати се правят за някого – такава е конюнктурата. Доволна съм, че всички видяха София какво може!

Тя отчая ли се тогава?

– Имаше и такъв период, но аз я оставих да си изживее сама страданието, защото когато аз съм страдала за подобни крахове – професионални, лични, житейски, моята майка не ме е вдигала. Последният път, когато се изправих, реших да затворя вратата и много се ограничих, не допускам никого почти.

Албена Чакърова

Албена Чакърова и дъщеря ѝ София Джамджиева в студиото на „Преди обед“

В момента с кого живеете?

– Живея с един мъж от 11 години на семейни начала. Живеем добре, съвсем нормално. Не желая нищо повече от живота. Той е математик и се развива в друга сфера, работи в голяма германска компания със седалище у нас.

Имате ли носталгия към времето, в което бяхте активна актриса?

– Тогава се носеше една аркашка (театрална) атмосфера, миришеше на театър, имаше този прах, който като ти влезе във вените, не можеш да го изчистиш. Това е едно страдание, което човек с годините свиква да понася.

С болка се свиква да се живее, няма човек, който не живее без болка.

Имате ли колеги, които са Ви останали приятели от „Неочаквана ваканция“?

– Само с Тити Папазов съм запазила отношения от сериала „Неочаквана ваканция“, но аз с никого не съм се карала. Аз съм човек, който не би седнал да се конфронтира, да злепоставя някого. Това се дължи, защото аз не ходя по събития вече, не се пускам по тези безсмислени купони, както едно време. Имаше един период в живота ми, който се налагаше от професията ми, защото работех в телевизията в шоу програма с Юлияна Дончева – „Звезди в ефира“. Това налагаше ходенето ми по подобни места. Не харесвам обикновено тези сбирки, но тогава се налагаше.

Последният филм, който Ви впечатли? Към кой тип кино имате афинитет?

– Ориентирана съм към по-старото кино, в момента нищо ново не се ражда, всичко е някакъв кавър.

Свършиха идеите на планетата, тя се руши. Сюжетите се повтарят в друг вариант – все по-слаб.

Наскоро гледах Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър в „Укротяване на опърничавата“.

Албена ЧакъроваНе се мятам на тази нова вълна. Нищо не могат да ми предложат, което да ме впечатли.

Направиха „Междузвездни войни“ отзад напред и сега стана модерно всички да правят филми отзад напред – това е тенденция в световното кино. Нямам нищо против сериалите, но да имат някаква стойност. Правят или някакви чудовищни сериали със зомбита, или много тежки, натуралистични продукции, което не е нужно. Според мен, животът достатъчно кръв ни предлага, за да го гледаме и на кино. Японците са го казали –

изкуството е животът с една роза отгоре.

Не може да предлагаш на хората кръв и черва, а после да искаш неагресивно поведение.

Светлина в тунела виждате ли за родната кинематография?

– Това време ще дойде тогава, когато хората открият призванието си. Тука никой не работи това, което трябва, никой не прави това, което трябва. Всеки върши нещо, което е извън неговото същество, от там се поражда едно недоволство, последвано от агресия. Светлина в тунела ще видя, когато светът се преподреди по някакъв своеобразен начин и хората започнат да си вършат работата с удоволствие – хобито им да стане тяхна професия. Малцина са тези щастливци днес. Трябва да бъде прекратена порочната практика да се прави нещо само за пари, трябва да се прави и нещо за душата. Едва тогава нещата ще си дойдат по местата.

Коментирай с Facebook

коментара

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg