„Ботев“ – ЦСКА – мач на позора на „Левски“

0

автор: ДИМО РАЙКОВ

Левски, Димо Райков

Димо Райков, писател

Гледам как от страницата на ФК „Левски“ питат – мен, а и останалите привърженици на „синия“ отбор, какъв ще бъде резултатът от днешния мач на „Ботев“ и ЦСКА…

Разбирам и съчувствам на администраторите на страницата, та толкова жалък „Левски“ никога не е имало на земята!

Това е срам, който поколенията не ще ни простят!

Но пък и те, които правят тази страница, поне мъничко би трябвало да уважават усещанията на синия запалянко, то се търпи, търпи, но…

Да ме питат каква е моята прогноза… За мач, чрез който чакаме ЦСКА да ни класира за…втората, пардон, първата шестица?!?

Такова чудо никога не е било! Това е просто изтезание над „синята“ памет!

Ей, хора, вземете се в ръце…Левскарите от цял свят сме потресени… Как можахме изобщо да стигнем дотук? Е, то бива, бива, ама… А те ме питат как щял да завърши някакъв си мач на ЦСКА… Да чакаш някой друг, и то ЦСКА, да свърши твоето… Срамна работа, ей… За всички нас…

Няма да забравя как оня ден на едно соаре тук, в Париж, присъстваше композиторът на нашия химн Стефан Димитров. С каква обич той ми говореше за преживяванията си в зала „Арена“, когато всички са запели думите – „Идваме от север, идваме от юг…“ Как щяла да се срути залата… Как тези смачкани момчета и момичета, останали вече без сълзи от денонощните загуби на отбора, с озарени лица са пеели своя химн! Тези славни думи, чрез които аз уча внучката и внука на „синя“ любов…

Там, в центъра на Париж, на метри от Айфеловата кула, ние със Стефан и други левскари си припомнихме онова славно „синьо“ време, Гунди, Патрата, Соколето.., та чак до Наско и кървавия гол на Гонзо… Оня славен мач – 7:2, когато Сашо Костов е пратил Цецо Атанасов да вземе от „Армията“ тяхното табло, защото вече нямало къде да се изписват имената на голмайсторите?!? И когато „сините“ момчета просто са пожалили съперника си…

А сега…

Да, припомнихме си със Стефан Димитров за онова враме, когато само след равен мач ние, макар и под тоталитарния тогава похлупак, скачахме и се взимаха мерки да не се допусне…втори равен… А сега – бият те като тъпан, блъскат те както Кличко нокаутира Кубрат, а ти… Все едно нищо не е станало…

Когато в разговора ни със Стефан Димитров стигнахме до днешното ни дереже, когато попитах Стефан как така допуснахме това, лицето на композитора на химна ни пребледня изведнъж, само чух едно възглухо стенание – аз отдавна не съм ходил на мач…

И ето, сега ме питат – мен, стария левскар, който и в Париж, в центъра на света, продължава да живее със своя си „Левски“, каква е прогнозата ми за някакъв мач, заради който се изписаха толкова неща – и то преди всичко молби, мънкания, жалби, хайде, дано ЦСКА да победи, та да се класираме в първата шестица… За какви шестици ми говорите и пишете, след като ние вече сме на път да изгубим и най-елементарното, което пречи на един човек да се обезличи напълно, тоест усещането за достойнство.

Ей, левскари, поне едно ни остана – „синьото“ достойнство. Всъщност то, достойнството, остана единствено и у целия ни смачкан народец…Все още…

Не преминавайте границата! Защото зад нея е… животът на колене.

А кога Левски и „Левски“ е бил на колене?

И ще го допуснем ли?

Допуснахме тарикатите да превземат България. Да я впримчат в яката си желязна примка. Сега ще допуснем ли да се сгромоляса и сетното, което ни държеше в онова време на тоталитарния мрак и подхранваше нашата надежда, че все пак има светлина в тунела – обичта и паметта към „синия“ отбор и славния му път… Тежко и горко, който го стори, нали? Само „Левски“!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg