Момчето си отиде. Сбогом, Филип Трифонов

3

Обичаният бългaрcки aктьoр Филип Трифoнoв ни напусна внезапно на 73-годишна възраст, съобщиха от Съюза на българските артисти. Той спечели сърцето на поколения български зрители с ролите си в класики като „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“ и „Адио, Рио“. Филип Трифонов е роден на четвърти май 1947 година.

Филип Трифонов

Упорит боец в преследването на избрана цел, чаровник с прекрасно чувство за хумор, тънка ирония и самоирония, Филип Трифонов бе един от най-известните и обичани театрални и филмови актьори. Едва ли можем да си представим българското кино и театър без неговите роли, без новаторството му като артист, който постига висока изразителност и вътрешен драматизъм на превъплъщенията си не чрез текст, а чрез мълчание…

Актьорът Филип Трифонов доказа приживе, че и на големия екран, и на театралната сцена умее да присъства пестеливо, но ефектно и да вълнува зрителите.

Филип Трифонов дебютира на театрална сцена през 1973 г. в ролята на Андзор в „Процесът ще се състои“ от Александър Чхеидзе в Благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров“, където в продължение на четири сезона има интересни ангажименти. Фипо, както го наричат приятелите му, се превръща в любимец на публиката, която го аплодира и на сцените на Театър 199, театър „София“ и Сатиричния театър в столицата. Работи с утвърдени имена в българската режисура като Любен Гройс и Леон Даниел. Независимите сцени са също част от богатата биография на Трифонов.

Филип Трифонов

„Оркестър без име“, 1982 г. реж. Л. Кирков

Ролите му в постановки като „Здравей и сбогом“ от Атол Фюгард, „Жестоки игри“ от Алексей Арбузов, „Аудиенция“ от Вацлав Хавел, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, „Двайсет минути с ангела“ от Александър Вампилов, „Тестостерон“ от Анджей Сарамонович, „Детектор на лъжата“ от Василий Сигарев и още много други, както и в авторските спектакли „Секънд хенд“, „Тя“, „Памид“ , „Роден без сливици“ са едни от най-силните изяви на актьора в театъра. Развихря неудържимата си индивидуалност и в моноспектакли, създадени изцяло от него. С моноспектакъла „Западна Германия – отечество мое“, резултат от краткия му период на емиграция в началото на 90-те, Фипо става основоположник на стендъп комедията у нас.

Част от визитната му картичка е също създаденият от него и режисьора и драматург Николай Гундеров през 1992 г. Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“.

„ЕТ може да се чете като естествен, евтин, европейски, еротичен и много други Е-та“,

шеговито поясняваше за незапознатите актьорът.

Още вторият му филм – „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, вече е триумф. Това се случва, докато е студент във ВИТИЗ (1969 – 1973) и учи актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев. Безмълвните сцени между Филип Трифонов и прекрасната Невена Коканова и досега остават ненадминати. Кариерата му тръгва нагоре, а филмите и брилянтните му роли следват едни след други. Ухажвана звезда, през 70-те и 80-те години на XX век изиграва главни роли в емблематични за българското кино творби. Запомнящи се са тези в „Преброяване на дивите зайци“, „Оркестър без име“, „Адио, Рио“, „Селцето“, „Не си отивай“, „Лавина“, „1952: Иван и Александра“, „Като песен“, „Забравете този случай“, „Ешелоните“, „Живот до поискване“, „Защитете дребните животни“… – участие в над 30 филма. От 1980 до 1990 г. Филип Трифонов е на щат в Студията за игрални филми. Печели киното, театърът се лишава от един специфичен артист.

И на големия екран, и на сцената той беше неуморим, всеотдаен и непретенциозен. Филип Трифонов споделяше:

„Театърът и киното са много хубаво нещо, но зависи от хората, с които работиш, дали си в клетка или си на свобода. По-голямо удоволствие изпитвам в театъра заради непосредствения контакт с публиката, особено ако си в хубава атмосфера и стане хубаво представление.“

През 2018 г. Филип Трифонов не беше одобрен за пожизнена пенсия от 700 лева, която се дава като награда за изключителни заслуги към държавата и нацията и принос към културата. Тогава актьорът написа отворено писмо:

До г-н Вежди Рашидов (скулптор)
Председател на Комисия по Културата при 44—то Народно Събрание
От Филип Трифонов (артист)
Уважаеми г-н Рашидов,
Да спечеля шестица от тото с комбинацията 1,2,3,4,5,6 за мен, като творец с дългогодишен стаж в киното, е нормално като очакване. По теория на вероятностите и повторно да спечеля със същата комбинация е нормално като очакване. Както е нормално, според теория на конспирацията, да ме отхвърли комисия за „персонална пенсия“ в Министерство на културата.
Въпреки че на фона на безапелационна филмова биография, коментираното събитие наподобява съшито с червени конци „театрално позорище“ (приемем ли червения цвят за символ на конспирацията). Координирана група, когато работи тайно за събития неморални, е „конспирация“.
За вероятния председател на тайнствената комисия в Министерството научаваме, че ДС псевдонимът му напомнял за поговорката „огледал се Илия, пак в тия“… Че пръв си хвърлил партийната книжка след 1989 година и бил „театрал“ по професия. Но за уникалния състав на „театралната“ трупа, оторизирана да решава „кой, кой е“ в българското кино в Уикипедия нищо не пише (както в сайта на Министерството).
Пренебрегвайки художествените критерии на Председателя на Съюза на Българските Кинематографисти, ръководените от цивилния „театрал“ комисионери, нито броят приходи от филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Момчето си отива“, „Оркестър без име“ и десетки други, нито отчитат и наградите към тях!
Като единствен жив актьор, с два наградени филма от епохата на черно-бялото кино („Изпит“ и „Момчето си отива“) е нормално да бъда, да не кажа „отсвирен“ от сънародници вероятно с псевдоними на цветя като „Евкалипт“, „Минзухар“ или „Смрадлика“.
Въпросът, който ме вълнува, не е има ли нужда от подобни псевдо-комисии, а имам ли право като артист „без псевдоним“, да се надявам на персонална пенсия приживе? И ако „да“, Ви моля за съдействие“! Дотогава, за да не спя с кожух през зимата (колкото и да е здравословно) ще си помагам с печелившата тото комбинация 1,2,3,4,5,6 или ще печеля на играта „тука нема“
С уважение : Филип Трифонов (луд за пенсия)

Поклон пред паметта на големия актьор!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



3 коментара

Коментирай в Delo.bg