Бялото за бели мисли, червеното – за хъс

0

Все се оплакваме, че празнуваме чуждоземски празници. А пък си имаме достатъчно нашенски. Днешният е комай най-нашенския. Празникът на Пижо и Пенда. Според една от легендите Пижо дава кръвта си за да спаси от смърт любящата си сестра, според друга пък били двама влюбени. Сиреч, все за любов иде реч. Ето ви един мартенски 14-ти февруари….

Мартеницата като своеобразен тотем ни връща чак до времето на хан Аспарух, когато тя се превръща в символ на началото на българската държава. Преплетените червено-бели кончета всъщност съвсем простичко изразяват също толкова простичката представа на хората за любов, късмет и щастие. Нашеското ин и ян. Идеята за силата на българите когато бъдат обединени. Ето ви един мартенски Шести септември.

Църквата с нейната канонична строгост вечно свива недоволно вежди на този ден. А народът и иконите си кичи с мартеници. Надеждата за любов и добруване не противоречи на постулатите на християнството. Допълва ги и им придава по-достъпно битуване. Недоволства Църквата, ама и ние не сме достатъчно доволни от нея. Спорът за мартениците е предрешен. И никому не е нужен.

Мартеницата била и против уроки. Нека. В хейтърската навалица си струва човек да се окичи от глава до пети с мартеници. Да опаковаме Парламента в мартеници? Бива. Ако не на берекет, може поне на любов депутатска да ни тръгне.

мартеница

Заклетите естети обявиха съвременната мартеница в побългарен търговски кич. Може пък това да е смисъла на заКИЧА? Изобщо не ми пречат стотиците сергии, даващи цвят на сивите и мрачни улици. Не ми пречат и непознатите, които се усмихват един на друг и си казват: Честита Баба Марта или Честит Първи Март, кой както го разбира, има ли значение. Всяко едно пожелание е положително енергийно зареждане на клонящите ни към минусовото поле батерии. Де да можеше всеки ден да е Първи март. Хората са трезви (не е Нова Година) и ведри.

Китайските мартеници също не ми пречат. Не си купувам от тях и толкоз. Намирам го като респект към нашето езическо творение. Няма да е зле да вдъхновим китайския народ да носи мартеници, да съумеем да ги изработим и ще си оправим икономиката завинаги.

Бялото за бели мисли, червеното – за хъс да ги осъществим.

Няма китайска мартеница. Има само мартеница.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg