Маргарита Петкова и Добромир Банев с нови „Абсурдни времена“

0

Маргарита Петкова и Добромир Банев, кръстосаха отново пера! Без цензура! Разкошното издание с луксозна твърда подвързия на новата им обща стихосбирка „Абсурдни времена – нецензурираната версия“ е вече хит на книжния пазар. Оказва се, че е и най-предпочитаният подарък за Св. Валентин. Това съвсем не е случайно, защото

с крилатите си вече стихове Маргарита Петкова и Добромир Банев изразяват любовните емоции на съвременния модерен човек.

По техни стихове актьорите Петър Антонов и Нона Йотова създадоха и театрален спектакъл със същото име – „Абсурдни времена“.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Маргарита ПетковаМаргарита Петкова: Първият самолет е като първата любов

Премиерата на поетичната книга ще бъде като по холивудски – с червен килим в столичния клуб „Ялта“. Събитието е насрочено за 18.30 ч. в четвъртък, 10 февруари. Маргарита Петкова и Добромир Банев ще прочетат не само най-популярните стихове от книгата, но и някои от творбите, които за пръв път се публикуват в това издание и оформят една съвършено нова книга. Очаква се да присъстват много популярни личности от света на шоубизнеса, литературата, музиката, театъра и медиите. Запалените почитатели на най-обичаните съвременни български поети ще могат да вземат автограф от тях.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Добромир Банев, полет, самолетДобромир Банев: Париж е град за влюбени. За двама

Тези обаче, които няма да имат възможност да отидат на премиерата, защото са от други населени места или са ангажирани, имат шанс да се сдобият с автограф от авторите, като пишат на специално създадения имейл: absurdnivremena@gmail.com и направят заявка за книгата.

Ето някои от тях:

Тя: 

Горчив е залъкът несподелен.
И глътка вино не лекува тягост.
Защо се закачи така за мен?
Познаеш ли ме – по-добре да бягаш!
Държиш се мъжки. Как да отрека –
вечерята е хубава. И филмът.
Случайно се докосваме с ръка
и самотата става по-интимна.
По-непосилна става. Всеки сам
от себе си се мъчи да избяга.
Какво да споделим? С теб грам по грам
раздали сме се. Шапки на тояга.
Сипи си още вино. И мълчи.
Щом свърши филмът по роман на Гришам,
ме целуни за „лека нощ“. С очи!
Останалото – утре ще напишеш.

Той:

Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд!
От обич трябва да ми се повдига!

Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем с теб в абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна, е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.

Тя: 

Със Тарантино чух се току-що.
Чак толкоз луди го е страх да снима.
Разбирам го. И аз не знам защо
се вкарваме напразно в разни филми.
Тъй дълго не дочаквахме Годо,
че той накрая полудя от чакане.
Налей ми пълна чаша със бордо –
дъха ти пия на ръба на мрака!
Познавах предостатъчно мъже.
В библейски смисъл. И във прав. Все тая.
Но никой не ме върза със въже
за къщата и печката. Да знаеш.
Ще искам всичко, за да ми дадеш
дори това, което още нямаш.
Обичам как целуваш – тънка свещ
така се стапя в допира на пламъка.
Не вая стих. Летя през куп за грош
към теб с най-тривиални лесни рими.
И щом припадне пролетната нощ –
най-меката постеля постели ми,
с най-меките стени ме обгради
и нека никой в стаята не влиза.
Недей мисли за после и преди –
смъкни ми усмирителната риза!

Той:

Ти водиш винаги. Това е факт.
За мен е радост и е чест голяма!
Получа ли от щастие инфаркт,
не го превръщай, моля те, във драма!

Летиш към мен – стрела или куршум –
аз, както казах, чакам си разстрела!
Крещя „обичам те“, пак вдигам шум –
в желанието стигаме предела.

Това изящно наше общество
за друг вратата хлопнала е вече…
Денят преваля. Идва тържество.
Ще пием по едно и тази вечер.

Така че да се взимаме в ръце!
По време на любов е като в чума.
Далеч от мен си цялата лице,
и тяло си, и мисъл си, и дума.

Един до друг, така го виждам аз.
Forever, baby! Казах ти го вече.
Отново вдигам шум. Крещя без глас.
Един до друг! Какво, че си далече?

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg