Корнелиус, виещият мелничар

0

Някои пият, други пеят, трети вият нощем – причината е една и съща. Опитват се да изгонят демоните от душата си. Или да приглушат усещането за тъга и самота…

Корнелиус, виещият мелничарФилмът разказва историята на мелничаря Корнелиус, човек с недодялана външност и изострена чувствителност, който решава да построи вятърна мелница на едно планинско възвишение в района на малко селце. По онова време той изобщо не подозира, че неговото честно и неподправено присъствие може да наруши обществения ред. Но Корнелиус демонстрира такава неистова енергия, че скоро поражда безпокойство у своите съселяни.

Единствено красивата Кармен, която е специалист в областта на градинарството, изглежда способна да го възприеме такъв, какъвто е, дори когато вие през нощта, обзет от тайнствена сила. Нещо повече – тя се влюбва в него и обръща гръб на годеника си, местният първенец Газаньол…

Режисьорът Ян льо Кьолек успява да внуши идеята за амбивалентността на човешката природа и на света като цяло, в който доброто граничи със злото, а страданието съжителства с необятна красота. Поетичен, смешноват и ловко балансиращ на границата между реалност, сюрреалност и фантастика, филмът доставя истинско удоволствие и не търпи ограничения в зрителската аудитория.

Неслучайно се сдоби с наградата на публиката от фестивала в Белфорт, а тази година беше номиниран за най-добър фантастичен филм от Международния фестивал на фантастичния филм в Ньошател, Швейцария. Възловите роли са поверени на Бонавантюр Гакон (Корнелиус), Анаис Демустие (Кармен), Гюстав Керверн (кметът Кардамон), Дени Лаван (в ролята на доктор Комо).

Изненадите в програмата на CineLibri 2018

 

„Корнелиус, виещият мелничар” е екранизация по „Мелничарят, който виеше срещу луната“ на финландския писател Арто Паасилина. В настроението, което скандинавската литература носи, има нещо дистанцирано и клаустрофобично, същевременно първично и свежо, и това навярно се дължи на асоциациите ни за тази страна, където горите са необятни, а зимите – свирепи.

Корнелиус, виещият мелничарКниги като „Годината на дивия заек“ и „Мелничарят, който виеше срещу луната“ пренасят читателя на места, където има много хора, сгушени около печки на дърва и застинали в очакване на следващото чудо. В „Мелничарят…“ главният герой носи име Гунар Хутунен (екипът на филма го заменя с благозвучното Корнелиус). Доста самотен, той решава да възстанови една рухнала мелница и много скоро започва да обслужва с брашно своите съселяни. Те са свръхмнителни и предпазливи, ала това е въпрос на инстинкт, не на здравомислие: Гунар е твърде едър. И е някак особен. Всички са влюбени в артистичните му изяви и в начина, по който имитира животни, но щом го чуят да вие през нощта, изпадат в ужас.

Един ден дребните, плоскодушни хорица осъзнават, че мелничарят няма да се промени, и стигат до извода, че е луд. Съответно решават да го изпратят в клиника за душевно болни…

Корнелиус, виещият мелничарИ книгата, и филмът се усещат като приказки и носят послевкус на притча. Без да анализират сложни душевни състояния, те артикулират видимото и сякаш между другото произнасят абсурдите, с които се сблъскваме всеки ден. И с които сме свикнали до такава степен, че ги схващаме като норма.

Впрочем съдбата на Паасилина в известен смисъл се родее с тази на героя му. Роден е в камион в Лапландия през 1942 г., докато родителите му бягат от германците. Баща му измисля името „Паасилина“ (на фински означава „каменна крепост“) след един скандал с родителите си. Арто започва да работи още на тринадесетгодишна възраст. Сменя различни занаяти – дърводелец, селскостопански работник, строител, ловец… Докато един ден не започва да пише.

Гунар/Корнелиус е луд, но не в медицинския смисъл на думата. Луд е дотолкова, доколкото не е конформист. Вие от безсилна ярост, но далеч по-често вие от самота… и от тъга. Това е единственото, от което се страхува: като живее в самота, да не започне да губи разсъдъка си. Нима не е луд онзи, който не го разбира?

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg