София Борисова: Високите скорости са ми слабост

0

София БорисоваСофия Борисовадизайнер

Първият ми полет беше много отдавна. Бях 3 клас и бях от всестранно развитите деца на България. Попаднах там, след като спечелих няколко дипломи от Людмила Живкова и асамблея „Знаме на Мира“ – рисувах върху асфалт и спечелих първо и второ място две поредни години. Тогава танцувах при Анна-Мария Гюзелева класически балет и спортни танци при Екатерина Гегова.

Поканиха ни в Полша да изнесем няколко концерта, спомням си, че единият беше във Варшава. Родителите ми много се притесняваха, че ще летя със самолет, все пак бях на 10 години. Майка ми особено, защото тя никога не беше летяла и за нея беше страшно, за мен пък беше невероятно предизвикателство и еуфория, това ми беше мечтата, аз и сега обичам да летя и въобще високите скорости са ми слабост.

София БорисоваСпомням си, че самолетът беше Боинг, мисля, че беше на българските авиолинии. Било е 1983 г. или 1984 г. Времето беше много лошо. Дъждовно. Излитането ме впечатли и оттогава най-много обичам да излита самолета. Самото пътуване ме отегчава, но излитането ми е любимо. Спомням си, че не се страхувах. По-скоро кацането ми беше по-неприятно, защото не знаех какво се случва и какво ще се случи. И понеже беше дъждовно, непрекъснато си мислех: „Абе, горе няма ли да замръзне този самолет„. Нашите ръководители ни обясниха, че машините се пръскат със специални препарати, за да не замръзват.

Спомням си, че много ми хареса това, че ни сервираха закуски. Страшно се впечатлих от момичетата, които ни сервираха. Бяха толкова красиви и аз тогава си казах: „Моята мечта е да стана стюардеса„. И наистина, това е една от детските ми мечти. Помислих си още: „Гледай колко е хубаво постоянно да си във въздуха, да се отнасяш добре с хората и да им сервираш хапване„. Бяхме около 10 деца и никога няма да го забравя. Не е ставала авария, дано и никога не ми се случва и занапред.

Вторият ми полет беше години по-късно. Заминавахме за Анталия, връщането ни беше с Турските авиолинии. Държаха ни 1 час вътре в самолета преди да излетим, после той обикаляше пистата. Съобщиха, че ще го върнат. Никой не ни обясни нищо. Просто казваха, че има някакъв технически проблем и така 2 часа и половина ние стояхме на пистата.

Като цяло нямам страх от летене. Имало е случаи, в които турболенциите са били жестоки.

София БорисоваМиналата година, когато тръгнахме за Италия съпругът ми каза: „Дай да отидем с кола„. Аз му отвърнах: „Не, не този път ще хвана самолета„, защото бяхме на представяне на италианския дизайнер Eddy K. Беше точно на рождения ми ден. Съпругът ми настояваше: „Ти си в дупка на рождения си ден, няма да летиш със самолет!“ Той ми напълни главата с това, че нещо ще се случи и аз си повтарях: „Дано не се случи нищо лошо„. И преди да кацнем, беше 17.30 ч., виждахме пистата, при което самолетът страшно бързо се изправи нагоре и хората на борда започнаха да пищят, защото наистина налягането беше огромно.

В един момент всички замлъкнаха, не знам какво стана, но някъде около половин час ние се возихме. Аз се чудих къде сме и постоянно питах мъжа ми с насълзени очи за колко време ще стигне горивото. „Нали ти казах, че днес е 24 юни е рожденият ти ден и ще паднем“, каза ми той. Изживях такъв ужас, че няма никога да го забравя. Слава Богу, кацнахме успешно! Винаги преди да тръгнем се моля. И тук е мястото да кажа, че нашите пилоти са супер професионалисти, защото винаги се оправят страхотно!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg