Недялко Йорданов: На 73 летях с парапланер! Никога в живота ми не съм бил по-горд след кацането

0

Недялко Йорданов няма нужда от визитка. Той е един от любимите поети на няколко поколения българи. Поет с неизменна обществена нетърпимост към неправдите и човек с ясно изразена позиция. Мнозина го познават от стиховете му, от дейността му като театрален продуцент, но се оказва, че неговата бургазлийска същност и страстта му към морето не е единственото предизвикателство в живота му. Специално за читателите на delo.bg големият поет разкри своите немирни преживявания с полети, за които разказва с характерната си бъбрива повествователност.

полетите със самолет и парапланер на Недялко Йорданов

Недялко Йорданов през 60-те години на XX в.

От дете сънувам, че летя… Често ми се случва този сън и до днес. Загребвам с ръце въздуха, пръстите ми са разтворени, усещат съпротивата му – точно както при плуване в морето… Не летя високо – само по някакъв дълъг коридор, после през вратата – на улицата, за мен няма светофари, мога да си летя и на червено… Правя кръг над двора, разминавам се с два гларуса и… се събуждам.

Натрапчив и прекрасен сън.

Когато откриха самолетната линия Бургас – София, забравих за влака. Пътуваше се за един час, а влакът – цялата нощ. Толкова кратък ми се виждаше полетът. Задължително сядах до прозореца и знаех наизуст всяко хълмче, рекичка, село и градче, докато се задаваше софийското летище… Самолетът винаги се друсваше като допираше колелата си до пистата. Беше малко АН-че…

Писал съм стихотворения на коляно – през този един час във въздуха. Подарявал съм стихотворенията на стюардесите. Веднъж не успях да подаря стихотворението на обекта на интереса ми и то остана при мен. Ето го – точно преди 50 години:

Летище. Бели самолети.
Непоносима юлска жега.
Два погледа се срещат. Ето –
той гледа нея, а тя него.

И плъзват тайнствени флуиди
в пространството от осем метра
от пейката със цвят на стрида,
до пистата съвсем безцветна.

Два погледа зад очилата,
два дебнещи се ловки звяра.
Мъжът се сблъсква със жената
на прашната аерогара.

Но тази битка мимолетна
затихва жалка и несмела
във два различни самолета
към два различни паралела.

1966г.

През дългия си живот съм летял къде ли не. Но последните десетина години намалих полетите от солидарност към Ивана. Някога тя се уплаши от една турбуленция по време на полета Ленинград – Киев – София и когато сме заедно, пътуваме с автобус, влак или кола.

Най-дългият ми полет беше до Япония през Москва – ужасно интересен, в огромен самолет с лични телевизионни приемници, но все още без интернет – годината беше 2000.

А сега за един необикновен полет…

Недялко Йорданов: На 73 летях с парапланер! Никога не съм бил по-горд след кацането

Недялко Йорданов: На 73 летях с парапланер! Никога не съм бил по-горд след кацането

Има един сайт в мрежата, който се казва Хулите – т.е. художествени литератори! Главно поети! Към 13 000 членове, които пишат стихове. Четат се помежду си, познават се задочно, пишат отзиви. Едно голямо поетическо семейство. Помолиха ме и приех да бъда председател на журито, което да определи годишните награди на традиционния им конкурс на тема „Летене“. Награждаването беше в Сопот – градът на парапланеристите.

Бяхме се събрали в едно кафене до площадката на кацащите парапланери, когато при нас дойде един от участниците в конкурса, който се оказа инструктор по парапланеризъм. Казваше се Николай Йотов – висок, красив и небръснат. (на снимката горе) Обявявам премия – летене с парапланер в чест на конкурса… Кой иска да се качи? Настъпи напрегната тишина… Нямаше начин да не се обадя. Започнаха да ме разубеждават. Деликатно намекнаха и за възрастта ми – бях 73 годишен. Това още повече ме амбицира.

И така… С две тежки раници, в които беше сгънат въпросния парапланер се отправихме към близкия лифт. Трябваше са се изкачим с него на височина повече от 1000 метра. Признавам, всичко ми беше като в сън.

 

Изкачихме се една висока равна полянка, която завършваше с пропаст. От нея се виждаше чак Турция. Николай ми показа как се разпъва парапланера, как се закопчават седалките. Моята отпред, неговата – отзад. Готови сме…

 

Следваше най-вълнуващото. Трябваше, влачейки парапланера, да се затичаме с всичка сила към пропастта и да се хвърлим в нея. Такова преживяване остава за цял живот. Хвърлихме се, платното изплющя над нас и се изпъна, друсна ни малко и под мен беше сякаш космосът. Мечтата ми. Летяхме цял час. По пътя той ме показа разни номера, за да ме изплаши – въртя седалката ми около оста й, правеше лупинги – нищо не можеше вече да премахне чувството ми на огромно блаженство.

полетите със самолет и парапланер на Недялко Йорданов

Когато кацнахме – долу ме чакаха репортери и местни журналисти… Никога – нито на премиери, нито на рецитали не съм бил по-горд от тогава. А той снимал през цялото време. Така жена ми научи и ми беше сърдита повече от месец. Хак й е.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg