Мария Грънчарова: По време на турбуленция пилотите ми показваха как лети самолетът, бях на 13

0

Мария Грънчарова е първата денс изпълнителка в България. Дъщеря на една легенда в българската популярна музика – Борислав Грънчаров. Тя става звезда още като тинейджър и се превръща в музикална сензация през 80-те. Още на 14 години записва дует с баща си, а почти веднага след това се появява и първата й самостоятелна песен „Опасна възраст“, която е кавър на световноизвестната Billy Jean на краля на поп музиката Майкъл Джексън. „Мое златно лято“ е първият й голям успех – песен, която става огромен хит и завладява всички музикални предавания през 1988 г., а 17-годишната Мария се превръща в най-младата музикална звезда у нас. Година по-късно БНР я обявява за певица на годината.

Мария Грънчарова е първата изпълнителка, която налага новия стил, както и участието на балет към нейните изпълнения. Работила е с едни от най-популярните за времето си балети като “Дива”, “Веда” и “Сатен”. Популярността й достига връх през 90-те, с хитове в модерни денс аранжименти и реализирани множество национални турнета. Песента „Повече” е първата важна крачка, с която Мария прави ударно завръщане на музикалната сцена през 2014 г. след 13 годишно прекъсване. Динамичното денс парче е по музика на Мага, текст на самата Мария и Гери Турийска и атрактивен видеоклип, дело на Васил Стефанов.

Втората сериозна стъпка е новата песен „Без сън”, с въздействащо видео към нея. Мария Грънчарова пуска и специален ремикс към парчето, което запазва клубния звук на оригинала, но ритъмът е доста по-енергичен, дело на DJ Borche, малкият син на Румен Бояджиев от ФСБ.

Последният музикален проект на Мария през 2015 г. е кавър на емблематичната песен на Мариус Куркински „Ти-ри-ри-рам“. Версия в чилаут звучене, чувствено и по-бавно, но разпознаваемо. Във видеото се включват едни от най-близките й и проверени във времето приятели на Мария Грънчарова.

За читателите на delo.bg Мария сподели своите своите невероятни спомени от полетите й със самолет в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Първият ми полет беше през 1980 година до Москва, когато бях на девет години. Беше много емоционално и приятно преживяване, като за първи път. Но по-забавната част се случи няколко часа преди самия полет. Бях буйно и палаво дете, и докато майка ми приготви багажа, играех навън. Но изведнъж

паднах в голяма яма на започнат строеж и си нарязах крака на едно желязо. Наложи се много бързо да минем през болницата преди летището, за да може лекарите да зашият раната.

След това имах още много полети, тогава баща ми правеше големи и дълги турнета в бившия Съветския съюз, а по-късно и в Европа, и аз пътувах с него. Много ми харесваше да летя и страшно се впечатлявах. Исках винаги да седя до прозореца, за да гледам навън.

Сега има много по-строги мерки за сигурност, но тогава се позволяваше да се влиза в пилотската кабина.

Когато бях на 13-14 години ме пуснаха вътре, за да ми обяснят пилотите как се лети. В същото време имаше турбуленция, сложиха ме на малко столче в кабината и ме закопчаха с колан.

После като се върнах на моето място, всички ме гледаха много странно, а майка ми на шега ме попита дали аз съм управлявала самолета до сега. Спомням си и един тежък полет с нея до Русия.

В движение единият мотор спря да работи и в салона настъпи абсолютна тишина. Самолетът започна рязко да губи височина, от ушите ми потече кръв и не чувах нищо. Буквално започнахме да различаваме хората и автомобилите долу, когато се включи резервният мотор и кацнахме аварийно.

Летяла съм до най-различни места – до много градове в бившите съветски републики като Ашхабад, Алма Ата, Душанбе, Фрунзе, както и до много кътчета в Европа.

Имала съм полети по пет-шест часа. Даже ми се е случвало да имам три полета в един ден.

Бях сама с балета, наложи ми се да пътувам от София до Москва, оттам с прекачване Москва–Хелзинки и после от Хелзинки до град Турку. Обикновено, когато пътувах с балета или с музиканти, ставаше много весело. При чартърните полети често се случваше да се пее и танцува в самолета.

Мария Грънчарова

сн. Димитър Дачев

След многото полети, изведнъж, не знам поради каква причина,

получих фобия от летенето. При всеки следващ такъв се качвах на самолета с мисълта, че той е последен. Когато съм във въздуха, много се притеснявам, пътувам вкопчена в седалката и не говоря.

Дори преди години, когато пътувах с приятели до Турция, толкова тежко го изживях, че ме свалиха на ръце, краката просто не ме държаха. Също и когато летях със сина ми до Париж, през тези два часа изживях голям стрес. Дълго време след това получавах сърцебиене и не се чувствах добре. Не знам защо този страх се появи от нищото и нямам обяснение за него. В момента си налагам и се опитвам да променя това. Последните ми полети са по-кратки, по-леки и спокойни. Смятам обаче, че ще превъзмогна този проблем.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg