Едно необикновено представление с усмивка – първият полет на Асен Кукушев

0

Асен Кукушевмузикант, част от вокалния квартет Rudi, Duli, Muden & Kukusheff

Асен Кукушев, Ogi 23 & Rudi, Duli, Muden & Kukusheff

Моето първо пътуване със самолет дойде през есента на 2009-та година. Реших да продължа образованието си в Англия и бях приет в EAST 15 Acting school в Лондон. Всичко се случи много бързо и след приготвянето на всички документи, багажи, намирането на квартира и т.н. дойде моментът, в който трябваше да се кача на самолета.

На летището, разбира се се беше събрало семейството, което изпращаше младата артистична надежда на България – а именно своя син – на пътешествие, което щеше да се окаже знаково в развитието му. Аз, от своя страна, бях зареден със сляпата смелост, присъща само на глупците или смелите авантюристи. Отивах на място, където никога не съм бил, бях разпечатал ниаколко страници с карти, влакови и автобусни линии, маршрут на метрото и какво ли не, за да намеря пътя си в град, който е с население по-голямо от това на цялата ни държава. И по неясни причини това ме караше да не спирам да се усмихвам. И както често се случва – съдбата обича смелите.

Асен КукушевОще на влизане в терминала моята легендарна майка срещна познат който изпраща дъщеря си за пореден път в Лондон. Тя беше достатъчно любезна да приеме ролята на мой гид из дебрите на летището, а впоследствие и лондонския трафик. Целувки и прегръдки, малко сълзи и синът тръгна на път! Началото беше повече от обещаващо!

Пътят от терминала до самолета физически напомняше на всяка делнична сутрин в произволен софииски автобус. Но поведението на хората бе различно – някакво вълнение, трепет и очакване, всеки човек се намираше тук и сега, но съзнанието му беше някъде там, където ще кацне след около 3 часа… Сякаш хората сънуваха наяве…. Много лирично стана, но да не си правим илюзии, хората си бяха представителна извадка на всички нас: „Толко‘ чакане, па с‘а и тука висиме, нема ли да тръгва най-накрая тоя рейс.“ Но широката усмивка все още не слиза от лицето ми.

Най-накрая се качваме в самолета по онези стълби, ‘дето ги возят с една кола по пистата – за секунда съм пак на 5 години! Настанявам се, около мен сядат всякакви разнородни хора, но най-вече спътницата ми, която беше пратена да ме пази от висша сила. Подготвил съм се с музика, списания и какви ли не четива, които се оказват излишни, защотото за един актьор самолетът е безкраен източник на персонажи. Първо стюардесите танцуват своя танц на невербалната комукация – показвайки с умели движения кое къде се намира, как се надува и как се нахлузва. Леко игрив момент, който обаче е жизнено важен. След това капитанът ни пожела приятен път и моментът дойде.

Асен КукушевОтново се почувствах на пет години, качен на някой голям атракцион в лунапарк. Самолетът тръгна, разви някаква огромна скорост и… Обичам града си… сега го гледах от високо и като всяко уважаващо себе си дете, (важно е да се отбележи, че в момента на полета аз съм на 24 години) се опитвах да намеря из пейзажа своя квартал и своя блок. Но постепенно и блока, и квартала изчезнаха и бяхме над облаците. А там ме обзе едно неописуемо спокойствие. Всеки един проблем е безсилен там. Върху пухкавите облаци се усетих и аз лек като перце. Не се и замислях за факта, че летим с бясна скорост на мнооого голяма височина над твърдата земя, по която съм свикнал да стъпвам. Приказно! Дори „ерудираната“ дама на средна възраст, която обясняваше как в България се връщат само неуспелите, ми служеше като котва, която да ме задържи на седалката ми, за да не излетя от кеф. И на нея се усмихвах. Всички на тоя самолет са ме помислили за луд, сигурен съм. Нека.

Асен КукушевНе след дълго стюардесите започнаха да се разхождат с колички, от които любезно предлагаха кафе, чай, вафли, бисквити и парфюми. Явно по някаква странна причина високо във въздуха хората са по-изкушени да си купят ароматна вода, отколкото когато са здраво стъпили на земята. „За мен шоколад, благодаря“. До толкова свойски се чувствах на самолета, че се опитах да поспя, но любопитството не ми позволи. Разбира се, направих задължителната „снимка през прозореца на самолета“, която не можеше да пресъздаде и една стотна от красотата на гледката, над която летяхме.

Асен КукушевПолетът продължи все така увлекателно с красиви стюардеси, които предлагат разнородни стоки и пътници, които философстват по теми като политика, заминаване, връщане и кога и как ще се или няма да се оправим. Усмивка за всички от ухиления авантюрист! Капитанът се обажда пак, за да съобщи, ще скоро ще стигнем целта си – летище Лутън. Постепенно започваме да се снижаваме и реалността отново е видима, наближаваме пистата и гравитацията си казва думата – на земята сме. Тогава се случва нещо много любопитно – всички пътници започват да ръкопляскат. В този момент си давам сметка, че съм бил зрител на едно необикновено представление, а главният герой в него – пилотът благодари на своята вярна публика. Както във всяко добро театрално представление, и тук този артист с изящното си изпълнение беше успял за няколко часа да откъсне хората от всекидневието и да ги пренесе на друго място – пряко и преносно. „Аре бе, аз като си свърша работата никой не ми пляска, к’во па толкова, нали т’ва му е работата.“ Еееей, ти пък, пътнико Х, винаги да ме върнеш в реалнопстта!

Асен КукушевНа летището всички бързат, оглеждат се, целуват се и пазаруват. Очакването на багажа е като някаква забавна лотария. Постепенно си давам сметка, че градът Лутън не е лондонският квартал Лаутън, където е квартирата и университета ми и се намирам на около час извън мегаполиса. Тук обаче се намесва моята спътница, която ми казва, че ако искам може да ме закара до квартирата ми. Съдбата обича смелите, а аз до ден днешен съм й безкрайно благодарен, защото тя ме закара до вратата на къщата, в която щях да живея. А тя, къщата, се оказа не на 5 минути от университета, както ми бяха казали от агенцията а на… 2 минути! Съдбата обича… така де, става ясно от всичко до тук.

След този първи път летях още много пъти, и хубавото е, че трепетът и вълнението си останаха същите, като всеки път се случва нещо ново, което да добавя към палитрата от случки и образи. Аз съм Асен Кукушев и летя с усмивка.

Още любопитни самолетни преживявания на други обичани и популярни българи, може да прочетете в рубриката ни ПЪРВИ ПОЛЕТ.

Евтини самолетни билети ще откриете в промоционалните предложения на Check.bg ®

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg