Да оцелееш след падане от над 10 000 метра – удивителната история на стюардесата Весна Вулович

0

Весна Вулович завинаги ще остане в историята като

първия човек, оцелял след падане от 10-километрова височина.

Сръбската стюардеса е била част от злополучния полет 367 на авиокомпания JAT от 26 януари 1972 г. на самолет Douglas DC-9 по дестинацията Белград – Стокхолм – Белград с междинни спирки Копенхаген и Загреб. Тя е единственият оцелял след първия в аналите на авиацията атентат в пътнически самолет. Ето и цялата невероятна история.

От белградското летище в мразовития 25 януари излита редовен пътнически самолет на Югославските авиолинии. Преди това след кратка суматоха заради недоразумение с графика с две стюардеси на име Весна, дежурството поема 22-годишната Весна Вулович, за която тези дни били почивни. Тя настояла да пътува до Дания и Швеция, защото не била ходила в скандинавските държави.

От сръбската до шведската столица полетът минал гладко и без каквито и да е подозрения за нещо зловещо, което очаква самолета на връщане. На следващия ден – 26 януари, в 13.20 ч. самолетът на югославските авиолинии излетял от Стокхолм към първата си междинна спирка – Копенхаген. Час по-късно кацнали в столицата на Дания. В 15.15 ч. самолетът отлетял със закъснение за следващата дестинация – Загреб.

На летището в Копенхаген било установено, че в багажното отделение е натоварен куфар, а в пътническия салон липсвал неговият собственик.

Подобен случай е достатъчен, за да бъде задържан полетът и да бъде извършена щателна проверка. По онова време това било задължително, тъй като били зачестили атентатите от т.нар. усташки терористи (виж по-долу). Лекомислието и небрежността у екипажа обаче взели превес и полетът бил разрешен, без да бъде установена собствеността на багажа. На един по-късен етап от разследването героинята на тази история ще се сети, че е забелязала подозрителен хамалин по време на товаренето на куфарите в багажното отделение на самолета. Но… фатално късно.

Пътническият полет бил разрешен и във въздуха полетели 28 души, сред които и седем души екипаж. Летателният апарат току-що прекосил границата на Чехословакия и се намирал на 10 160 метра височина от землището на село Сръбска Каменица. Под самолета било като бяло поле – пелена от сняг.

В 16.01 ч. адски тътен от багажното отделение преобразил ужасяващо самолета и за хората на земята той заприличал на огромен и зловещ фойерверк в сивкавото зимно небе.

Всички отломки паднали край селото, а по-голямата част от корпуса му се стоварила в близката гора. До отломките отишъл човек от селото – Бруно Хонке, а някъде от дърветата чул сподавен глас за помощ. О, чудо! Това била 23-годишната стюардеса! Тюркоазената ѝ униформа била обляна в кръв. За щастие, Хонке бил медик по време на Втората световна война и успял да я запази жива, докато спасителите екипи пристигнали на мястото. Младото момиче било с десетки фрактури по цялото тяло – долни крайници, ребра. Лекарите в Сръбска Каменица установили фрактура на черепа, редица травми и открити рани. Гръбнакът ѝ също бил засегнат. Три денонощия родената под щастлива звезда Весна прекарала в операционната. След като медиците стабилизирали жената, я транспортирали в Прага. Във военната болница операциите следвали една след друга. Лекарите направили и невъзможното, но в крайна сметка младата сръбкиня се възстановила напълно.

На 12 март 1972 г. Весна била превозена със самолет от Прага до Белград. Лекарите предложили да ѝ поставят инжекция със сънотворно лекарство, но стюардесата отказала с обяснението, че не се страхува от полетите, защото нямала никакъв спомен от самата експлозия. В белградската болница младата жена останала до юни същата година.

След това отишла на рехабилитации в черногорски курорт, където проходила отново. Родителите на Весна се наложило да продадат двете си коли, за да могат с парите да покрият медицинските разходи. 16 месеца продължило възстановяването на Вулович, но до края на дните си останала с гръбначно изкривяване. В интервю през 2008 г. тя обяснила своето бързо прохождане със „сръбската си упоритост“ и „детската диета, включваща шоколад, спанак и рибено масло„.

Следователите по авиационна безопасност обясняват оцеляването на Вулович с това, че е по време на експлозията тя вероятно се е била навела да изважда храна от металните контейнери във фюзелажа между пилотската кабина и пътническия салон. В момента на взрива, тя останала блокирана в тази метална кутия. Следователите смятат, че част от фюзелажът с Весна Вулович вътре се приземил под ъгъл в силно залесени и покрити със сняг планински склонове, което омекотило удара. Според лекарите, спасило я е и нейното ниско кръвно налягане, което тя имала до този момент. Това от своя страна е предпазило сърцето ѝ да се пръсне. Години по-късно Вулович споделила, че е била наясно с ниското си кръвно налягане още преди да кандидатства за стюардеса и знаела, че това ще доведе до отказ да я наемат на работа в югославските авиолинии. Ето защо преди медицинския преглед изпила огромно количество кафе.

„Съхраних искрата на живота. С напрежение и воля, в дългогодишна борба възстанових всичко, което съм имала преди инцидента“ – 

отговаря Весна след години, когато отговаря на въпрос как е оцеляла.

Вярвате или не, но след пълното ѝ възстановяване Весна Вулович продължила работа като стюардеса и летяла още 18 години в небето преди изцяло да излезе от сферата на авиацията. Не, не си мислете, че е заради страхове от високото. Причината е била протест срещу Слободан Милошевич.

Новината за оцелялата стюардеса веднага обиколила света. След началото на своя втори живот Весна се превърнала в световна знаменитост.

През 1985 г. тя е вписана в Книгата на рекордите „Гинес“ като най-дълго летелия човек без парашут.

Призът ѝ връчил не кой да е, а бившият член на легендарните „Бийтълс“ сър Пол Макартни. Причината е сантиментална – в Англия, когато била на стаж, станала почитател на Ливърпулската четворка. По време на връчването на наградата Весна Вулович поискала от Пол автограф. Той пък ѝ отвърнал:

„Няма проблем, но първо ти ще ми дадеш!“

След десетките операции и изстраданата слава цената, която сръбската героиня Весна платила е, че никога не успяла да стане майка.

Между 1962 г. и 1982 г. хърватските националисти (познати още като усташите от „Хърватското национално движение“) извършили 128 терористични атаки срещу югославски граждански и военни цели. Властите в Белград подозирали, че именно те са виновни за свалянето на полет 367. В деня на катастрофата, във влак от Виена до Загреб също избухнала бомба. Мъж, описал себе си като хърватски националист, на следващия ден се обадил на шведския вестник Kvällsposten и поел отговорност за експлозията на полет 367. Арести по случая не са извършвани. По-късно чехословашката служба за гражданска авиация излязла с изявление, че

причина за трагедията е била бомба в куфар в багажното отделение на самолета.

Пет години след авиоинцидента двамата журналисти от Чехословакия Павел Тейнер и Петер Хорнунг-Андерсен излизат с версия, че самолетът е бил свален от чешката армия, тъй като било преценено, че е вражески. Това твърдение обаче останало в сферата на конспиративните теории.

На 23 декември 2016 г. стюардесата Весна Вулович е открита мъртва в дома си в Белград, където живеела с пенсия от 300 евро на месец. След като не отговаряла няколко дни на телефонните позвънявания от приятели, вратата на апартамента ѝ била разбита, а 66-годишната жена била намерена безжизнена във ваната. Първоначалната версия е, че е починала от сърдечен удар. Нейни близки потвърждават, че е имала сърдечни заболявания, за които ѝ е била назначена терапия. Погребана е в Новите гробища на сръбската столица на 27 декември 2016 г.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg