Българи строиха лагер за бежанци и се изправиха очи в очи с войната и надеждата за развитие

0

Един от най-големите бежански лагери в света се намира в Уганда. В африканската държава живеят стотици хиляди мъже, жени и деца, доброволно или принудително изселени от родния Южен Судан заради дългата гражданска война. Над 80 процента от обитателите на бежанските лагери са деца, срещнали се лице в лице с войната и често преживели тежки психически травми. Трима българи бяха сред доброволците, които участваха в създаването на 27 палаткови училища в района. Двама от тях – Милен Райков и Стефан Стефанов – Манол разказват за преживяното.

бежанци

Милен Райков е кореняк софиянец, завършил е Френската гимназия, занимавал се е и с музика – учил е поп и джаз барабани в НБУ. Винаги си е мечтал да пътува в Африка и от малък този континент му е интересен, загадъчен и приключенски. Бил е няколко пъти доброволец в тази част на света и от там познава работата на организацията Child Voice International.

„Пътувах за първи път преди пет години за Африка и бях много впечатлен от всичко там – природата, времето, хората. Тръгнах за Черния континент заради приключението и идеята да помагам. Първият път бях там на 19-годишна възраст. Преподавах в училище, помагах в болници. Пътувах с колело от града до лагера и се наслаждавах на Африка. Пет пъти от тогава съм бил в Африка – почти всяка година.“

бежанци

Фирмата на 24-годишният Милен, която работи изключително и само по международни проекти на НАТО и ООН, построила палатковия бивак за екипа на Child voice вътре в бежанския лагер. Подготвена била и ифраструктурата за създаването на 27 временни училища в района. Екипът – трима българи и над 20 души местни доброволци.

„Представете си едно огромно поле и навсякъде бели палатки. Всяко семейство, бежанци от ужаса на войната в Южен Судан, получава пространство 30 на 30 метра, ако има по-възрастен член на фамилията, започва да обработва площта около палатката и така се изхранват всички. Проблемът е, че са много деца или бременни или току-що родили жени. Най-големият член от групата се грижи за останалите. Често това са тийнейджъри, които са ръководителите на група от 10-15 човека. Има немалко случаи, при които 9-годишни момчета са лидерите в групата, за която се грижат.“

бежанци

Стефан Стефанов – Манол за първи път отива в Африка, слушал е много от Милен за емоциите, които дава този континент. Лагерите, за които те помогнали да се построят, се създават от февруари насам, след началото на гражданската война в Южен Судан.

бежанци

Очакванията на 29-годишния електроинженер били опровергани още с пристигането в лагера:

„Местните не са настроени войнствено срещу бежанците. Суданците са различен тип бежанци – та са избягали заради войната и чакат първия удобен момент да се върнат в родината си. Угандийците са съпричастни с мъката им, въпреки че тази държава е най-бедната в света, те са позитивно настроени към бежанците. Хората се опитват да създават, въпреки че нямат нищо.“

Българите и екипа на Child voice изградили офиси и спални помещения за хората, които се занимават с интеграцията на тези бежанци. Екипите възпитават суданците на различни умения – дават им психологически съвети, учат ги да карат кола, на земеделие – все полезни неща, с които да бъдат с едно стъпало нагоре в социума.

„Повечето от тях говорят английски, историите са смесица – на надежда и много тежки преживявания. Последните дни преди да си тръгнем, бежанците идват до границата и от там един автобус ги превозва навътре към Уганда. Ужасяващ е случаят, при който току-що родила суданка тръгнала пеша от границата към лагера с новороденото си, но километър след граничната бразда от обезводняване починала. Хората от мисията бяха открили пеленачето ѝ го спасили.“

След дългата гражданска война в Южен Судан, при която има над 1 милион жертви и 2 милиона бежанци в съседна Уганда, за по-малко от година се оформят двата най-големи бежански лагера в света – Биди-Биди и Имвепи. Те се обитават от общо 450 хиляди души.

бежанци

„Очаквах, когато отида там, да срещна озлобени хора, но напротив. Тези хора са искрени, щастливи, мотивирани да участват в изграждането – съвсем други неща изграждат критериите за щастие в общността“ – 

споделя Стефан Стефанов – Манол.

Той и Милен са категорични, че големият контраст между света, който познават и тамошната реалност им дали възможност да осъзнаят, че щастието не трябва да зависи от средствата и вещите. През 2018 година компанията на Милен ще помогне и за строежа на бежански лагери в Северна Нигерия и Конго.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg