Диана Маринова: Влюбих се във Виетнам и Мианмар от пръв поглед и завинаги

0

Диана Маринова е от поколението, застъпило годините след 10 ноември 1989 г. Първите ѝ пътувания са били като на всички хора в зората на демокрацията – Гърция и Турция. След това периметърът на интересните дестинации се разширил – Египет, Тунис, Испания, Канарските острови…

„Преломен момент бяха годините на „първоначално натрупване на капитала“, в които едни пътуваха до Турция за дрехи, а други до Европа за коли втора употреба. На мен и съпругът ми Животът ни предложи да изтеглим билетче „работа с Азия“, по-точно Виетнам през далечната 1993 година. Пътувания свързани с бизнеса – по месец, два, три и така повече от 5 години. Далечни дестинации за онези времена, екзотика в пълния смисъл на думата.“

Виетнам

Години, в които Виетнам е бил много по-различен, прохождащ по спиралата на развитите азиатски страни, все още беден. По улиците е имало предимно велосипеди, а днес – предимно скъпи и нови коли. Заплатите в началото на 90-те са били под 100 долара, а сега гонят 2000 долара и нагоре. Неслучайно Виетнам е на второ място след Китай по темпове на развитие на икономиката.

„В онези далечни времена по улиците на виетнамските градове нямаше светофари, първите бяха внесени от Франция, но кой ли ги спазваше?!? (Виетнам е Перлата на Индокитай,  бивша френска колония, в азиатската държава ползват френската азбука) Има кътчета на нашата планета, които са като лакмус за хората – или се влюбваш за цял живот или ги махаш от списъка „искам да посетя отново“ – 

категорична е Диана и твърди, че всеки пътешественик по душа би я разбрал.

При мен се получи с Виетнам – любов от пръв поглед и завинаги!

Виетнам

 

Както в живота се случва често – бизнесът приключил, но любовта останала. През 2007 година Диана осиновява виетнамско момиченце. Открила го в далечна виетнамска провинция на годинка и половина. Шест месеца по-късно малката вече е заживяла в България, а съвсем скоро след това получила и статут на български гражданин.

„Виетнамците обичат да кръщават децата с имена, които имат смисъл. Името на моето дете Тин Ти Фам, буквално преведено, е „Любовта има Право”.  Това дете е едно от най-прекрасните неща,  които съм получавала като подарък свише“ –

спомня си Диана и признава, че обича често да се връща във Виетнам, обикновено с приятели.

Виетнам

Държавата има безкрайна плажна ивица с бели, копринени пясъци (над 4500 км), от която е усвоена под 20% плажна ивица. Плажовете в Централен Виетнам са на 5-то място в класацията на Форбс за най-красиви плажове в света, а морската храна е великолепна (Виетнам е на 3-то място в световните класации за най-добра кухня).

Виетнам държи над 10 световни рекорда, сред които за най-дългата надморска въжена линия, свързваща бряг и остров, най-голямата пещера, открита преди десетина години, в която има цели участъци от джунглата, а в нея може да се побере небостъргач, а пещерните перли са с големина на бейзболна топка, заливът Халонг Бей, номиниран за едно от седемте природни чудеса на света и още, и още…

 

Хората във Виетнам са работливи, вечно усмихнати и вечно забързани.

„Дали имаме нещо общо с виетнамците? Не, не бих казала. В съзнанието ми веднага изплуват обикновените отрудени хорица от улицата, усмивките им, сръчността, с която правят всичко (имат изключително сръчни ръце и не случайно са родина на една от най-добрите школи по акупунктура и акупресура)… Не, не си приличаме, но за сметка на това сме добре дошли и добре посрещнати, а това е достатъчно.“

Друга близка до Виетнам страна, която Диана препоръчва да се посети в близките години е Мианмар, бивша Бирма, която пое неотдавна по пътя на обновлението и посрещна с „добре дошли“ всички инвеститори. За съжаление, тази модерна инвазия постепенно изтласква духовността и автентичността на Мианмар, споделя пътешественичката.

„Мианмар, земята на рубините, земята на златните пагоди – скоро мисля, че няма да е същото. Сега все още няма пътища – хората се придвижват с каруци и малки самолетчета, като шатъли. Някак не си представям между храмовете на Баган и Мандалей да бъдат опънати асфалтови пътища, да има шумни кафенета до манастира на монасите или не дай, Боже някакви „чудеса“ на т.нар. цивилизация до златните пагоди. Това вече няма да е Мианмар, а човечеството ще загуби още едно приказно кътче от земната природа“ – 

категорична е Диана Маринова и разказва за едни от най-големите забележителности на Мианмар:

Пагодата Швезигон е покрита с над 60 тона злато (за сравнение храм-паметника Св. Александър Невси в София е с 8-9 кг златно покритие).

Мианмар

В Мианмар всичко е от злато, дори парапетите, дори уличните лампи, а на върха им има рубин, колкото бейзболна топка. Почти навсякъде се ходи бос, защото земята е свещена!

Мианмар

„В пагодите има артефакти от няколко Буди – косми, части от зъб, от гръбнак. Там ще Ви разкажат за чудеса, към които ще се отнесете скептично, но… докато ги видите сами! Откъдето и да грее слънцето, никога не пада сянка от високата пагода. Колкото и силен вятър да духа, пуснато от върха перце пада отвесно надолу в краката на Буда. Калната вода от близката река, налята в глинени съдове, става бистра и годна за пиене, след като остане няколко часа в пагодата. Уникалните огромни статуи на Буда са проектирани така, че докато сте в краката му, той Ви наблюдава отгоре, а когато се отдалечите, тръгвайки Ви проследява с поглед…“

Диана съветва всички, които харесват екзотиката, да посетят Индокитай (Виетнам, Мианмар, Камбоджа, Лаос). Там наистина има не само какво да научите, не само какво да видите, но и най-важното – има какво да почувствате.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg