Судан – древен, колоритен, опасен

0

Трета част на един вълнуващ пътепис. Ето и първите две части:

СокотраОстров Сокотра – отправен мираж за Оман и Судан – част 1

 

Оман – величествена природа, гигантски костенурки и волни магарета – част 2

 

Летя към точка на света, която е позната с неспирните си вътрешни конфликти, бедност, корупция, болести, непозната древна история, а наскоро и с разделянето си на две страни – Судан и Южен Судан. Пътуването ми не започва добре. Дамата до мен, започва да примира. Обявена е кризисна ситуация, но за късмет, с нас пътува доктор, който успява да я стабилизира и кацаме късно през нощта в Картум.

С поканата си за виза, с бързи крачки се отправям към гишето за визи. Летището на пристигане ми се вижда безобразно мръсно, неподържано и служителите по никакъв начин неинтересуващи се от пристигащите. Отегчен глас ме пита каква съм. Счетоводител по професия. А в такъв случай ни дайте химкалка да ви изготвим скъпо струващата (100 долара виза). Прощавам се с една химикалка, замълчвам си, че цяла чанта с моливи нося на децата и чинно си чакам багажа. С ужас виждам как по лентата се движат отворени чанти с висящи багажи и с очите си виждам как някои от тях се отделят и пребъркват от служителите – кой каквото си хареса. Чужденци виждам, още двама и всъщност каквото и да виждам, след като не съм в състояние да реагирам по какъвто и да е начин.

Сама жена в чужда и опасна страна като Судан, в която човешкият живот не значи абсолютно нищо.

Истинско чудо – виждам раницата си цяла-целеничка и абсолютно нищо не липсва от нея. Е някаква сила явно има, която ме пази. Такси и в хотела. Разбрала съм, че до вечерта на следващия ден ще пристигнат още 8 човека от злополучния ни, неосъществил се тур до Сокотра. Хотелът, също в миналото, като да е виждал по-добри времена, но съм щастлива да имам чисто легло, гореща вода и… сънят ме обори.

Судан

Няма и 6 сутринта и Хартум – столицата на Судан, се разбужда. Огромен град, в който хаосът управлява. Страна, в която от 1983 година шериатът властва, всякакви волности, забавления от светски характер са забранени. Мислите ми са как всъщност да се облека и не си навлека по петите морална полиция и наказания, за които дори фантазията ми не може да предположи. Пиейки кафе на рецепцията на хотела, пристигат първите 4-ма, с които се предполага седмица да изкараме заедно в Судан. Запознавам се с хора, чийто начин на живот и философия ми е много чужда. Надпреварващи се да имат печати от всички страни в света. Концепцията им за пътуване е да стигнат до някъде, ако ще и само летището на страната. Отегчавам се от тях, може би на първия един час. Не чувам нито една интересна история от невероятни места, където са били, а само разговори за това как се вади виза за някоя гореща точка на света. Всичките членуват в елитна група, която дори не съм и чувала и казваща се нещо от сорта „Всички визи в паспорта“!

Англичанин на моя възраст ми  става приятел за следващата седмица. Самият той казва, че времената, в които живеем, променят и идеите за пътуване.

„Макар аз да съм роден във Великобритания, Елена в България, по наше време пътешествията ни започваха малко след университета или някъде около 25-годишна възраст и бяха и все още за нас подчинени да отидем, видим и научим нещо за дадена страна.“

Петимата тръгваме самостоятелно на разходка из Картум, централната част на града. Бедността и мръсотията е покъртителна. Но, което всички учудва, никъде не виждаме просяци или търговци да идват да ни предлагат нещо. Повечето хора ни гледат любопитно с усмивка на лице, а някои дори идват да ни поздравят. Чувстваме се някак си спокойно.

Судан

Пред нас е т.н. сграда Яйцето или хотелът на генерал Кадафи, подарил на Суданския народ. Сградата е много модерна с хотелска част, зали за конференции, ресторанти, барове, в които, естествено, не се сервира никакъв алкохол.

Судан

Много е странно да пиеш кафе за 5 долара, като по улицата бедни хора спят или ровят нощем кофите за смет, за да оцелеят и където 5 долара прави разлика. Най-доброто място в Судан и за интернет връзка. Младите с нас, състезаващи се помежду си, кой най-бързо ще стъпи на всички познати държави, са си купили дори местни сим карти и пускат публикации в елитните си клубове, където участват и където става да си член, както разбирам само с предварителна препоръка и ходатайстване.

Судан

Ние с Грек се любуваме на Нил и точката, където т.н. Бял и Син Нил се пресичат. Честно казано, нито сини или бели тонове се различват в реката. Мътна силна вода е пред нас, дом на много и разнообразни птици и лениви крокодиляци, припичащи се на слънце.

Ако сте в Картум, не пропускайте разходка по Нил, продължаваща около час и струваща 20 долара за цялата лодка.

Судан

Местни хора са напълнили улиците, разхождат се и всъщност установявам, че тук жените почти всички са с открити лица, а не забулени, както повечето в Оман. Красиви суданки ни заглеждат и нещото, което няма да забравя. Станало е вечер, вече сме се събрали деветимата незпознати и с нас е сестрата на организатора ни за Сокотра, която ще ни води из Судан с помощта на местна екскурзоводка.

Судан

Мегън е красива англичанка с кукленско, изписано лице и на масата, където вечеряме (храната в Судан се оказва невероятно вкусна, много се набляга на любимия ми патдладжан и гладна не оставам там), се изправя много красива суданка, буквално приличаща на Кралица и с нещо като на английски казва, че Мегън е много красива и иска от нея за спомен обеците й, които не вярвам да струват повече от 10 лева. В замяна дава своите, които ми приличат да са златни и много масивни. Всички се сконфузваме и всъщност не разбираме какво точно иска жената. Явно тя се чувства още по-глупаво от нас и с пренебрежителен, кралски маниер се обръща и потъва в нощта! Сервиторът ни обяснява, че това е нещо като обичай. Оставаш нещо от себе си, в замяна на нещо, което толкова ти е харесало. Мъчно ни е на всички, че явно суданката се е почувствала обидена и наранена.

Судан

Следващия ден минава в разглеждане подробно на Хартум и освен бедността, виждаме как има и богати квартали, зорко охранявани от въоръжени военни. Снимането в Судан като цяло е проблемно. Мостове, правителствени сгради, кръстовища, местни хора не е препоръчиелно, дори е забранено да се снимат.

Без малко да остана без телефона си, когато просто исках да снимам голям брой магарета, пасящи кротко около запустяла електроцентрала. Суданската екскурзоводка почти с панически ужас изблъсква телефона ми от ръцете.

Всичко се случва бавно в Судан и поръчвайки си храна в заведение, където се стрямаха да ни водят в скъпи за местни стандарти, човек се въоръжава с търпение да чака поне час да му бъде изпълнена поръчката.

Едно от най-хубавите неща, с които ще запомня Судан, са пресните и вкусни сокове от манго и диня.

Петък вечер и пред нас се открива щастието да присъстваме на Дервишка церемония. Традицията и ритуалът, който изпълняват, бележи началото си от преди 10 – 11 века, зародил се в днешен Ирак. Изпълняващите с танци и песни, повтарящи като мантри думи на Пророка Мохамед, достигат екстаз.

Судан

Ритуалът на залез е всеки петък, провеждащ се на гробището в Омдурман, квартал на Картум и е нещо, което мен вкарва в екстаз.

СуданТолкова енергия се усеща, сила. мам чувството, че за пръв път присъствам на церемония, която макар и да не разбирам, се чувствам част от нея.

Ритъмът ме завладява, впускам се в танца и буквално самата аз изпадам в екстаз.

Туристите са топло посрещани там, снимките са разрешени и много местни сами идват при нас, за да се снимаме, да ни питат какви сме, харесва ли ни Судан и сами повтарят каква хубава страна имат, но колко нехайно и продажно управление имат, правещо живота на обикновения човек ад.

Много знаят къде е България, поради големия брой лекари, някога работили там. Стоичков, разбира се, е на още по голяма почит и уважение и дори ни черпят ядки с много странен вкус.

джамията Sheikh Hamad-el-Nil Tomb в квартала Омдурман, гр. Картум

Церемонията, освен за пречистване на душата и тялото, цели да среща хората, помага на бедните, за които се сервира безплатна храна. Определено това бе едно от най силните ми изживявания в Судан, в този час, в гробището и срещата с Дервишите или още както ги наричат Суфисти (от течението Суфизъм).

Разгледали сме и пазара в Картум, където истински ме впечетляват, ръчно изработени обувки и чанти от крокодилска кожа и безброй джунджурийки, останали спомен от колониални времена от Британската империя, а сега продаващи се в многобройните вехтощарски магазини.

Главата ми е объркана от бедността, мръсотията, в същото време богатите места, които има в Хартум, но идва време за посещение на това, заради което всъщност съм дошла в Судан.

Ето и последна част от пътеписа – нубийската пустиня:

НубияЗагадките на нубийската пустиня, покрити с пясък и потънали във времето

 

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg