Lo Manthang – единственият град в света, запазен в първоначалния си вид (част 2)

0

Lo Manthang, единствения останал запазен в най-първоначалния си вид град, заобиколен от всякъде с ограда. Lo Manthang е влязал в семейството на ЮНЕСКО от 2008 година. Първият Европеец, някога посетил Непал през далечната 1793 е англичанинът Къркпатрик и първият чул за сгушеното в облаците кралство. Как и защо и от кого точно, преводът бива сгрешен, но и до ден-днешен Lo Manthang остава познат под името – Мустанг.

Горен МустангВратата към Горен Мустанг – последното тибетско кралство на покрива на света (част 1)

Фестивалът, за който сме тръгнали, започва след цели два дена и имаме щастието да сме почти единствените туристи, пристигнали в малкото градче, което не наброява повече от 1000 човека – около 200 домакинства. Всички къщи, с много малки изклчючения, са зад стената, която на някои места се издига на цели пет метра височина.

Lo Manthang

Намираме си гостоприемница в края на града в съседство до рекичката, където сутрин и вечер жените от квартала се събират на приказки и вършене на различни домакински задачи.
Още обаче е много рано и улиците са напълно празни. Настанени сме в малка и уютна стаичка с две легла, малко прозорче и собствена баня на първия етаж на немалка, типична тибетска къща. Дори ни уверяват, че понякога има и интернет, освен горещата и в изобилие лееща се вода в банята ни.

СуданСудан – древен, колоритен, опасен

 

По правило, къщите са на два етажа – приземният за животните, първият за стопаните на дома, а в случая, че има и трети етаж, ползван за кът за молитва или по-прозаично предназначение – съхранение на какво ли не, необходимо за едно семейство. Само кралят има палат, извисил се на цели пет ката, строен традиционно за времето си от камък и кал. Технология, характерна за района и стигнала до не толкова близките Йемен и Судан, където все още могат да се видят цели и почти непокътнати от времето градове, строени по този метод.

Lo Manthang

Почти цял ден не сме слагали и залък в устата и биваме поканени от домакините ни за късна преди вечеря хапка. Менюто на малкото им ресторанче е учудващо богато и не след дълго закусваме пресни пържени картофки, салатка и дори домашно приготвена пица, която по-скоро наподобява любимите ни в България сандвичи с колбас и поръсени с настърган и запечен кашкавал.

Забелязвам, че в менюто няма каквото и да е предлагане на месо и с интерес питам какъв е точно колбасът и откъде се снабдяват. Собственикът, който и без друго няма някаква работа в момента ни разказва, че със строежа на пътя, който ще свързва Тибет (Китай) и Непал, разнообразието на внос се е увеличило и саламът, който не е никак лош, е внос от Китай.

Lo Manthang

Обяснява ни, че както и голяма част от населението на града, така и самият той не консумират месо или приготвят в къщите си, та дори и за туристи. Общо взето и след толкова века, откак е основано древното Кралство правилата в обществото им не са се променили. Макар и толкова малко на брой,

населението на Lo Manthang се дели на 4 основни групи.

Кралят и неговите роднини. Само Кралят може да има палат на 5 етажа, а заможните кралски особи, максимум на 4, като всъщност, освен Палата, гордо издигащ се и досега останалите високи сгради са на 3 етажа и 12 на брой, пръснати из целия Lo Manthang.

Втората голяма социална прослойка е тази на монасите. И тук идва нещо много интересно, като факт. Оставяйки настрана искрената им вяра и отдаденост, тибетците преди всичко трябва да оцеляват в негостоприемната среда, която живеят. А това преди всичко се гради на здраво семейство, в което по правило, първородният син, след като се задоми, понякога делящ една жена с трети, пети и т.н. брат, поема семейните дела. Винаги вторият роден, а същото важи и за децата от женски пол прекарват живота си, отдадени на божиите дела.

Lo Manthang е може би единственото на света място, където младите не чакат края на родителите си, за да продължат семейния бизнес и да вкарат нови и прогресивни идеи.

Създаде ли семейство първородният, то родителите му се отеглят на заслужена почивка. Третата група, населяваща древната страна е тази на собствениците на земя, които най-често освен със земеделие се занимават и с търговия и като нашия домакин, като да попада в нея, притежаващи къщи на два етажа.

Lo ManthangИ идва ред на последната група, която в никакъв случай не е онеправдана от към основни, необходими човешки блага. И те разполагат с покрив над главата и храна на масата. Това е групата на безимотните, преселците, поддържащата сила на икономиката на Мустанг. Макар и доста класово да звучи, изброеното по горе, всъщност хората родени и живеещи в поднебесното Кралство, са създали почти една утопична система. В нея има за всеки и всеки плаща честно данъци, според това, което изкарва.

Да не забравяме и другите две клетки на обществото, живеещи там, без които съществуването на цялото Кралство не би било възможно. Групата на ковачите и тези колещи животни и обработващи месото. Е, ако има някакъв вид дескриминация в моите очи, това е към тези хора, чиито къщи попадат извън стените на Lo Manthang.

Но правилата са си правила и вече векове работещи, както виждам, не лошо за всички. След краткия разговор със стопанина на хана, където ще изкараме близо седмица, е време да тръгнем из малките улички, сучещи се като лабиринт и често завършващи със зъдънен край. Освен прибиращи се за вечерта животни, хора почти не виждаме. Огромни стада отдалече известяват завръщането си, а красиви коне чакат чинно на площада да бъдат прибрани.

Lo Manthang

Идилия не е точната дума, която ми изниква в главата. Пред нас е историята на времето, оживяла като филм, където сме неми наблюдатели. Първоначално на мястото на Lo Manthang е имало 4 малки махали, които около 1440 година биват завладени и обединени от прародителят на последния крал на Мустанг – Ame Pal. За съжаление сме закъснели с няколко месеца, за да видим в плът и кръв – Jigme Palbar Bista, 25-та генерация управлявал древното кралство. Възрастта и него не е простила и мирно си е отишъл в съня си след дълго боледуване в болница в Катманду.

Lo ManthangУличките са толкова тесни, че протягайки ръце, можем да докосваме къщите една срещу друга по улицата. Намерили закрила зад оградата и вятъра, все още пълни с живот, макар и засегнати от глобалните промени, случващи се из цял свят, но пазещи традициите си от векове. Вечерта се спуска и човешка активност започва да тече.

Отрудени жени, облечени в традиционните им носии и закичени със стари семейни бижута, се прибират от работа. Деца, също облечени в като дрехи внос от Китай, послушно вървят с родителите си, а местните младежи са излезли на сгляда. И тогава виждаме модерно или поне модерно за мястото, където сме попаднали кафе. Любезно сме канени от възрастна двойка французи, туристи като нас да влезем, ободрим и разгледаме малкия сувенирен магазин.

Lo ManthangМагазинчета за сувенири, но не тези, израбовани на килограм в Китай не липсват в Lo Manthang. Часове разглеждаме какви ли не причудливи неща и накрая излизаме с интересна книга на английски, много подробно описваща всякакви митични същества, живели някога по тези земи.

Здрачът е станал почти непрогледен, улиците нямат имена и не че има опасност да се загубим за дълго, но е време за края на този чуден ден.

И в далечината, извън оградата на Lo Manthang, като мираж се появява голяма, нова и по всичко видно модерна сграда. Разбираме, че това ще бъде голям хотел, собственост на един от наследниците на отишлия си крал. Той е обещал на смъртния одър на баща си, никога да не напуска Мустанг – древната страна, и работи за запазване и просперитет на народа си, та дори и без корона вече.

Lo Manthang

Сгушени в малките ни легла, слушайки вятъра, който дори и високата ограда не може да спре, опасла целия град.

Lo Manthang

Сънят идва за минути, носещ чудните истории за храбри воини, побеждавали страшните чудовища, бродели някога по Земята.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg