Preah Vihear – планината на Свещения храм в Камбоджа

1

Отделили сме седмица за Камбоджа и пътешествието ни отива към своя край. Но не и преди да видим чудния комплекс Preah Vihear, кацнал някъде високо в планините до границата с Тайланд и криещ какви ли не тайни и загадки.

КамбоджаТолкова стар и древен, построен доста преди Angkor Wat и за който малко се знае и още по-малко пък се посещава от туристи. Статистиката дава цифра от около 3,4 хиляди чуждоземци, които годишно идват, за да го видят. Трудностите да бъде посетен древният град са от всякакъв характер и се благодаря на съдбата, че в началото на 2013 г. ние нямаме никакви затруднения и цял един ден градът беше на наше разположение.

Отстоящ на около 230 километра от Siem Reap, в най-бедната и неразвита част на Камбоджа, древният комплекс Preah Vihear ни подмамва с легендите и не дотам светлата история, която го обгръща в последните 70-80 години.

Камбоджа

Петък следобед е, пътят никак не е лош. Бавно се движим из заспалите камбоджански села, притихнали под изгарящото слънце. Подминаваме малки къщички, из които едва забележимо има признаци на живот. Пристигаме на залез в най-близко населеното място, където ще пренощуваме.

Поради краткото време, с което разполагаме за Камбоджа, предварително съм намерила кола с водач и лицензиран екскурзовод. Да бъда точна, доста трудно я намерих, предвид програмата, която бях измислила и времето, в което трябваше да се осъществи пътуването. От поне 10 водачи, занимаващи се с частни туристи като нас, само двама ми отговарят, а единият ми иска сума, с която цял автобус хора може да развежда месец поне из страната.

Камбоджа

Настаняваме се в малък мотел, който блести от чистота и ако не е пълен с нито един турист онази вечер, то гековците (малки гущерчета, зхранващи се с насекоми) биха превзели всичко около нас.

Водачът е в пълен екстаз от прекрасния залез, на който ставаме свидетели и не спира да бърбори, че подобно нещо може да видим само в неговата родина. Древна страна, принадлежала на мъдрата Naga, живяла в подземното царство и излизаща навън всяка вечер, за да изяде Слънцето и да се сдобие със силата му.

Залязващото слънце е кърваво, като историята на Камбоджа и тръпки ме побиват какво е преживял този народ и то не из древността, а съвсем скоро. Чудовищен геноцид, при който над 90% (няма грешка в процентите) от елита на нацията е бил избит.

Вечеряме под звездите в компанията на гековците, бърз душ с топла вода в стаята, където ще спим и сънят ни намира за секунди.

Първият европеец, зърнал древния комплекс Preah Vihear, е френският археолог Etienne Aymonier, през 1883 г. Той нямал време за големи проучвания, но едва ли е би било възможно, поради мащабите, на които се е разпростряло древното архитектурно чудо.

Камбоджа

Събиращ предания от местните, първият изказал хипотезата, че комплексът е пресъздаване на свещения връх Meru, считан за дом на Бог Шива и компанията му от Хинду Богове.

Утрото ни подканва да ставаме и с очите си да вдигнем плътната завеса на миналото. Билети за комплекса се купуват в подножието на планината и за чуждестранни туристи се изискват данни от паспорта им (или поне така беше през 2013 г.).

Пътували сме вече цели 5 дена из Камбоджа с хубава кола – джип, возил ни през какви ли не тръни и чукари и не разбирам защо нагоре към върха ще се наложи да стигнем с камион. Комплексът се намира на самата граница с Тайланд и дълги години посещението му е било само от Тайланд. Пътят, направен наскоро, е творение, ако не на луд архитект, то поне на търсещ силни екстремни преживявания човек. Ако кажа, че наклонът е 90%, няма да преувелича и нота. Поне аз никога досега не съм виждала подобно нещо. Настанена съм в кабината на камиона, а спътникът ми и около 10 местни туристи са насядали в отворената му каросерия и са предупредени здраво да се държат в следващите няколко минути.

Камбоджа

Минути, струващи ми се цяла вечност, през които най-студената пот от страх, която някога ме е обливала, се стича по цялото ми тяло. Сигурна съм, че всеки момент камионът ще се обърне и бясно ще се затъркаля надолу в безкрайната бездна. Не искам и да мисля хората в каросерията как се чувстват. Треперейки слизам, залитаща като играчките от детството ми – пиян Пенчо, и се заричам на връщане – само на мой ход, ще разчитам на краката си.

Стигнали сме Града в облаците, както го наричат и сериозна въоръжена охрана ни проверява. Предварително знаем, че нямаме право освен вода да носим нищо друго с нас. Утрото е толкова свежо и подканващо към изследвания на древните руини, че дори и за миг не мога да си представя земята, по която стъпвам, с колко кръв е напоена.

Споровете между Тайланд и Камбоджа в чия територия да влезе древният град Preah Vihear, са на повече от век.

През 1962 година враждата намира разрешение в Международния съд в Хага, където е отсечено, без право на повече обжалвания, че Preah Vihear e камбоджанска земя, каквато винаги си е била.

Камбоджа

Спечелената победа е отпразнувана с танца на 62 девойки (на снимката долу), млади момичета от съседните селца, пресъздаващи историята на древната страна. Доколкото знам, вече е станала годишна традиция, под формата на скромен фестивал, вихрещ се из древните руини.

КамбоджаМинаваме под първата Gopura – врата-кула, украсена с какви ли не митични създания, пазещи безмълвните камъни.

Preah Vihear е разположен на шест нива и като гръм ме спохожда мисълта, че има много общо с древните строежи из днешно Мексико.

А има-няма на 100 километра в камбоджанската джунгла дреме Koh Ker – мексиканската пирамида, която определено никак не се връзва с пейзажа и традиционната история на страната, в която е.

Започва бавното ни изкачване към върха на древния град, поне 100 години по-рано построен от някогашната столица Angkor. Изграждането е стартирало през управлението на Suryavarman I и II. Мястото е с изключително стратегическо разположение – контролиращо равнината под него и вървейки под жежкото слънце все по-нагоре през следващите Gopura, буквално имам усещането, че съм тръгнала към Горната Земя. Построено така, че заставайки на всяко различно ниво, никога не може да видите предходното или следващото. Чувстваме се като откриватели. Сами в непознат град и в съвсем непозната епоха. По-сериозни проучвания започват да се правят едва от 2011 г. и за момента канадският екип от археолози е стигнал не повече от 3 метра копане под нозете си.

Камбоджа

Мястото още в древността е било силен икономически център, снабдяващ с материали цяла днешна Камбоджа от близката каменоделна. Монети от Китай, датиращи от 10 век са открити и какво ли не още чака да види бял свят. Официално се твърди, че строежът му започва около VIII век от Новата Ера, но все повече доказателства връщат историята поне с два века назад.

А връщайки се още по-назад, осланяйки се на легендите, за мястото се говори още преди Потопа. И живяла голямата Змия, чиято чудна дъщеря била Луната. Но Луната се влюбила в чуден принц, дошъл отвъд Водата. Голямата мъдра Змия, покровителка на Камбоджа, благословила случващата се връзка, пресушила безкрайно разпрострялата се вода и на върха на планината изникнал чудно красив град.

Като в приказките е – сами из руините на Preah Vihear, водачът се е скрил на сянка и ни е оставил да бродим накъдето ни видят очите.

Колкото и да сме приповдигнати, винаги имаме едно наум. Излизане от предназначените и обозначени пътеки би могло да ни коства живота. Твърди се, че всички мини са изчистени, но кой ли може да твърди нещо подобно за Камбоджа? Предупредителни знаци се виждат през два метра. Комплекс, който е изключително запазен и устоял на бурите на времето, но, за съжаление, не успял да се опази от човека и неговата разрушителна сила.

Камбоджа

С избухване на гражданската война в Камбоджа, освен че е миниран на всяка крачка, то и гладни иманяри не закъсняват да копаят и търсят съкровища, с които да нахранят семействата си. Големи поражения са му причинени през 70-те години на миналия век. И ако вярваме в легендата, че мястото е принадлежало на митични същества, понякога обилно хранещи се с човешка кръв, то през 1979 година, гладната Змия ще я имала пирова вечеря. Тайландският диктатор ген. Kriangsak Chomanan издава срамната наредба всички камбоджанци, търсещи закрила от войната, да се върнат в родината си. Та е обрекъл хиляди хора на сигурна смърт.

Официално се знае за 3000 човека, разкъсани от мините, намерили смъртта си в адска агония из района на Preah Vihear, но поне за още 7000 хиляди историята мълчи. И това не е бил последният дан, който древните пазители на това място са вземали. Макар през 2008 година комплексът да влиза под егидата на ЮНЕСКО, едва 3 години по-късно спорът между Тайланд и Камбоджа отново избухва с пълна сила и над 40 човека (военни и цивилни) и от двете страни намират края си и плащат с живота си. Preah Vihear отново бива затворена за посещения и от двете страни с неясно бъдеще кога отново ще бъде отворена за туристи.

Камбоджа

Истинска щастливка съм в края на март 2013 г. да имам късмета да крача из забравените руини, които бяха толкова спокойни и приканващи за разглеждане.

Стигнали сме върха – последната част от древния град Preah Vihear, а гледката е зашеметяваща. Пред нас на длан, докъдето поглед стига, се разстила зелена земя, като море. Казват, че при добра видимост дори части от Лаос могат да се открият в далечината.

И всичко е защитено от дълга каменна ограда, повече от километър, а на места достигаща 3 метра височина. Древен град на чудеса, реинкарнации, духове-пазители и както легендата казва, място на живата водата, която голямата Naga е пазела.

Толкова стилове, преплели се в изграждането му, че имам чувството, че съм в Angkor, Мексико, Мачу Пикчу, та дори и елементи от римско време ми се виждат. Надявам се работещите археолози да намерят много отговори от древната история в това забравено от света място.

Прекрачваме прага на малък, действащ и до сега будистки храм в Preah Vihear и душата ми намира покой. Дошло е време Камбоджа да започне нова страница в историята си.

Страница, която да бъде написана с любов към бъдещите поколения и изкупление за милионите невинни хора, намерили смъртта си.

Отминало е времето на Нагите, драконите, чудовищните диктатори в човешки образ и усещам в храма силното присъствие на пазителите – Anak Ta, добри духове, грижещи се за просперитета на нас, земляните, според камбоджанските предания.

Разполагаме още с ден в Камбоджа и знам, че следващата дестинация ще е не по-малко магична и загадъчна от Preah Vihear.

Камионът ни очаква за слизане и съм поставена пред чудовищно изпитание. В кабината няма място за мен. Ще ми се наложи да пътувам в отворената му каросерия.

Затварям очи, вятърът брули лицето ми, развява буйните ми коси и се заричам никога повече да не се поставям в екстремни ситуации като тази, докато търся отговор на древни загадки.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


1 коментар

  1. Paraskeva Dicheva на

    Прекрасен, прекрасен пътепис… Прочетох го на един дъх, а искам да има още и още. Прекрасна пътешественичка и разказвачка. Чакам още пътеписи. Успешни пътешествия и до нови срещи с пътеписите!

Коментирай в Delo.bg