Вратата към Горен Мустанг – последното тибетско кралство на покрива на света (част 1)

2

Kagbeni е малко селце, наричано Вратата към Горен Мустанг, кипи от живот в ранната заран на един от дните на май през лято 2017. Пропускателният пункт е пълен с водачи, заверяващи пропуските на туристите си, последните сноват безцелно из малките, калдъръмени улички, които биха минали успешно и да са съвсем нашенски някъде из Родопите, или Стара планина.

Горен Мустанг

Легендата разказва, че някога тук имало 2 селца, но злият демон с глава на лъв и змийско тяло в пристъп на бяс ги унищожил. Доколкото съм запозната с гръцката митология, за подобен звяр там не се споменава с изброените характеристики. Та вилнял злият демон на воля, докато не се появил Rinpoche, който се смята, че е донесъл будизма в Тибет и накрая му видял сметката след дълга и тежка борба помежду им.

Кръвта на злия демон се леела по земята. Обагрила планините в червено, а където вътрешностите му се разпръснали по Земята, хората градели по следите им каменни молитвени стени. Подобни легенди може да чуете из цяла Азия, с разликата къде точно е погребано сърцето на Злия Демон.

И като се въдворил мир след злите сили, били положени основите на сегашното поселище.

Планините, надвиснали наоколо, са по някакъв начин зловещи и набраздени от поне 10 000 пещери. Пещери, неясно кога точно дооформени от човека и цел на предназначението им, нито пък проучени до ден-днешен. Хрумва ми, че ще да е било по т.нар. Драконовски времена, когато хора и дракони са ги обитавали, намиращи пристан от бушуващите природни стихии, оформили сегашния ландшафт на Земята.

Горен Мустанг

Слънцето така хубаво е изгряло, стоплило телата ни на вече близо 3 000 метра над морска височина, че хич не ни се и мисли за Злите демони, бродили някога. Прочитам закачено меню на малка чайна и се смея с глас. Мустангско кафе – кафенце с ябълково бренди. Та започне ли ти така денят, никак не е ясно точно как ще приключи.

Някога богато селище, важна спирка на идващите от високото Тибетско плато кервани, натоварени със сол и събиращо данъци кой от къде мине през него. Това, разбира се, не се харесало на Краля на Мустанг и не били редки войните, случващи се между Долната и Горната Земя.

Около 17 век технологиите доста се развили и вековният път на солните кервани замира. Районът потъва в забрава. Тогавашните големци – търговци се изнасят към сърцето на Непал, Индия и селищата се обезлюдяват. В момента Kagsbeni наброява около 1 000 постоянно живеещи хора, занимаващи се с туризъм, земеделие и овощарство. Порутените и грохващи от времето къщи бавно се изпълват с живот.

Горен Мустанг

През 2009 г. манастирът в селцето отваря врати за ново духовно училище, приютяващо над 100 ученика-послушници с мисия опазване и съхранение на Тибетската култура и изкуство.

Рано сутринта е и обучаващи не се виждат наоколо. Силно впечатление ми правят големите снопове съчки, чинно разположени и обезопасени прилежно от вятъра по правите покриви на вековните къщи.

Дърветата в тази част на Непал и до ден днешен, освен за огрев, изпълняват функцията на разменна монета, която никоя инфлация не може да изяде. А най-близката банка е на поне 3 часа пеша. Разходили сме се, направили сме снимки и сме готови за

началото на нашия поход към столицата на Горен Мустанг.

Пътешествието ни започва пешком по делтата на свещената река Kali Gandaki. Гледката е умопомрачителна. Та ние се намираме в най-дълбоката в света клисура, на места достигаща повече от 5 500 метра. Клисура, бавно оформила се от вятъра и бушуващите природни стихии и надминала по размери дори известния Голям Канон в Щатите. За интересуващите се в детайли, David Attenborough е отделил време в поредицата си Живата планета, сезон 2, еп. 1!

Но по тези земи нищо не е подчинено на познатите нам научни обяснения и отново легендите вземат превес и дори звучат по-правдоподобно.

Средата на месец май е, реката е още слаба, нуждаеща се от живителните дъждове, дъното ѝ е почти пресъхнало. Пресъхнало и нападнато като от мравуняк – тълпи хора, търсещи легендарните камъни Shaligram. Камъни, които никъде другаде по света не могат да се намерят, считани за една от неживите форми на бог Вишну. И родил се злият демон от третото око на бог Шива, с измама и лукавост вкаменил бог Вишну.

Горен Мустанг

Черни на цвят, с най-различна големина, но всичките от тях съдържащи фосили. Никога не би трябвало да се търгуват за определена сума, но, за съжаление, в наши дни случващо се доста често. Без всякакви пазарлъци, от липса на време да вляза из реката на лов за Shaligram – един е купен за най-добрия ми приятел и колега, разказващ ми легенди, палещи въображението ми.

От цялото си сърце и душа се наслаждавам на заобикалящото ни. Пустош, зловещи, проядени зъбери, бавно течаща вода и си представям митичните, малки същества с диамантено зъбче, които прорязват камънака и се настаняват в него – за милиони години да им бъде дом във вечността.

Възрастта им се определя на над 100 милиона години и мястото, където можете да видите най-много от тях, събрани накуп, не е из Азия. Родината им е дъждовна Шотландия, в центъра на последователите на Кришна. Лично мен тази новина ме шокира, но още повече ме шокира, изпречилия се малък мост, който ни предстои да прекосим над реката.

И досега най-подробната книга, писана някога за Горен Мустанг, си остава тази на Michel Peissel.

Считан с право като един от най-добрите познавачи на тибетския език, култура и първият европеец, изкарал цели 6 месеца из непозната земя през 60-те години на миналия век. Минали са повече от 60 години, откакто е снимал същото място и бих казала, нищо не се е променило. Скалите са си същите, къщите, мостът с много малки изменения и като че ли времето наистина е спряло.

Изпитвам някакво страхопочитание, минавайки по него, гледайки надвисналите и злокобни планини и черните живи камъни из водата под мен. Човешкият живот е миг и си мисля колко хора точно на това място са дали живота си, заради човешката алчност и любов към притежание. В годините, когато Китай, протяга смъртоносната си ръка, върху покрива на света, съпротивата от местните, както и до момента е била на живот и смърт.

Горен Мустанг

Със сигурност, светът никога няма да узнае точния брой на геройски жертвалите се, бранейки родната земя, но и до ден-днешен, храбростта на смелите войни – Kampas, ще се разказва от уста на уста.

Последните герои, заплащали с живота си да отблъснат подлата узурпация от страна на Китай. Изблъскани от Тибет в съседен Непал, по-точно земите на Мустанг, легендарните войни предприемат какви ли не действия, за да помогнат на бягащите си братя от Тибет. Едно от които е строежът на мостове, за по-бързото придвижване на деца, жени, които нерядко са намирали последния си час, измръзнали във водите на многобройните реки, с които е осеяна планината.

Вятърът започва да напомня за себе си и съм истински щастлива, че почти сме стигнали крайната ни точка за деня – Tangbe.

Къщата, която ще ни приюти е типично тибетска, с прав покрив – тераса и веднага се влюбвам в уюта и топлината, която излъчва. Стаята ни за сън е малка, на втория етаж, градена от камък, кирпич и кой знае какви тибетски технологии, ползвани в последните хилядолетия.

Малки единични легла, постлани с шарени и топли завивки. Не разполагаме с баня или собствена тоалетна, но всичко е толкова чисто, огрято от прокрадващото се слънце през  малкото прозорче, че скалата ми за щастие е на максимум в този момент.

Следобед е, другите отседнали туристи са ни изпреварили в голямата тибетска кухня (на снимката горе) и чакат топъл, живителен обяд. Има място за всички, като от кухнята на баба от приказките и сладко хапваме топли нудли със зеленчуци.

Вятърът е изпил живителните ни сили за деня и се нуждаем от кратка почивка, преди да се впуснем на подробна разходка из Tangbe.

Следва продължение…

автор на пътеписа и снимките за delo.bgЕлена Дичева

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


2 коментара

  1. надка анастасова на

    Харесвам всичко написано от Елена. Благодарение на нея научавам интересни неща. Очаквам новите и приключения и увлекателни пътеписи.

Коментирай в Delo.bg