Загадките на нубийската пустиня, покрити с пясък и потънали във времето

0

Последната, четвърта част от пътеписа на Елена Дичева от нейното пътешествие в Оман и Судан. Ето и първите три:

СокотраОстров Сокотра – отправен мираж за Оман и Судан (част 1)

 

Оман – величествена природа, гигантски костенурки и волни магарета (част 2)

 

СуданСудан – древен, колоритен, опасен (част 3)

 

Пирамиди и руини, земята на черните фараони и жени кралици, някога дори управлявали и самия Египет. Започва моето пътешествие из древна Нубия.

Напускайки Хартум, мръсотията и бедността стават още по-осезаеми, както и полицейските проверки по пътя. Групата ни пътува в 4 джипа – деветима туристи, две екскурзоводки и готвач.

Нубия

Готвачът в следващите 3 дена ще ни гощава с пресни и вкусни… шопски салати – няма грешка! Както в Оман, така и в Судан шопската салата присъства на трапезата им, много е популярна, но под името „гръцка салата“. И Оман, и Судан могат да се похвалят с невероятни вкусни, червени домати, хубаво сирене и нещо много подобно на нашата краставица. А пърженият патладжан, или под формата на кополу, е неотлъчно на масата.

древна Нубия

Бавно подминаваме села, в които животът е като от преди столетия – конят, магарето или камилата, богатство на човека и жива сила за работа. В малките магазинчета по пътя освен бисквити, вода, кола и плодови млека друго няма.

Подобно на Куба, Судан отдавна е под изолация и търговско ембарго и освен на пари в брой, дори да имате безлимитна банкова карта, не може да си купите дори и парче хляб, или кесия готов сварен боб, който се продава по пазарите. Никакви банкови карти не работят там и неминуемо човек си задава въпроса

как толкова богата страна на залежи, живее едва ли не като в Средновековието в момента. Неграмотност над 60%, ниска продължителност на живот…

Неминуемо си мисля и за Венецуела. Също много богата страна, тънеща в глад през последните години и свръхинфлация, към която отива и Судан в момента.

Нубия

Бавно навлизаме в пустиянята и вече сълзите ми не могат да бъдат спрени. Всичко тъне в тонове боклуци, разлагащи се трупове на животни, мравки, почернили всичко. Без да искам правя асоциация, че може би това е бъдещето на земята, ако човечеството не спре замърсяването на природата, хищната експоатация на ресурси и неконтрилируемо възпроизвеждане в бедните райони, където хората нямат достъп до т.нар. технически постижения на съвремието ни.

Пред мен е истински апокалипсис. Пустиня и смърт. А някога тук е била люлка на високо развита цивилизация. По брой пирамиди Судан надвишава Египет.

Много по-малки по размер, но много на брой. Голяма част са разрушени още преди векове от търсачи на съкровища и неумолимото време.

Нубия е историческа област в Североизточна Африка, в средното поречие на Нил, между Хартум и Асуан. Името произлиза от древноегипетската дума „нуб“ – злато, тъй като египтяните са получавали благородния метал чрез търговия с Нубия.

Стигнали сме Мерое, някогашната столица на нубийските крале. На възраст хиляди години, гледката по залез слънце е запомняща се за цял живот. Съвсем сами, а пирамидите са на наше разположение.

Нубия

Не знам как точно се случва, но усещам, че слънцето е залязло, съвсем скоро ще падне непрогледен здрач, другите не ги забелязвам около мен, не съм сигурна къде точно ще ни е палатковият лагер за сън и паника ме обзема.

С джапанки и телефон в ръка съм. Бързам към изхода и срещам момиче от групата ни, известна финансова брокерка от лондонското сити и англачинин – пълен авантюрист, прекарващ последните 20 години из Азия. Със страх казвам на глас, че в пустинята е опасно по тъмно, а Бен започва да ме бъзика (макар и само седмица контакт с този човек, вече е започнал да ми липсва нестихващият никога от него хумор):

„Явно си внимавала достатъчно в часовете по география да запомниш от учителя си, че човек не бива нощем да се разхожда из пустинята, защото е опасно, но явно не си запомнила какво се прави, вече като си се изугбил по тъмно в пустинята.“

Страх ни е, защото мракът е станал непрогледен и не разбираме как сме се изгубили от останалите. Решаваме да седим и не мърдаме и че все по някое време някой ще дойде да ни търси. Кажи-речи сме половината група. Може би след около 20 минути под вече започващите ярки звезди да се показват, забелязваме светлина и започваме панически бяг към нея с дивашки викове за помощ. Спасени сме и откарани в лагера, който буквално е зад пясъчни дюни и където всички ни очакват обезпокоени за вечеря.

Незабравима нощ на палатка под звездите. Всички спим като бебета. Един път в живота да си на метри от древните пирамиди и напълно сам да ги разглеждаш. Преживяване за цял живот.

Няма и 5 сутринта и всички сме станали да гледаме изгрева. Жаркото слънце бавно се издига и осветява древните каменни струкури. Напълно се чувствам като в друга ера.

Нубия

И тогава от далечината се задава група деца, продаващи ръчни сувенирчета. Годишно комплексът бил посещаван не повече от 10 групи туристи и появата ни само може малко поне да обогати финансово тези толкова бедни хора. Децата се лепват за мен и с викове „Мадамо“ не ме оставят дакато не изкупих почти всички дрънкулки, които предлагат. Групата ми се чуди как я мисля, да внасям във Великобритания ножове, растения, но мъдро им казвам, че това ще го мисля, когато му дойде времето. Вадя торбата с моливи от палатката и настава истинска радост. Появил се е възрастен човек с децата и ме моли да му ги дам на него, за да бъдат разпределени по равно за всички.

Нубия

Всички сме приповдигнати до екстаз. Гледки за цял живот и спомени. Закусваме с много манго, банани и отново на път из Нубийската пустиня, в търсене на нови древни загадки, от които изобилства, но които нито са проучени или ще бъдат в скоро време.

Судан няма късмета на Египет цял свят да подпомага археологически проекти.

Нубия

Судан ме разплака с бедността, безнадежността, която видях, чудовищната корупция на всички нива, безнаказаност, но в същото време остави в мен истинската усмивака на хората, които срещнахме по пъта, тяхното гостоприемство, гордост, неподправено любопитство към света.

Судан и Оман – толкова различни, а в същото време и двете богати на природни залежи. Първата е разкъсвана от нечовешка бедност и изолация, а втората, като че ли нарочно изолираща се от новото време, в което живеем, като да се съхрани такава, каквато е била преди десетки години, но мъдро управлявана от султана си, когото хората обичат от сърце.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg