Баничан – селото на щъркелите, плетените чорапи и църквите

0

Баничан. Сигурно не са много хората, които знаят, че в България има такова населено място. Намира се на 5 километра след Гоце Делчев, в посока София. На пръв поглед най-обикновено българско село, но само така изглежда. Тук традициите са все още живи.

село Баничан

Гостоприемството на местните е пословично, а от назапомнени времена Баничан е дом на десетки щъркели.

„Гнездата са общо 12. Това означава, че това е селото с най-много щъркелови домове у нас“ –

обяснява Димитър Попов, орнитолог и председател на клона на Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ в Гоце Делчев. По думите му, точният брой на пернатите, които живеят в Баничан не може да се определи.

„Щъркелите усещат електромагнитното поле на земята, търсят храна и сигурност. В Баничан са намерили такива. Тази година обаче студеното време през пролетта ги обърка и повреди яйцата, а част от възрастните двойки се разпаднаха. По четири малки загинаха след падане на гнезда в Баничан и Борово.“

Местните хора им се радват и полагат изключително големи грижи за гнездата. Падналите се възстановяват, а когато е необходимо, се изграждат и платформи. Община Гоце Делчев също е превърнала грижата за птиците в своя кауза. При сигнал за пострадали щъркели мигновена реакция има и от електроразпределителното дружество, което обслужва Югозападна България.

Символът на Баничан обаче остават баничанските плетени чорапи. С тях селото превзе президентството, а хиляди туристи, които преминават през него искат да си купят поне по един чифт. Защото

плетените чорапи от Баничан са уникални и други такива в страната няма.

Те са плод на дългогодишната плетаческа традиция на местните жени. Датира от незапомнени времена.

Това, което различава баничанския плетен чорап от останалите е пръстната му област. Тя винаги е в червен цвят. За разлика от родопския плетен чорап например, чийто напръстник е черен.

Има цели 9 модела баничански чорапи – „арнаутки“, „рахтовете“, „котешки стъпки“, „черешките“, „заръмките“, „тюрските“, „сините“, „звездичките“ и „трите“.

Всеки един от тях изобразява различни мотиви. Има и два вида всекидневни чорапи, които имат само по една шарка. Единият е мъжки, а другият – женски.

Секретарят на местното читалище Румяна Джибова разказва, че местните плетачки използват пет основни цвята – червен, бял, жълт, син и зелен. Тези цветове присъстват в почти всички модели, с изключение на два – „арнаутки“ и „черешки“.

Както подсказва името, в модел „черешките“ се виждат само червеният и белият цвят. В „арнаутките“ пък се използват само бялото и черното. Този вид чорапи се носят от възрастни вдовици. Черният цвят символизира долния свят, а белият – горния.

село Баничан

баничанска престилка

За добиването на всеки един цвят се използват естествени багрила. Жълтият цвят се получава от иглика, зеленият – от доматени клонки или коприва. Използват се още люспи от кромид, корени от брош, (от които се получава червеният цвят) и камениче.

Преди време читалището в Баничан е спечелило проект именно благодарение на чорапите. 10 млади девойки били запознати с тайнството на плетивото. В началото му обаче, се знаело само за седем модела. Останалите два местните открили едва към края му.

село Баничан

баничански носии

Въпреки усилията тогава, в момента няма кой да продължи традицията. Няколко местни жени се опитали да плетат, но се отказали. Сега единствено баба Васка Петрова не спира да „произвежда“ изкуство. Да,

баничанския чорап си е истинско изкуство,

колкото и странно да звучи!

По думите на баба Васка, един чифт чорапи е готов за 4 дни, но трябва изключително спокойствие. Ако някой й отнеме вниманието, една бримка ще се обърка, а от там и цялата фигура. Научила занаята от майка си, която много обичала да плете на пет, на две и на една кука.

„В центъра на всяка фигура е жълтият цвят“ –

споделя бабата.

село Баничан

баба Васка

Освен чорапите, в Баничан може да видите и

уникална местна носия, съставена от пола и синя или бяла сая. Най-старата такава е отпреди 200 години.

Местните видове престилки са 14. Тъкани са „колите“, „въжетата“, „голото око“, „керачкия“, „сновилки“, „трите очи“ и „парапушлета“. Бродирани са „раклите“, „кучешките вешки“, „половинките“, „раклите“ и „говеждия корем“. Всички те показват различни мотиви.

На особена почит в Баничан е и вярата. В селото има шест храма, а населението наброява 650 души.

Според Румяна Джибова, местните хора са вярващи, почитат религията и традициите. Полагат и грижи за храмовете. Вярват, че селището има закрилник, който го пази.

Най-старият храм е изграден през далечната 1864 година и носи името на Св. Архангел Михаил. Построен е в старата част на Баничан. През 1902 година е открита иконата на манастира „Успение на Св. Богородица“ (на снимката), в който работили 12 монаси и бил под ръководството на Рилската света обител, сочат историческите данни.

село Баничан

По-късно са изградени оброчището „Св. Атанасий Велики“, храмът „Св. Св. Константин и Елена“ и църквата, носеща същото име. Построена е на основата на по-стара черква. Най-новият храм е малкият параклис „Св. Петър“.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg