Ето ги! Новите народни будители

0

В delo.bg вече Ви разказахме за една от най-атрактивните инициативи на Центъра за творческо обучение – програмата Space Camp. С нейна помощ всяка година български деца прекарват седмица в космически лагер в Измир. Днес се връщаме в Центъра, за да научим повече за останалите му дейности.

На прага на стая, събрала сякаш всички възможни цветове в себе си, ни посрещат две усмихнати момчета – Благовест Папагалски и Димитър Дряновски. И двамата са част от звеното „Образователни технологии“. Единият го ръководи, а другият е технологичен експерт и дизайнер на решения към него.

Цветовете също не са случайни. Всеки от тях символизира нещо, помагайки по този начин обучението да се случва по-лесно. По синята ивица на пода се преминава, жълтото е за групова работа, а бялото за самостоятелна дейност.

Димитър Дряновски познава детайлно дейността на Центъра за творческо обучение, тъй като е свързан с него от самото му възникване. Докато учи „Индустриален мениджмънт“ в Техническия университет в София, той се запознава с колегата си Александър Ангелов, на когото хрумва идеята за създаването на такова място. Малко по-късно се случва и реализацията на проекта:

„Центърът започва ефективна работа през 2009 година. Първоначално провеждахме нещо като мини зелени училища. Базата ни беше в село Лозен край София. Децата идваха за по няколко дни. Поемаха ги тренери, които ги обучаваха на география , биология, физика и други науки. Понеже знаехме колко е скучно в училище, идеята беше да направим часовете по-забавни.“

Център за творческо обучение

С годините концепцията се променя. По думите на Митко, днес децата знаят всичко за технологиите и едва проходили вече си служат с таблети и телефони. В ролята на изоставащи се оказват възрастните и в частност учителите. Благовест им помага да наваксат пропуските:

„Обученията, с които се занимавам са свързани с това как да преподаваме с технологии като интерактивни устройства и всякакви други, обединени в категорията „инструменти за привлекателно образование“. Това са обикновено софтуерни продукти – безплатни или платени. Те помагат на учителите да ангажират вниманието на учениците и да влязат в употреба техните устройства, които или са лични, или са купени от училището, но без ясна визия по какъв начин ще се ползват.“

Вероятно мнозина ще останат силно изненадани от това, че неща като облачни технологии, интерактивни дъски отдавна не са в сферата на научната фантастика, а са реална част от ежедневието на българските ученици и то не само на тези от столицата:

„Има интерес в цялата страна и то не само в големи градове. Има училища от малки села с по сто ученици, които са на горе-долу същото ниво като процеси, които изпълняват. Такова е например Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Ветрен. То дори е одобрено по проекта „Училище на бъдещето“ и не спира да се развива в областта на технологиите.“

Център за творческо обучение

Не винаги обаче учителите са настроени положително към новите технологии. За да излезеш от безопасния коловоз на познатото, се изисква смелост, на която не всички са способни ни разказва Димитър:

„Това е най-големият проблем, с който съм се сблъсквал в последните 10 години. Предлагаме каквото въображението на човек разреши да използва и те казват „Не, ние така сме го учили и така ще си бъде“. Преди много години водех обучение в една детска градина в Студентски град. Ставаше дума за интерактивни дъски. Бяха 20 учители и разделихме ги на две групи. Влиза първата група и аз им показвам дъската. Само секунда след това, една от по-възрастните учителки се изправи срещу мен и каза „Не. Аз съм от руската школа и не използвам такива неща.“

Има го обаче и обратния пример, споделя Благо :

„Когато успеем да покажем на учителите, че е имало смисъл от всички тези усилия, които са положили по време на обучението, тогава освен че ни се доверяват, ни стават и нещо като „фенове“ и ние се чувстваме сякаш имаме фен клуб в определено училище. Тези учители са се убедили, че не им мислим лошото и че заедно можем да се развиваме и се получава много яко.“

Освен с негативните реакции, на момчетата и момичетата от Центъра по творческо обучение, им се наложило да се сблъскат и с лошата материална база в училищата. Оказало се, че само желанието не стига:

„Едно училище (не помня в Русе или във Варна) бяха купили 20 таблета, но казаха „Ние нямаме 20 контакта в цялата сграда.“

Център за творческо обучение

ЗарядBox

Вместо да ги отчае обаче, това ги мотивирало още повече и събудило креативността им. Водени от идеята, че който не иска търси оправдание, а който иска намира начин, те измислят „ЗарядВох“:

„ЗарядВох“ е разработен от нашия екип. Той е изцяло български продукт. Сглобява се в страната и е мебел, която се движи на колела. Това позволява лесно да бъде преместено оборудването от една класна стая в друга. Тук всички устройства на учениците могат да бъдат съхранени, заключени и едновременно с това да се зареждат, като за целта е нужен един единствен контакт.“

И все пак, съществува ли опасност при навлизането на цялата тази технология в класната стая, след броени години учителят да стане излишен, а полученото знание прекалено повърхностно? Митко бърза да обясни:

„За мен учителят никога не е бил човекът, който ти дава знанието. Той ти показва как да се научиш сам. Този страх, че ще бъде заместен е безсмислен. Няма значение учебникът какъв ще бъде, учителят пак ще трябва да бъде там, за ти покаже кое как се прави. Просто медията е различна и това плаши учителите, родителите и някои традиционалисти, които искат да усетят миризмата на книгата. Смятам, че това не е важно. Важно е да се достигне до детето. Как ще се достигне и как точно ще се научи да чете няма никакво значение. Аз съм за крайният резултат.“

Център за творческо обучение

екипът на Центъра за творческо обучение

За много хора изборът на Благовест и Димитър е неразбираем. Те са млади, образовани и способни, но вместо да заминат за чужбина, където ще им бъде далеч по-лесно, те решават да останат тук, но… защо?

„Този въпрос трябваше да ми го зададат преди 10 години, не сега. Вече сме инвестирали толкова време, желание, труд, кръв и всичко, че искаме да видим крайния резултат. Редовно, когато някой ме попита какво правя на работа, му отговарям „Ами ние с екипа сме новите народни будители!“ Може малко арогантно да звучи, но аз така ги виждам нещата, защото се опитваме да променим нещо с много малко финансови ресурси“ –

завършва Благо.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Даниел Георгиев IRIS21-годишният Даниел Георгиев създаде програма, която щади очите при работа с екранни устройства

 

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg