Дежавю – фрагмент от забравени мечти или събуждане на съкровени спомени

0

Случвало ли ви се е да сте видели някоя улица, замък, да се преживели дадена ситуация или дори да знаете какви жестове ще направи вашия събеседник? Това илюзия ли е? Може би сте преживели тези събития в минал живот или в паралелна реалност?

Дежавю (от френски déjà vu – нищо ново) е особено състояние, при което човек усеща, че е бил в такава ситуация. Това чувство не е свързано с определени моменти на миналото, а се отнася към миналото изобщо.

Правило е дежавю да изпитваме всеки ден в различни ситуации, но да се програмира неговата поява е невъзможно. И все пак в някакъв момент на улицата, на гости, дори и в чужда страна, се появява чувството, че всичко е познато, било е в живота ни. Към това се добавя цял букет от чувства – любопитство, лека тревога пред неизвестното, удивление и объркване. Появява се смутното усещане на свръхестествено и илюзия за екстрасенски способности. И, разбира се, опити да се познае какво ще последва в следващите секунди. Но след няколко минути всичко си идва на мястото и събитията се канализират. И все пак, ако знаете, че в това здание никога не сте били, а събеседникът едва ли ще повтори собствените думи в същата ситуация, се чувствате доста странно.

Това ли е загадъчното дежавю? Може би това е момент на докосване с друга реалност? Бъдеще, в което за няколко мига подсъзнателно се вижда всеки?

Тайнственият феномен „дежавю“

Понятието дежавю е въведено през ХІХ век от психолога Емил Буарак и е причислено към понятия като жамевю (никога не е видяно), дежавекю (вече преживяно) и дежаентендю (вече чуто).

Според данни от техническия университет в Масачузетс, публикувани в средства за масова информация,

раждането на дежавю се случва в темпоралния лоб на главния мозък – хипокамп.

Точно в гънките на хипокампа се търси аналогия и разпознаването на различия в образа. В резултата на това, човек разбира, че това той го е видял вече, а това, което още не е станало и тепърва ще става, осъзнава като минало и настояще.

Ако по някаква причина има пробой в работата на хипокампа, то виденият образ попада в центъра на мозъка. Няма анализ, а след част от секундата постъпва искане за наличието на знания. Поначало човек сравнява възникналата ситуация с епизоди от пресни спомени. Точно в този момент се появява усещането за дежавю (нищо ново).

Дежавю – истината за този феномен

 

Обърнете внимание – причини за неизправност в работата на хипокампа могат да станат умората, стреса и честите депресии, преохлаждане и нагряване, въздействие на атмосферното налягане и различни заболявания.

Заслужава внимание още едно любопитно изследване, проведено от групата на психолога Ан Клири от университета в Колорадо. Известно е, че мозъкът на човека асоциира непозната обстановка с отделни предмети, които той поне веднъж е видял. Оценявайки мозъчната дейност, учените провели опит, като на участниците било давано да гледат снимки на известни архитектурни паметници и фотографии на знаменити хора, като съобщават имената им. Оказало се, че доброволците, дори и да не знаели отговора, все пак в мозъчните центрове се регистрирало нейронова активност. Резултатите показали, че мнозина искали да дадат грешен отговор за изображението на снимката, защото го асоциирали с един или друг. Според Клири, това състояние наподобява времето, когато човек изпитва дежавю. За да потвърдят резултатите, учените планират да повторят опита, като измерят биохимичните промени в главния мозък на доброволците в опита.

Кой е податлив на дежавю?

Около 90% от хората по света са изпадали в това състояние минимум един път. Физиолозите са установили два максимално активни етапа в живота, когато дежавю по-често посещава хората.

Първият протича на 17-годишна възраст, когато у подрастващия се формират, повече от възрастните, възприятия и според психолозите, затова и остро се реагира на обстоятелствата. Вторият етап протича между 35 и 40 години, когато човек тегли дебела черта за това какво е постигнал и настъпва преосмисляне на жизнения статус. Според лекарите,

хората, склонни към дежавю са предразположени към нарушаване на чувствените възприятия – епилепсия, шизофрения.

Що се отнася до децата, те се срещат с подобни усещания не по-рано от 8-11 години, когато съзнанието им достига до определено ниво на развитие.

дежавю

Коментар на специалиста

Парапсихолозите обясняват ефекта на дежавю, изхождайки от теорията на реинкарнацията. Според индийската вяра, човек живее не един живот, а много. Затова някои епизоди от предишния постъпват в мозъка и предизвикват видяното по-рано. До съвсем скоро психолозите смятаха, че дежавю е средство за самозащита на човека. Той търси в непозната местност познати предмети или нещо, което няма да позволи да настъпи психологически стрес.

Психиатрите, въз основа на изследвания, смятат, че

дежавю е симптом за появата на временна епилепсия, която в редки случаи е опасна за здравето.

Физиците пък обясняват дежавю с екстатична концепция, която трябва да обясни, че бъдещето, настоящето и миналото съществуват едновременно. Но човешкото съзнание отчита и възприема само настоящето. А когато не успее, не може да разчете информацията.

Има любопитни случаи, като например, с един американец, който пристигал на екскурзия във форт Ларами. Разхождайки се, можел да опише точно разположението на вратите и стаите преди да ги е видял. Групата смятала, че този човек има свръхестествени способности, докато той не попаднал в сувенирен магазин и видял романа „Queen of bedlam“, който някога бил прочел. В него детайлно било описано интериора и живописните околности на форта. И ако този човек не отишъл в магазина и в този момент не се продавала тази книга, тайната на това явление щяло да остане неразгадана.

бебетата и времето - защо не си спомняме нищо от ранните ни годиниЗащо не помним нищо от времето, когато сме били бебета

 

Мненията на велики хора

Платон и Питагор трактовали дежавю като спомени от минал живот. Аристотел в своите трудове предполагал, че причината за появата му е разстройство на психичното здраве. Още през 1896 г. професорът от университета в Колорадо Артър Алън обясним, че дежавю е фрагмент от забравени мечти.

Известният психоаналитик Зигмунд Фройд смята, че това състояние е запомняне, предизвикано от някакво силно травматично преживяване. Значи е възможно това чувство да ни напомня за фантазиите, за които никога и на никого не сме разказвали. За съкровения, които са забранени.

Ученикът на Фройд – Карл Густав Юнг по време на пътешествие в Кения изпитал дежавю. Той смятал, че подобен ефект произтича от паметта за живота на предците или както той го нарича, колективно безсъзнателно, което се е „скрило” у нас.

АмнезияДетска амнезия… или защо не помним раждането си?

 

Звездни „дежавю“ истории

През ХІХ век споменаването на дежавю може да се срещне в произведенията на Шатобриан, Чарлз Дикенс, Марсел Пруст, Артур Конан Дойл, Джек Лондон, Лев Толстой. Кинематографията също не останала настрани от това явление. Спомнете си „Матрицата”, „Операция И” и едноименния филм „Deja Vu“ с Дензъл Уошингтън.

Мадона твърди, че дежавю е възникнало у нея при посещение в Императорския дворец в Пекин. Тя знаела разположението на стаите в двореца, всеки ъгъл и затова смятала, че е била слугиня при последния манджурски император.

Тина Търнър, пристигайки в Египет, видяла много познати пейзажи и предмети. Тя си спомнила неща от времето на фараоните.

Шон Конъри, благодарение на дежавю, си спомнил, че е бил лекар на племената на африканските аборигени.

Разбира се, всички се надяват, че феноменът дежавю ще бъде разкрит и многото теории ще развенчаят тайната на това явление. От друга страна, мнозина предпочитат приказката за вълшебствата да не бъде разбулена.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg