Празник висша форма, а къде остана Ленън?

0

Днес е особен ден. В мъгливото издихание на декемврийския делник се носи ароматът на празник. Празникът на студентите. За мен денят е още по-особен и никога не е бил под знака на празничното настроение по простата причина, че днес, преди точно 37 години в Ню Йорк е убит Джон Ленън. Противоречива, неудобна, но вдъхновяваща личност е Ленън. Натъртвам на думата личност. Тъй като обаче неговото „Аз“ е трудно да бъде вмъкнато в днешно време и да служи на някой като пример в ерата на Ники Минаж и Фики Стораро, ще оставя нещо от него за заключение, а сега – към „свещения“ празничен ритуал.

В България, по официални данни, има над четвърт милион студенти. Не е зле, а? Двеста и петдесет хиляди, чието студентство се осмисля с днешна дата. Четири години купон до бакалавър, после една-две до магистър. Минимум шест години от живота, посветени на забавлението, а, бъдете сигурни, че са много повече.

Студентският празник е евфемизъм на една очарователна секс оргия, обилно напоена в алкохол и напудрена с кокаинов прах.

Родните студенти дават всичко от себе си, най-вече от черния си дроб. Празнични куверти на стойност стотици левове събират бъдещите юристи, икономисти, инженери, актьори и т.н. в кичозните хотелски комплекси на най-популярните ни зимни курорти. Навалица от сароши, стада, излъчващи нагон вярно следват декемврийската вечер, която им обещава да бъде неповторима. Първокурсниците се оглеждат неориентирано в очакване на купона, който да ги сграбчи с веселяшките си ръце и да ги заведе зад портите на Содом и Гомор. По-опитните студенти вече с отработени движения запчоват да саморежисират спектакъла. Още с настаняването се врътват по един-два джойнта, ей така, да се отпуснеш или да се пуснеш по течението.

студентски празник, Джон Ленън

Облеклото е според произхода и възможностите, разбира се. От оригинални шушлякови анцузи, до скъпи парцали от витрините на улица „Съборна“ в столицата. Чепикът от маратонки и лачени обувки с катарама при момчетата, до чизми и сандали при момичетата. Тук-там проблясва и парче злато под формата на голям, поне 25-грамов пръстен или гривна от времето на другото голямо събите – абитуриентската вечер. Миризмите също варират от наливна козметика, до обилно окъпване с марков парфюм.

Бельото трябва да е специално, какво точно – не се знае, но в никакъв случай тензухените килоти на баба или дядо. Мъжете от маниер на небрежност – могат и без. Тъкмо ще е по-лесно в малките часове на нощта. При жените – задължително прашки. От левче, от два лева – все тая, възможно най-оскъдните откъм плат.

Празничните вафли при прическите на момичетата все още някъде са хит и то не само, за да прикрият нечистата коса. Разбира се, има и дами, които са поверили прическата си на специални коафьорски грижи и се появяват с новаторски кок или поредната засмукана от една страна дълга, от друга къса „нестандартна“ прическа. Веждите – съмнително дебели. При момчетата всичко е ясно – „криминалната“ и така актуална кръгла и излъчваща плиткоумство кратуна е остригана първи номер и върви винаги гарнирана с набола брада. Те са от лошите, ако не знаете. От лошите момчета, лошите висшисти. Готови да влязат в ръкопашен, а често и огнестрелен двубой заради най-малкото нещо.

парти, напиване, алкохол, изкуството да не се напиете на служебно парти

Студентската софра е нещо като сватбената. Ордьовърът – скромна завехнала салатка, следвана от основно (пилешко вретено, пълнено с гъби, примерно) и някакъв десерт. На масата на няколко места са групирани няколко бутилчици с безалкохолни напитки, алкохол се полага по 50 гр концентрат и чаша вино. Скромен е този куверт за студентската душа и амбиция за купон, що се касае до алкохола. В личното меню споменахме марихуаната, но нея я оставяме на по-артистичните натури, които ще го карат по-лекинко. В студентската вечер има много алкохол. Има и много кокаин. Не може да си представите колко! Следователно, има и още алкохол, и още кокаин, и никакви задръжки.

Бездънна яма е душата на студента. Колкото и наркотик, пиячка и секс да наливаш вътре, тя остава жадна.

Сексът е по възможност за една нощ и то с много хора. Минаха онези свенливи времена, в които момчетата си искаха, а момичетата чакаха да бъдат поискани. Минаха времената на идеята за безопасен секс. Сексът тук винаги е опасен, на ръба на бременността и клиничната пътека към венерологията. Всичко, което се знае за сношението, е научено от порното с всичките му акробатики, математики и тактики. В този ден не се прави любов, на 8 декември се чука всичко, което мърда, защото така се прави. Всички други форми на забавление, различни от софрата, чашката, магистралката и шведската тройка са за задръстеняци.

Тихата утрин на 9-ти декември, потънала в липсата на спомени, празните чаши и джобове, оповръщаните маси и потъналите в телесни течности легла… Гордите и уморени герои спят, отпразнували безсмисленото начинание да бъдат студенти… заради купона. Някъде там, един малък процент будни маргинализирани младежи, защото всъщност нормалността е нещо ненормално, посрещат сутринта с идеята и целта на своето образование, несъзнателно носещи в себе си болката на това да бъдеш знаещ, достоен.

студентски празник, Джон Ленън

И тук някъде ми се ще да Ви копирам и малка част от едно интервю на Джон Ленън за списание „Ролинг Стоун“ от декември 1970 г. с посевещение на тези, които ги боли:

„Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или на мене така ми се струва.

Какво е за Вас болката?

Болката е нещо, което човек изпитва непрекъснато. Болката съпровожда раждането на човека. Повечето време човек е в състояние на болка и колкото по-голяма е тя, толкова повече той се нуждае от богове.“

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg