Писмо до любовницата на мъжа ми

6

В момента, в който той спря да се прибира навреме вкъщи сигналната лампичка ми светна, че има проблем. Когато си беше вкъщи се разминавахме като сенки из стаите без да си говорим. Не се интересуваше как съм. Не ми правеше комплименти. Беше вечно изморен. Маршрутът му от входната врата беше към дивана, взимаше дистанционното и мълчаливо гледаше телевизия. Когато аз започнах да искам близост и любов от него, а той започна да ми се прави на уморен, разбрах, че в тази връзка не сме двама.

Не знам дали ме познаваш, но със сигурност знаеш за мен…

Е, ще ти кажа коя съм!

Писмо до любовницата на мъжа миАз съм от онези жени, от които повечето мъже ги е страх. Силна, умна, красива, млада, готова да покори целия свят със своите зелени очи и след това да ходи по него като кралица. Обичам ежедневието ми да е запълнено и да не бездействам. Не мога да стоя на едно място. Аз съм от онези жени, които се стремят всеки ден да е различен от предишния и по-скучен от утрешния. Радвам се на миговете, които ми дава животът и се опитвам да грабя с пълни шепи от него. Обичам да му се наслаждавам, защото го харесвам такъв какъвто е, но не се спирам до тук.

Аз не те познавам, но предполагах за теб.

Неочаквано за мен, ти не беше онзи прототип на по-младата, по-красивата, по-страстната. Ти се оказа с 20 и няколко години по-възрастна от мен, имаш бръчките, които ще имам около 50-тата си годишнина, със сигурност кожата ти е изгубила сиянието и блясъка си, косата ти нито е дълга, нито е гъста, стилът ти… Със сигурност имаш повече опит, със сигурност си преживяла повече, научила си повече уроци от мен. Разбрах, че имаш и деца и съпруг. Явно просто си решила да имаш и по-млад любовник. Класика в жанра. Само, че защо реши да съсипеш живота на по-младия си любовник? Защо го лиши от възможността да има свое семейство, да се радва на собствените си деца и да се топли в семейния уют?

Тръгнах си! Може би аз съм го лишила всичко това. Знаеш ли? Аз също съм била като теб. Забърках се без да искам в едно семейство. Оказа се, че това семейство не е от обикновените. Оказа се, че жената и мъжът живеят със знанието за любовниците на другия и нямат нищо против. Те се обичаха, но въпреки всичко търсеха любов и извън тяхната. Всичкото това беше откачено за моите разбирания и спрях, не знам дали беше точно навреме, но спрях.

Спирам и сега. Не защото съм страхливка и не е защото не обичам твоя любовник.

Обичам го и то много!

Писмо до любовницата на мъжа миПросто хората сме устроени да имаме едно сърце, с което обичаме и няма нужда да го разкъсваме на две. Затова спрях. Не искам да разкъсвам сърцето му на две и да го разделя с теб. Прекалено канибалско ми е. И… прекалено много го обичам, за да му го причинявам.

Знам, че ти не можеш да му дадеш, всичкото това, което мога да му дам аз. От теб той няма да получи споделени празници, семейни ваканции, топла домашна вечеря, прегръдка за лека нощ. С теб той няма да остарее, нито ще имате децата, за които мечтае да го посрещат на вратата.

Сигурна съм, че ако обича себе си, един ден ще осъзнае това. Не знам дали ще ме потърси пак. Не знам дали ще бъдем отново заедно. Но се надявам да получи това, за което мечтае…

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


6 коментара

  1. Йорданка Данаилова на

    „Не искам да разкъсвам сърцето му на две и да го разделя с теб. Прекалено канибалско ми е. И… прекалено много го обичам, за да му го причинявам.“ Това може да се каже и осъзнае само от прекалено умна и разумна жена!!!!!!!!

  2. елисавета на

    Доста сълзливо и напълно по шаблона…..Всеки човек е свободен да избира преживяванията си и не принадлежи на никого, а тези тук описани истории са по-тежки и от окови…….

  3. Росица на

    Когато създадеш семейство и имаш отговорност и деца, пак може човек да е свободен и да не пренадлежи на никой, но ако уважава себе си ще уважава и обича създаденото от него – тоест семейството си.

Коментирай в Delo.bg