Неродените бежанци на България

0

От 2014 година животът ми е свързан с една от социално най-добре уредените държави в Европа, а и не само – Австрия. Имам приятел, който е австриец и живея с него почти от първия ден, в който посетих за първи път Австрия. Нямаме общи деца, той има син от предишен брак. Самата аз съм дете на разведени родители, дори съм родена точно една година след разтрогването на брака на родителите ми, които през целия ми съзнателен и несъзнателен живот ту се събират, ту се разделят. Имам по-голяма сестра, която също е в Австрия и заради която до голяма степен взех решението си да остана за „постоянно” тук. Съвсем скоро завърших висшето си образование в България, в Пловдив и пред мен изскочи въпросът за създаването на нов живот. Смятам, че е редно да оставяме следа като създаваме нови животи… както казва великият Петър Дънов –„Жената е живот, а мъжът е мисъл” … ето защо сме създадени ние, жените – да даряваме живот.

Молбата на една емигрантка

 

От България „избягах” , защото през целия си съзнателен живот мечтаех за равенство, уважение, разбирателство, оценяване на положен труд, сигурност, коректност, точност, искреност и много други непознати за нас думи. Животът „извън гнездото” също е изпълнен с всевъзможни гадости, но вероятността нещата да се случат е огромна… също толкова огромна, колкото в България нещата да не се случат. Сблъскала съм се директно с най-често използваната дума у нас – корупция… тя е навсякъде и във всичко, до такава степен сме свикнали с нея, че я обичаме като роднина. Когато се срещам с нови хора /австрийци/, казвайки им, че съм от България те възкликват –

„Ахаа ,България… мафия и корупция!“,

но не се сърдя за думите им, все пак ние не се постарахме достатъчно да си направим друг знак за нашата Родина…

нямаме си Виенско колело, ама си имаме Бойко и Гинка.

Относно това бъдещото ми дете дали ще бъде българче, или с австрийско гражданство, е една огромна дилема, пред която съм поставена. От финансова гледна точка, ако бъдещото ми дете е австрийски гражданин, до момента на неговото израстване, а и след това ще бъде финансово обезпечен, благодарение на държавата и данъците, които всички ние тук плащаме.

БългарияДърво без корен или как един народ е на крачка да забрави откъде е произлязъл

 

Само за сравнение ще посоча, че тук една майка получава средно между 800 -1200 евро на месец майчинство, което е със срок от 1 до 3 години. Другото позитивно за бъдещите майки тук е че при евентуален развод или раздяла, отсъдената издръжка се получава всеки месец до момента, в който детето спре да учи. Също така жените имат право да отсъдят издръжка и за себе си за неопределен период от време. Както често се шегуват през сълзи –

„За детето плащаш до време, за жената – до гроб!“

За да се стимулира раждаемостта в Австрия, при раждането на 5 деца, независимо от възрастта на жената, тя бива принудително пенсионирана. За мен, а и за всички жени, спокойствието ражда децата, ако имаме сигурно бъдеще и стабилно настояще, ще се множим! За жалост, на този етап политиката в България сякаш е настроена за самоунищожение…

Няма нищо вечно на този свят… никой не е очаквал през 1989 година, че ще настъпят радикални промени у нас… винаги обаче има надежда… все някой ще грабне едно паве и ще удари пречещия елемент за развитието на държавата ни… а до тогава аз ще чакам и ще се надявам поне второто ми дете да е българче!

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg