Колко струва животът в България?

0

В разгара на предизборната битка започна и наддаването на социологическите агенции. През ден „за собствена сметка“, знайни и незнайни ятаци на нажежения електорален фронт извършват проучвания на партийните нагласи на населението с декларативно безкористната цел да информират неориентирания гласоподавател кой/коя бащица/майчица да припознае.

Честно казано, отдавна не си правя труда да следя броя и количеството, защото за качеството въпросът е спорен – съотношение между партиите, агенциите, проучванията и представителността им на глава от населението с право на глас. Няма да се връщам назад в близкото минало, когато социологията откровено беше използвана за манипулиране на вота, а не е и необходимо. Един бърз прочит на изследванията за президентските избори е достатъчен, за да се разбере кой на кого и за какво е платил. Изцепки от типа „Еди#КОЙ-си на балотаж“ на президентските избори и наскорошната подредбата на патриотите след „Еди#КОЙ-си“, а на етническите партии  преди Реформаторския блок, са достатъчни, за да попитам

#КОЙ? реално има интерес от този социологически ажиотаж?

И всичко това на фона на безпрецедентната драма с машинното гласуване, за което никой, още по-малко ЦИК, пророни и дума от президентските избори до сега. Ама то и псевдо демократите нищо не казаха. Изчакаха да си направят PR, чиято крайна цел отново е съмнителна. Направили били сметки колко струват машините. Няма лошо, но защо сега, г-да? И как пропуснахте да споменете екзотичните дестинации, от които ще наемем тези машини (за сериозни пари), защото цивилизованият свят не ги използва! Не прочетохте ли Изборния кодекс преди да го гласувате? А защо между стотиците въпроси (наистина групата за натиск беше активна в 43-то НС – Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев – ама между активност и продуктивност има разлика!) от трибуната, не повдигнахте и този въпрос? Какво ви накара да замълчите и да сезирате съда, дни след края на 43-то НС? Не ви критикувам, нито ви съдя. Вие поне се сетихте, че има такъв пропуск. Просто си разсъждавам от позицията на блондинка под прикритие (много приятно прикритие – бел. авт.). Но именно от тази своя рапунцелска кула си разсъждавам и още нещо –

кой стои зад фирмата, която внася машините, кой има интерес от изкуствените скандали около изборите? Кой има интерес от евентуалното им отлагане „по технически причини“, кой има интерес да има други „бързи“, след мартенските избори? Кой може да извлече полза от целия този театър, включващ и Референдума за мажоритарния вот? И реално кой ще плати милионите, за да гледаме ние/вие цирка от първия ред?

Просто с едната си гънка от скритата руса плитка си разсъждавам – нищо повече.

Но да разплета плитката из основи, да разреша косата си и да се върна на темата. На фона на всички тези политически скандали, социологическият и медиен декор, съвсем сериозно се разминава с реалния мизансцен. Все пак

живеем в България – страната, която е готова да плати нови милиони за машини за гласуване, които ще се използват от 10-15% от избирателите, но не е готова да даде достоен живот на пенсионерите си.

Страната, която приема геноцида над арменския народ, но твърди, че пет века „българите мирно са съжителствали с турците“. Страната, чийто народ обожествява мутрополитическия елит, а низвергва научните си умове и творците си. Страната, която си отглежда поколение след поколение неграмотните цигани под егидата на „Ромското включване“, но обрича на мизерно съществуване майките, бащите си и собствените си деца.

Това е страната с цели села, в които инвалидността е епидемия, а в регионален план семействата са потомствено безработни.

Държавата, в която образователната система произвежда функционално неграмотни поданици, здравната система хронифицира лечимите заболявания и изисква потвърждения на ТЕЛК-овете през три години за непоправимите недъзи. Страната, която защитава убийците на собствените си чеда, и която въздига в култ психопатите, които отнемат живота им. Държава, която отрича историята си и дава на другите държави ноухауто да пренапишат стара и да стъкмят новата и такава!

Това е държава, в която довчерашните критици на нужните промени, днес си ги приписват за свои идеи. Държавата на тъпоглавата и безпардонно безскрупулна политическа класа,

която има наглостта и днес да издевателства над хората – 27 години след като и леви и десни, и сини и червени и ГЕРБ и БСП, и ДПС и всички други системни играчи се изредиха (съжалявам, че не мога да се накарам да използвам правилната дума) на България! И просто така – те си тръгнаха и забравиха всичко , до следващия път.

Държава от родоотстъпнически управници! Държава, която вярва на герои от комикси и не познава своите собствени водачи – българските лидери!

Да! Ето, че

България все пак е страната на неограничените възможности!

Че какво тогава ни пречи да вярваме на социолозите? 27 години казват това, което трябва да стане на изборите. Франкенщайновите пророци на прехода. Хибридните редници на партиите на статуквото. Дали да продължавам? Мога го! Но все пак ще го кажа простичко – това е Преходът на България.

Това е пътят без брод, без пъртина, без следа и мисъл. Без компас.

Аз самата се лутам. Не, защото нямам цел и посока, а защото се опитвам за разбера кой, къде и защо ни изпрати в нищетата. Дори покойният проф. Крюстьо Петков, мир на праха му, не успя да ми отговори. Пишеше книга, която не успя да довърши. А аз искам да знам кой ни отреди този път. Дори Голготният е бил по – кратък. Той поне е бил ясен и с крайна цел.

А ние къде сме и накъде вървим?

Между лъжесоциологията, измамните идеали, мутроелита, червените куфарчета (представете си, че това е метафора на първите 10 години на т.нар. преход) и единствената истина на бащицата – „лошият човешки материал“ – кажете къде сме?

Аз лично познавам и достойни и стойностни хора, които все още се борят за България. Хора, които не емигрираха, за да възпитат децата си с примера си. Да ги научат на родолюбие. Но какво постигнахме в общата си борба с тях?

Днес моите синове са ренегатите на поколението си. Те носят морала, ценностите, вярванията и традициите, на които ние ги научихме, но с това ги обрекохме на социална изолация. Те не са част от функционално неграмотните 40% ученици. Не са и от циганския етнос. Не са бежанци, но не са и чалгопоклоници! Къде тогава е тяхното място?

Има ли изобщо място за нормални и достойни хора в тази държава?

Ето това ни карат да се питаме всеки ден. Да подлагаме на съмнение собствената си ценностна система. Така е по – лесно. Глупците не питат – те си знаят всичко by default – ракия, евтин салам, Слави Трифонов и толкоз. А ние се питаме „за тук ли съм“, „нормален ли съм“, „аз ли само не се чувствам „ок“?

Бих се базирала на Хабермас, на Оргета – и – Гасет, на льо Бон – все комерсиални автори, ще кажете (бих се позовала и на български философи и писатели, ама тези съвсем не ги признавате!). По тази причина ще се позова на Макс Вебер и неговия капиталистически дух, прочетен през протестантската етика (подчертавам – аз съм православна християнка, но не отричам ничии научни постижения).

„Правителството – това е организация, която ви предлага най – скъпите услуги с най-ниско качество“ – Макс Вебер

Можете ли да го оспорите от пиедестала да днешния си опортюнизъм? Подчертавам днешния, защото вчерашният и утрешният ще са различни и ще са основа на друга тема.

Направих си труда преди време да проуча кръговете на гласуване – ако някой иска да го прочете: Абсурд по български: Да гласуваш с БОЙкот.

И до ден днешен изводът ми е, че приказките на Братя Грим са много мъдри, особено тази за „Умната дъщеря на селянина“. Нито гола, нито облечена, нито на кон, нито пеша. Ето това е нашата България! И ние се борим да я облечем в нейната си/нашата си слава. И се придвижваме по неведомите пътища на сърцето. Защото официалните са магистралните изцепки на двата кабинета на Бойко Борисов, които са минирани (по един или друг начин)…

А аз все още вярвам в доктрината „България“, в истината „България“, в каузата „България“, в моето бъдеще – „България“. И точно поради тази причина съм убедена, че

демокрацията, представена през погледа на измислени супергерои, е неутронна бомба в ръцете на невежите.

„Най-добрите аргументи срещу демокрацията – 5-минутен разговор със средностатистическия избирател“ – Уинстън Чърчил

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg