Защо Коледа винаги е на една дата, а Великден – не

1

Великден чука на вратата. Поредният повод да отскочим до съседна Гърция за обилно пиене и хапване и икономическа подкрепа към южната ни съседка, а тези които остават тук пък, от поне седмица точат лиги към мечтаната агнешка плешка, гарнирана с прясна салатка с доволно количество лук и чесън и поне литър домашна ракийка от отлежалата реколта. Така че, ако някой се оригне на обществено място, да Ви се прииска по-добре да налапате ауспуха на столичен автобус по линията Обеля – Младост. В общи линии това представлява българската идея за този свят религиозен празник, олицетворяваща се със социалното явление софра и плътски удоволствия.

А къде остава духовното?

То е само идея – камуфлажираната причина да се съберем, напием, сбием и онодим. На всички е известно, че в християнския свят католици, източноправославни и протестанти празнуват Рождество Христово заедно. Как и с какви адети вече е допълнение, в което няма да навлизам. Важно е, че сме заедно, но Великден почти никога не съвпада! И това разделение продължава повече от 430 години. А знаете ли защо? Едва ли в агнешкото ни всекидневие подобни религиозни тълкования имат отредено място, пък и както казах нравственото и религиозното е само поводът за пиене и ядене, но все пак защо е така? Кой е прав и кой – не?

Нещата всъщност са повече от прости, досущ като поглъщането на агнешката плешка и вапцаните яйца. Става въпрос за демагогия, суета и поредното тичане срещу вятъра, за целта е необходимо и малко сух материал.

Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.

За да не се затормозяваме много със суха теория, ще спомена само, че

за да се избегне честването на Песах и християнската Пасха (Великден) в един и същи ден, е било необходимо да се установяват единни правила за изчисляване датата на Възкресението Христово. Тя е едно уникално съчетание между слънчевия, юлианския календар и лунния, ползван от евреите.

За да отговаря на евангелската истина, тая дата не бива да е преди пролетното равноденствие по Юлианския календар и не след появата на първата Нова луна. Така чрез сложни изчисления се съставят т.нар. Пасхалии – църковни астрономически таблици с неделите, в които се пада Великден от първите години на новата християнска ера до необозримото бъдеще. Повече от 12 века християнският свят ги следва, независимо че вече се е разделил на католици и православни

Дотук добре, обаче не щеш ли, дошла 1582 г. Папа Григорий (от там и Григориански календар), амбициран да въздигне поразклатения авторитет на Рим, въвежда ново летоизчисление, премествайки датите с 10 дни напред, за да се навакса „изоставането“ на действащия от времето на Юлий Цезар календар. Днес всички са хипнотизирани от митологемата, че науката е на страната на новия, григорианския календар, който впрочем дори не може да се нарече календар, защото паразитира на гърба на юлианския, използвайки неговия ред, като само прибавя по някой ден на определено число години. Това обаче нарушава съгласуваността между юлианския и лунния календар по отношение датата на Великден и в много случаи Пасха се пада едновременно с юдейската, а понякога и преди нея. Нещо, което нарушава и изопачава евангелската истина, охранявана строго от постановлението на Първия вселенски събор, но това не е така. Още тогава срещу календарната реформа се обявяват Коперник, Галилей, Джордано Бруно, учените от Сорбоната и Виенския университет, както и още много научни авторитети и институции. И до днес науките историческа хронология и астрономия ползват при своите изчисления юлианския календар.

Толкова по темата, един самовлюбен и послушен папа поставя личните си мотиви над духовните ценности и традиции. По подобна логика едни се чукат с яйца, други си подаряват зайци, а трети просто се чукат като зайци на най-светлия християнски празник.

И точно сега, когато цялата християнска общност има най-голяма нужда от обединение, е хубаво да се знаят някои неща, а именно, че уж в името на най-святото и нравственото човечеството е достигнало най-голямото си падение, извършило е най-големите жестокости и продължава да го прави, докато небрежно и самодоволно предъвква агнешката плешка.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

Коментирай в Delo.bg