Истории от македонския Близък изток: На гурбет при шиптърите – три българки разказват

2

Нашият шофьор се поотпусна и започна да ни разказва за мястото, където предстоеше да отидем, за да работим. Нещата, които чувахме, много ни стреснаха, особено разказа за двойно убийство на наше момиче и тамошен шиптър (македонски албанец) заради някаква любовна история. “Затова най-добре е, когато пристигнете, да се ориентирате навреме и да си намерите по един швалер (любовник), за да ви пази от агресивните клиенти.” Тогава Мария – другата жена, смаяно го попита какво ни говори и какво ни съветва – карай ни обратно за България, му нареди тя, аз имам съпруг и две деца, не искам беля на главата си. Каналджията ни успокои и като минавахме през Куманово се отбихме при един негов приятел турчин, за да си починем и да хапнем нещо. Той държеше едно кафе, което, заради дългове на комар, беше фалирало. Сега си търсеше нов персонал, за да започне отново. Когато разбра къде отиваме, започна да ни увещава да се откажем от гурбета. “Кафаните в тези малки градчета са вертепи и кой знае какво ще ви се случи, елате в моето заведение, добре плащам, а след работа лично ще ви изпращам до къщи.” Ние и бездруго бяхме вече уплашени и предложението ни се видя добро – все пак Куманово е цивилизовано място, а човекът изглеждаше почтен. Но нашият каналджия вече се беше уговорил да му платят, за да ни закара при Ахмед и не смееше да се откаже. Все пак, уговорихме се първо да преценим ситуацията като пристигнем на самото място и ако има нещо съмнително, да побегнем и трите заедно с Ани. Сега, като се сещам за плановете ни, се чудя колко наивни сме били да си мислим, че ще надхитрим тези хора.

Когато пристигнахме на мястото и колата спря пред кафаната, първото нещо, което изпитахме, беше разочарование. Това беше едно бедно и съвсем неугледно кафене, отворило врати точно срещу местното гробище. Държаха го трима братя, единия от които вече познавахме. Отвън ни чакаха всички момичета – три на брой, заедно с нашата Ани. Когато я видях, ми се сви сърцето – беше облечена в най-хубавите си дрехи и бижута, стоеше като на парад. Както се бяхме уговорили, аз я прегърнах и прошепнах в ухото и: “Как е, добре ли си”? А тя се усмихна широко и ми отговори гласно: ”Не бой се, всичко е наред, но не ме питай за нищо”. И планът се провали.

Истории от македонския Близък изток: На гурбет при шиптърите - три българки разказват

Каналджията внесе багажа ни, а Ахмед ни покани да седнем, за да се видим всички. Взе паспортите ни – уж да ни регистрира официално и до края на престоя ни те бяха у него. И така – ние останахме, а истината за самата работа и живот на това място ни стана ясна впоследствие. Когато Ани пристигнала заедно с Ахмед, заварила три момичетата, които работели повече от три месеца в кафаната и още от пръв поглед си личало, че не изглеждат добре, а и не са доволни от заплащането. “И какво си мислите – ехидно ми подметна едната от тях – че тук ще бъдете сервитьорки ли?”. Ани се чудила къде е попаднала и това ли заслужава да й се случи, разплакала се и ги попитала: нима ги карат да проституират? Момичетата я успокоили, че не става въпрос за подобно нещо, но и бездруго това, което ще вършат, не е онова, което са очаквали. Освен да бъдат сервитьорки и барманки, те ще трябва да правят компания на клиентите в пиенето, да ги забавляват колкото може по-дълго време. И това за 10 евро на ден. “Настаниха ни заедно с останалите в едно малко, влажно помещение с нарове на два етажа – разказва Бети. – Някога тук са се колели животните и на пода имаше дупка, където се е изтичала кръвта им. Ние непрекъснато я запушвахме плътно, защото оттам излизаше неприятна миризма. Момичетата щяха да останат още няколко дни, за да ни обучат в работата, след което щяха да си заминат. Те очакваха с нетърпение смяната и чак нервничеха, че бавно напредваме. Здравето и на трите беше разклатено, а децата си не бяха виждали с месеци.

 

Показана е 2 от 7 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


2 коментара

  1. Читател на

    Чудя се какъв ли е въобще смисълът да емигрираш към страна с официално по-ниски доходи и от тези в нашия „див Северозапад“, освен ако не търсиш предизвикателство в неинформираността си? Това не е никакъв „Близък изток“, това са частично изкривени от съвремието представи, базирани на автентичния Албански канон, чертал законите в планината Рафш и други планински райони в Албания, където са действали не държавните институции, а тези на честта, пък бесата е онази дадена дума, която не трябва да се нарушава като неизменна част от идеализирания социален кодекс. Както предава разказвачът на историята, това са „жестоки, необичайни, но все пак справедливи посвоему закони“, за които всеки може да се осведоми добре от литературата на Исмаил Кадаре.

Коментирай в Delo.bg