Истории от македонския Близък изток: На гурбет при шиптърите – три българки разказват

2
Споделете тази статия, за да достигне до повече хора:Share on Facebook0Share on Google+0Tweet about this on TwitterPin on Pinterest0

Това е разказ за преживяванията на три жени, три българки, които попадат в една кафана (кафене) в малко градче в албанската част на Македония. Те престояват там едва месец, но това, което са преживели за малкото време в съседната на нас държава, ще запомнят за цял живот.

Вероятно много хора са чели романа на американската авторка Бети Махмуди “Не без дъщеря ми” и са изтръпвали от ужас пред непознатите реалности и страховити обичаи в арабския свят. Осем години наши медици прекараха в арабски затвор и техните разкази за преживяното изправят косите на тези, които са ги чули. Новините от Германия и страните, приютили бежанци от арабския свят ни срещат с хора от една друга реалност, реалност, за която нито сме подготвени, нито имаме възможност да предвидим евентуални ответни реакции. Но когато преживееш наистина своята история, тогава осъзнаваш колко прави са били тези, които са я разказали преди теб.

Елизабет (Бети) е на 36 години и по ирония на съдбата е именичка на авторката на нашумелия бестселър. Заедно със своите приятелки тя решава да тръгне на гурбет в Македония, защото много е чувала за това, че там добре се заработва като сервитьорка.

“Една позната на моя приятелка се срещна с мен и надълго и нашироко ми разказваше за работата си там. Показа ни и снимки – всичко, свързано с работата, изглеждаше примамливо, а и постоянно се хвалеше, че много печели. Някак си много ми се прииска и аз да отида да работя в чужбина, да видя как живеят другите хора и същевременно да спечеля повече, отколкото тук. Бях без работа, а това още повече ме импулсираше да замина. Видях се с две приятелки и им разказах за срещата си с жената, която беше работила в Македония. Те отначало се колебаеха, но скоро се убедиха, че предложението си струва, а пък и толкова момичета и жени отиват зад граница на работа – това си е сериозен бизнес за много семейства. Моите приятелки са семейни, имат деца, а имаха и сигурна работа. Но те така се бяха запалили от идеята за работа в чужбина, че си взеха отпуск и скоро трите бяхме готови за път.

Всичко изглеждаше много сериозно и порядъчно – жената, която поддържаше връзка със собственика на кафаната, му съобщи, че е намерила момичета за сервитьорки и той лично дойде в Плевен, за да ни вземе. На срещата преди заминаването ни присъстваха и съпрузите на моите приятелки – те се запознаха с него и всички заедно обсъждахме бъдещата ни работа. И така, Ахмед, така се казва собственикът, ни взе със себе си и трите поехме към Македония. Той ни плащаше всички разходи, включително и пътя дотам.

На границата обаче автобусът, с който пътувахме, беше спрян и всичките му пътници – свалени за проверка. Заминаха малцина – сред тях беше само едната от нас, заедно с нашия спътник, който беше македонски гражданин и пътуваше без проблем. В суматохата Ахмед успя да ни прошепне да отидем в един хотел в Кюстендил и там да чакаме човек да ни преведе през границата. Чак когато автобусът потегли, осъзнахме каква грешка сме направили. Ани замина сама, с непознатия човек, в непозната, макар и съседна държава, на неизвестно за нас място. Бяхме си дали дума да не се разделяме, а се случи точно това. Два дни чакахме в хотела и през една от вечерите по телефона се обади братът на нашия човек и ни съобщи, че на другата сутрин ще дойде каналджията, който ще ни преведе през границата. Успокои ни, че Ани е пристигнала и вече работи, а нас ще ни чакат на следващия ден. Мъжът, за който ни говореше той, пристигна в уреченото време и ние тръгнахме с него отново за границата. Преминаването беше успешно и въздъхнахме с облекчение. Но нашето безгрижие не трая дълго време…

 

Показана е 1 от 7 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


2 коментара

  1. Читател на

    Чудя се какъв ли е въобще смисълът да емигрираш към страна с официално по-ниски доходи и от тези в нашия „див Северозапад“, освен ако не търсиш предизвикателство в неинформираността си? Това не е никакъв „Близък изток“, това са частично изкривени от съвремието представи, базирани на автентичния Албански канон, чертал законите в планината Рафш и други планински райони в Албания, където са действали не държавните институции, а тези на честта, пък бесата е онази дадена дума, която не трябва да се нарушава като неизменна част от идеализирания социален кодекс. Както предава разказвачът на историята, това са „жестоки, необичайни, но все пак справедливи посвоему закони“, за които всеки може да се осведоми добре от литературата на Исмаил Кадаре.

Коментирай в Delo.bg