Вилиан Стефанов: Човек не може да си представи каква самота тегне над призрачния Припят

0

Един млад мъж от Смолян доказа на целия свят, че нищо не може да спре изпълнението на мечтите, когато не се страхуваш да ги следваш! Вилиан Стефанов е енергичен и усмихнат млад мъж, който е прекосил нашир и надлъж цяла България – по суша и вода, а от тази година авантюризмът му разшири ареала си и го отведе до едно твърде опасно заради високата радиация място – АЕЦ „Чернобил“ в Украйна. Какво видя там и за кога е планирал околосветското си пътешествие, 33-годишният пътешественик споделя за читателите на delo.bg!

Вилиан Стефанов в Чернобил

Как се реши да се включиш в експедицията с 12 фотографи от цял свят в Чернобил и Припят, където радиацията и до днес е доста висока, въпреки че са минали повече от 30 години от аварията на атомната АЕЦ?

– Това е едно от местата, които историята е белязала с голяма трагедия и съответно притегателно място за мнозина фотографи и любители на приключенията. От доста време си мечтая да го посетя и заснема това, което е било някога, в моментите на пълно безсилие когато цялата територия е трябвало да бъде евакуирана за отрицателно време. Да си призная, виждал съм нещо подобно и в България по време на броженията ми из отдалечените селца, предимно в Родопите.

Попадал съм в училища, където времето сякаш е застинало, учебниците са разтворени по чиновете, на дъската са изписани буквите от днешния урок.

Може би това допълнително ме нахъса да се отправя към Чернобил и да се потопя за няколко дни в град Припят.

 

Чист авантюризъм ли те амбицира, или нещо друго, за да станеш част от експедицията до това призрачно място?

Да, бих го нарекъл авантюризъм, макар, че е съвкупност от вътрешни усещания и желания за откриване на подобни обезлюдени места. Два дни прекарах из най-интересните места в Припят. Изследвахме огромната изоставена болница, в чието подземие са складирани дрехите на пожарникарите и военните, които са работили по обезопасяването на взривилия се 4-ти реактор на АЕЦ „Чернобил“ през пролетта на 1986 г. Всъщност тези дрехи са силно радиоактивни и високи дози радиация се отчитат дори на етажа над подземията, т.е.

радиацията се просмуква и може да увреди сериозно всеки жив организъм. Лутахме се из детското и гинекологичното отделение, където още могат да се видят празни бебешки легълца.

 

 

Най-много ме шокираха мащабите на мястото. В Припят някога са живеели около 50 000 души, от които към 6 500 са били военни. Те са можели да се мобилизират по всяко време. Погледнат отгоре (от покрива на 16-етажна изоставена сграда) градът е смразяващо спокоен и тих. Сградите са почти скрити от гората, която бавно, но сигурно заема всяко свободно пространство между блоковете.

Вилиан Стефанов в Чернобил

В града са били построени виенско колело и блъскащи колички за постоянно забавление за децата в града, но, уви – те никога не са работили. Откриването им е било планирано за 1-ви май, а аварията е станала на 26-ти април. Подобна е и съдбата на огромен стадион, който също е било планирано да бъде открит на 1-ви май – Денят на труда.

 

Призрачните места в Припят са прекалено много и всяко едно от тях ни разказва своята собствена история.

За интересните разговори между мъжете в бръснарницата, стотиците, дори хиляди лица, вперили поглед в поредния интересен филм, прожектиран в кино „Прометей“, или пък невъобразимата глъч на работниците в местната фабрика за масло. И няма как, все пак в града са живели около 50 000 души в цели 6 квартала.

Вилиан Стефанов в Чернобил

Освен това посетих и изоставеното училище в село Копачи, което е било сринато и заличено от картата след аварията, заради голямата си близост с реактора и изключително високото ниво на радиация.

Т.нар. „Червена гора“ въпреки всичко си остава най-силно заразената зона до този момент. След аварията дърветата са били покрити с раидоактивни прашинки и цялата гора е била оцветена в червено. Оттам идва и името ѝ.

Ученият, ръководил опита, при който е аварирал 4-ти реактор на АЕЦ "Чернобил".

Ученият, ръководил опита, при който е аварирал 4-ти реактор на АЕЦ „Чернобил“.

Пребиваваното или пресичането на този лес не е препоръчително, гайгеровият брояч показва в пъти по-високи стойности на радиация, дори когато пътуваш с кола по пътя. Едно  от най-интересните места бе изоставената свръхсекретна военна база „Дъга“, в която има широкообхватен радар за следене на балистични ракети.

Вилиан Стефанов в Чернобил

Съоръжението е скрито дълбоко в гората, а за да не бъде открито от местните, просто им било съобщавано, че това е детска градина в която няма какво да търсят. Представлява високи стоманени извити прътове, настроени така, че да излъчват вълни, които удряйки се в горния слой на атмосферата да следят за изстреляни ракети.

 

Една от интересните сгради е местният полицейски участък, в който се натъкнах на множество психарски килии.

 

Тъмнината допълнително усилваше напрежението. А зад самата сграда пък се намира парк с изоставени и изгнили автомобили.

Вилиан Стефанов в Чернобил

Лутах се из тъмните коридори на свръхсекретна военна база, дори стигнах до командния пулт, стаите за обучение, електрогенераторите. Качих се на висока сграда, от която се откри страхотен панорамен изглед към целия град.

Вилиан Стефанов в Чернобил

Изкатерих се по стоманените антени на военната база до 6-ия етаж и хвърлих поглед към саркофага на реактора. Влязох в затворническите килии на полицейския участък. Попадах на места с висока доза радиация, но не оставах за дълго, така че да няма поражения.

Как се подготви за това пътешествие?

Подобни пътувания изискват по-скоро добра преценка на риска и сигурността, понеже

радиацията е онзи невидим противник, който може да те покоси, без дори да имаш време да премигнеш.

Преди всичко трябва да бъдеш готов в ума си, да се подготвиш, че всичко може да се обърка във всеки един момент и си длъжен да излезеш от ситуацията по най-правилния начин.

Какво си намислил в следващите месеци? Къде ще те отведе авантюристичния ти дух?

Вилиан Стефанов в ЧернобилПодготвям следващата си книга, която ще се казва „Експедиция: Железен Път“. Името не е случайно избрано, защото това е втората ми голяма експедиция, която също завърши успешно. За 30 дни успях да прекося пеша България от запад на изток и за това време преминах през 110 жп гари и спирки. В по-далечен план остава най-голямото ми предизвикателство –

да обиколя света, без да използвам въздушен транспорт. Пътуването ми включва над 40 държави от 4 континента,

като основната идея е запознанството ми с нови култури и, разбира се, посещения на онези красиви местенца, които обикновено виждаме, когато се ровим в нета. Пътуването е планирано за средата на следващата година, продължителността му ще бъде между 4 и 5 години, а пътят вече е начертан:

Вилиан Стефанов в Чернобил

Вилиан Стефанов ще разкаже историите си от забранената зона „Чернобилски дневници – там където всички мечти са погребани“ на 11 декември от 19.00 ч. в Клуб на пътешественика в София.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg