Руслан Трад: Идеологията на ИДИЛ изисква създаване на омраза към бежанците

0

Руслан Трад е председател на Форума за арабска култура, модератор е в списание „Българска наука“, работи в редакторския екип на новинарския сайт Meedan, а отскоро е част от проекта Radio Rofto – студентско радио от Палестина, в което развива българската му версия. Руслан Трад е на 28 години. Баща му е сириец, майка му – българка. Живее с родителите и сестра си в София. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури с профил история, както и журналистика. Интересува се от философия и най-вече от Близкия изток. Увлечен е и от религии, учения, култура и мистика. Ето и интервюто на Руслан Трад пред Цветанка Христова за delo.bg по повод на случващото се в Германия.

Г-н Трад, напоследък медиите „избухнаха” със всякакви новини и коментари по повод събитията с мигранти в Кьолн и други градове в Германия. Имате ли яснота какъв процент от публикациите по повод на станалите произшествия са истински и каква част – плод на медийна война?

– За съжаление, нямам такава статистика. Вероятно скоро ще излязат проучвания по темата, но няма как лесно да се провери. Обаче, много бързо се появиха статии с ексклузивно съдържание и непроверени факти –  имаше публикации, които правеха предположения, а това не е достатъчно, за да е достоверен един журналистически текст. Да „мисля”, не означава, че зная – това са две различни неща. За съжаление имаме извършени тежки престъпления и посегателства, които се случват на фона на бежанската криза, неадекватно поведение от страна на страни-членки на ЕС, надигащ се екстремен национализъм. Всички тези обстоятелства подсилват напрежението. В медиите се създаде една перфектна буря – множество случайни събития, случващи се по едно и също време, които предизвикват непредвидени последствия. Тук отговорността за споделяне на информация е голяма. Имаме налице и случаи на откровена пропаганда, обслужваща политически кръгове.

Тези „определени кръгове”, за съжаление, често остават в сянка. Това води до други предположения, а именно, че тези заинтересовани кръгове не са в Германия.

– Има различни хипотези. Нека провокираме някои въпроси. Една от хипотезите е за националистически кръгове. Друга хипотеза е за вражески на Меркел политически фракции. Трета хипотеза е, че има замесени хора от „Ислямска държава“. Четвъртата хипотеза е за криминални кръгове. Сигурен съм, че третата хипотеза е привлякла вниманието на читателите – това предположение никак не е без основания. Говорим за тероризъм. Той само бомби ли може да е? Тероризмът има много форми, а в джихадистките кръгове отдавна се дават предложения за извършване на посегателства срещу жени в Европа. А защо биха искали да го правят? Защото често хората забравят, а и не знаят, че идеологията на ИДИЛ изисква създаване на омраза към бежанците. В пропагандата си те казват: „Ето, виждате, Европа мрази исляма!“ За тях мюсюлманите не трябва да са в Европа, те пропагандират съвсем друго, срещу съвместното съжителство на културите и религиите. По този критерии се доближават до националистите, които също желаят напрежение. Впрочем, джихадисти вече са прилагали тази форма на тероризъм в Близкия изток, за да разпалят напрежение между общности. Може би никоя от тези хипотези не е вярна, а може да има истина от всяка. При всички положения аз предпочитам да изчакам какво ще съобщи официален Берлин преди да се разсъждава за вина. Обобщението е не само опасно, но и популистко.

Снощи в една от новинарските емисии „Овча купел“ беше много смело наречен Българският Кьолн. Не прибързваме ли с подобни етикети на иначе мирната откъм мигрантски престъпни деяния България? Всъщност, какво се случва в този столичен квартал?

– Честно казано, се прибързва и доколкото знам, не се случва нищо.

Руслан Трад, ИДИЛ, Кьолн, Германия, бежанци, мигранти

Руслан Трад

Ако се обърнем към положението в Близкия Изток, там нещата все повече се усложняват. Влошаването на отношенията между Саудитска Арабия и Иран допълнително нажежава ситуацията. Как това може да рефлектира в частност за Европа?

– Може да се отрази най-вече икономически. Видяхме само за 24 часа след скандала между тях, покачване на цената на петрола с 8%. Съперничеството между тези две регионални сили отдавна води до трусове на всякъде из Близкия изток. Можем да кажем, че сега се водят две прокси войни – в Сирия и Йемен – т.е. с подкрепата на една или друга фракция Техеран и Рияд се опитват да увличат влиянието си без да влизат в пряк сблъсък. Европа тук трябва да внимава как да реагира. И в двете държави има сериозни нарушения на човешките права, и двете държави извършват редовно екзекуции. По този параграф критиката трябва да е балансирана – т.е. не може да се прави компромис с тези нарушения. Европа може да послужи за натиск да се охладят страстите, но тук ЕС няма силна роля. По-скоро Европа е зависима по икономически показатели, отколкото обратното, затова няма интерес от влошение. Тук разковничето може да се намери и в идващите преговори за Сирия.

Когато става на въпрос за преговори със Сирия, то досега самата Сирия е била някъде в периферията на преговорите и нейната съдба се е решавала без нейното пряко участие. Навярно би било едно разведряване в бъдещите преговори, ако и нейни представители участват пряко в подобни преговори. Колко скоро можем да очакваме такива?

– Още на следващите преговори, т.е. тези, които идват в края на месеца. Опозицията избра бившия премиер на Сирия Рияд Хиджаб за официален представител и водач на делегацията. Сирийският режим също ще участва. По-важен е въпросът как тези преговори ще се отнесат към групите на терен, дали ще се отрази директно на събитията. Защото реалностите между преговорите в хотел и онова, което става в Сирия, са много различни. Нека видим какво ще стане на преговорите, но дори и да са без бърз ефект, то добър сигнал е, че изобщо ги има. Трябва да има дебат за бъдещето на Сирия и за спирането на войната. Страхувам се, че преговарящите държави не взимат насериозно фракциите, които се сражават на терен. Мнозина смятат, че ако има споразумение, ще спрат веднага сблъсъците, а това е наивно.

Руслан Трад, ИДИЛ, Кьолн, Германия, бежанци, мигранти

На всички ни се иска войната в Близкия Изток да спре, но фактът, че нейното развихряне носи огромни печалби на оръжейните концерни, може би е един от основните фактори тя да продължи. Как може да бъде намерен разумният баланс в производството на оръжия и мира в света? Или подобен баланс на този етап не е възможен?

– Не мисля, че е възможно. Струва ми се, че светът винаги се е движил на този оборот. Оръжието дава много пари. Знаете ли България колко оръжие изнася? Последните доклади показват огромно покачване на износа и сделките за българско оръжие към Близкия изток. В момента има слухове, че в „Арсенал“ се привикват старите работници. Ако е вярно, то това означава, че има много повече поръчки. Данните сочат, че тези поръчки наистина са се покачили. Тези компании имат своите интереси, а политици ги прикриват заради комисионни.

Да, така е. „Арсенал” в Казанлък назначава извънредно нови работници и от други населени места. Всички са доволни, че имат добре платена работа, за останалото, което следва от това, никой не се замисля. Колкото и странно да звучи, усиленото производство на оръжие по някакъв начин изглежда на обикновения човек много патриотично. И това, убедена съм, не се отнася само за България.

– Със сигурност това не е валидно само за България. Виждаме големите производители какво вършат. За България производството на оръжие е важно перо – Близкият изток е пълен с българско оръжие – но парите не влизат напълно в бюджета. Петте постоянни членки на Съвета за сигурност са и най-големи износители на оръжие. Дали светът би се променил?

заглавна снимка: Иво Христов

Показана е 1 от 1 страници
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg