Проф. Волфганг Кьостлер пред delo.bg: Имунотерапията води до 50% дългосрочно лечение на рак

0

Д-р Волфганг Кьостлер е от известните специалисти в областта на онкологията, имунотерапията и хематологията, който работи във Wiener Privatklinik-WPK – един от малкото медицински центрове в Европа, който предлага на пациентите си имунотерапия. Това новаторско лечение се прилага в центъра за отлични постижения в областта на онкологията ( WPK Cancer Center), и то от известен експертен екип в тази област. В него са имена като тези на проф. Зиелински, проф. Коц и др. Често използвана, или заедно с „класически“ лечения (химиотерапия, лъчетерапия и хирургия), имунотерапията в момента се използва успешно за лечение на няколко вида рак като белодробни ракови заболявания, левкемия или меланома в напреднал стадий.

Проф. Кьостлер, какво представляват имуноонкологичните терапии и какъв е механизмът, чрез който оказват влияние на имунната система?

– Има няколко нови вида имунотерапия на рака. Те включват: (а) имунни чекпойнт инхибитори (например лекарства, които оказват влияние на имунната система като блокират сигналите „не ме атакувай” , излъчвани от туморните клетки), (б) биспецифични антитела (лекарства, които създават връзка между тумора и имунната система), и (с) CAR-T клетки (имунни клетки, които са генетично програмирани да атакуват туморните клетки, като излъчват специфични повърхностни маркери. Развойната дейност е най-напреднала в областта на имунните чекпойнт инхибитори, които също така са широко разпространени и могат да се прилагат при редица тумори. Като цяло всички нови имунотерапии действат, като карат имунната система да атакува тумора.

По какво те се различават от класическото онкологично лечение и други терапии?

– Класическото онкологично лечение работи посредством директна атака на тумора. Например, химиотерапията и лъчетерапията, са насочени основно към убиването на туморните клетки. Също така, таргетните терапии като tyrosine kinase инхибитори и антитела, таргетиращи туморните антигени, работят главно по този начин. При някои видове тумори, тези „класически” терапии постигат огромен успех. Недостатък на тези терапии е присъщата им токсичност и това, че в крайна сметка повечето тумори стават резистентни към тяхното въздействие.

Каква е вероятността за преживяване в следствие на това имуноонкологично лечение?

– Това много зависи от вида на тумора. При имунните чекпойнт инхибитори вероятно най-добрите се наблюдават при пациенти с метастатичен меланом. Тук можем да достигнем дългосрочно излекуване около 50 процента.

лечение на рак

Кой може да се възползва от тези терапии?

– Широко погледнато, CAR-T клетките и биспецифичните антитела се прилагат главно при рефрактерните хематологични тумори, особено В-клетъчна остра лимфобластна левкемия и агресивните В-клетъчни лимфоми. Имунните чекпойнт инхибитори са най-съвременните лицензирани терапии за метастатичен меланом в Европа, предварително обработен недребноклетъчен рак на белия дроб в напреднал стадий, както и за пациенти с рефракторен ходжкинов лимфом. От наличните предварителни резултати и нашия опит знаем, че поради тяхното широкообхватно действие, тези лекарства работят при много видове тумори и се комбинират добре с „класическото” лечение като химиотерапията и лъчетерапията.

Те могат да бъдат прилагани за всички възрасти или има някаква възрастова граница?

– Тези медикаменти досега бяха разрешени за приложение само при възрастни. На практика, няма възрастови ограничения и лечението има ефект, независимо от възрастта.

Колко сесии са необходими при това лечение за постигане на ефект?

– Ефектите от CAR-T клетките и биспецифичните антитела могат да се видят след първата сесия, като се прилагат няколко сесии. Имунните чекпойнт инхибитори работят като ваксина – често има нужда от 3-4 инжекции, за да има ефект. Продължителността на терапията се определя индивидуално.

Каква е разликата между имуноонкологичната и персонализираната медицина?

– Съществува тясна връзка. Имуноонкологията действа чрез ангажиране на имунната система на пациента да контролира тумора. Персонализираната медицина цели да постигне задълбочена характеристика на тумора на молекулярно ниво (посредством технологии от следващо поколение, такива като ДНК секвениране) и в последствие използва лекарства, таргетиращи откритите молекулни аберации, мутации. При извършваните клинични изпитания тези два терапевтични принципа се комбинират.

Какви са стъпките, които се следват при такава терапия?

– Това зависи от конкретния тип тумор. Най-общо базовата оценка (често включваща PET-CT, молекулярно изследване на туморна тъкан, ,рутинни лабораторни тестове, снемане на анамнеза, медицинска история на пациента) се извършва на извънболничен принцип. Лечението с имунни чекпойнт инхибитори е последвано от едно или две интравенозни вливания на всеки 2-3 седмици, които могат да бъдат направени извънболнично. Пациентът трябва да се срещне с онколог при всяко посещение, който е запознат с потенциалните странични ефекти от такава имунотерапия. Преоценка на статуса на заболяването се извършва на всеки 2-3 месеца.

Разбираме, че лечението започва в Wiener Privatklinik. Може ли то да продължи в друга страна, от която е пациентът – Румъния, България? Виждате ли възможности за сътрудничество с болници в тези страни за провеждане на този вид лечение ?

– Абсолютно. Важно и задължително в случая е ранното разпознаване на потенциалните странични ефекти, както и адекватната оценка на ефекта върху тумора от провежданото лечение.

Има ли странични ефекти и ако е така, какви са те?

– Приблизително при 10 процента от пациентите , лекувани с имунни чекпойнт инхибитори, се проявяват странични ефекти. Повечето са свързани с имунната система, т.е. автоимунни заболявания като колит, тиреоидит и пневмонит, предизвикани от лечението. Те биха могли лесно да се контролират с медицинска терапия, но важното в случая е тяхното ранно разпознаване, точно диагностициране и лечение с цел избягване на животозастрашаващи усложнения.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg