Калин Терзийски, „Разкажи ми“…

0

Новият роман на Калин Терзийски „Разкажи ми“ доказва недвусмислено, че той е творец от световна класа, удостоен неслучайно с Европейската награда за литература. Този негов роман е най-дълбокият от творчеството му до момента – истинско откровение за читателите. Роман в диалогична форма (за написването му е използван прийома  „американски редактор“), който учи, че в живота спасение винаги има, достатъчно е да не изгубим своите сетива за смисъла и благородството. Книга за нашия живот, за живота със спокойно отворени очи.

Как се роди идеята да напишете роман за писането?

– Книгата не е лесна за четене. Писана е две години, в които преживях изключителни разнообразни тежки, забавни и странни неща. Когато човек пише, живеейки много интензивен и хаотичен живот, това се отразява и на книгата. Често е за добро, особено когато пишеш за самото писане и през цялото време имаш творчески хрумвания по време на писането, на самия процес и от самия процес, т.е. това, което в момента на писането преживяваш и осъзнаваш.

Човек, който води тъп и скучен живот трудно може да напише нещо кой знае колко велико.

Две години писах книгата с прекъсвания, с премеждия, с перипетии, с метаморфози на духа, с много моменти на отчаяние, защото задачата да напишеш книга за писането, означава да си готов на всякакви сблъсъци и освен това да анализираш себе си с много голяма честност и да си готов да уязвиш хората.

Кое Ви повлия, за да напишете книгата?

– Гледам да ми влияе особено много едно нещо, защото много силните и книги, и хора, когато си в контакт с тях, започват да дономинират в съзнанието ти. Затова аз в това време гледах да съм в контакт с много и най-различни неща, защото така или иначе ще ми влияят, но поне да са много и най-различни. За книгата са ми влияли опити на Монтен, на Сартър и на Камю нещата. Ницше винаги ми е влиял в последните десетина години, най-вече „Тъй рече Заратустра“, защото има един такъв много поетичен изказ в нея. В новата ми книга споменавам на няколко места, че

всеки писател не само, че има потребност, но е и длъжен да напише книга за своя поглед върху писането

и аз го направих най-накрая. Започнах с решение да напиша 3-4000 страници и можех да го направя, но си казах: „А защо, всъщност“. След това, като някои лакоми хора, обрах само връхчетата на крема на тортата и го събрах на едно място, защото умните хора от тези връхчета ще разберат какво има под тях. „Разкажи ми“ е безсюжетна книга в този смисъл, има хронология в нея и биографичност, но няма такъв цикличен сюжет – начало, развитие, завръзка, развръзка. Просто си казах, че ще пиша, докато ми е сладко и докато имам потребност да пиша и ще спра, защото човек не знае никога, колкото и да е опитен, кога да спре и да си каже: „Това е достатъчно“. Винаги ще е недовършено.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg