Ивайло Хлебаров: Проектът за изгаряне на отпадъци в София е изключително политически

0

Ивайло Хлебаров е едни от най-запознатите с одисеята на столичното сметосъбиране. Познат е още от 2005 г., когато бяха протестите и затварянето на сметището в Суходол. „Интересувам се от опазването на околната среда и от съхраняването на неща, които обичам“, признава Хлебаров. Той е част от екологичното движение „За земята“ в екипа „Нулеви отпадъци и въздух“. Завършил е Търговско-банковата гимназия, а после „Системи и управление“ в Техническия университет. Хлебаров е завършил магистратура „Изследвания на околната среда и наука за устойчивостта“ в университета Лунд, Швеция. Както delo.bg вече писа, на 20 юли т.г. СОС прие решение за изграждане на завод за изгаряне на RDF – „Проектиране и изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF – трета фаза на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община”. Проектът е повече от 10 години, а се предлага като модерна и екологично чиста технология за изгаряне на отпадъци. Ето как коментира решението на СОС Ивайло Хлебаров.

– Господин Хлебаров, разбраха ли софиянци, какво гласува на последната си сесия, на 20 юли т.г. СОС – изграждането на завод за изгарянето на RDF?

– Не съм сигурен, че са разбрали, тъй като обикновено решенията на СОС минават така да се каже инкогнито за по-голямата част от софиянци. Дневният ред обикновено е от между 30 и 100 решения, които трябва да вземат. Мисля, че този път с оглед на публикациите в медиите и самата дискусия, която протече около час в самия общински съвет донякъде се разбра какво гласуват. Поне част от информацията свързана с този толкова важен въпрос стана ясна, тъй като управлението на отпадъците на София е система, която ще се развива в следващите 30 години. Така че поне малко е открехната завесата.

– Какво означава изграждане на завод в центъра на София, зад Централна гара, за третата фаза – изгаряне на RDF?

– Това означава, че

вместо ние да разделяме по-добре отпадъка и да рециклираме, ние ще бъдем стимулирани, в следващите 30 години, така да изхвърляме боклука си, че той да бъде изгарян, от което ще се получава известно количество енергия.

Това обаче ще бъде единственият псевдо плюс, защото повечето неща са минуси. Финансови минуси, минуси свързани с околната среда и това няма да допринесе за изчистването на въздуха в София.

– Това ли е решението на проблема, изгаряне на отпадъците?

– Не. Ние вървим на обратното на това, което трябва да се прави – да пестим ресурси и да търсим начини да ги връщаме обратно в икономиката, да ги рециклираме, повторно да ги употребяваме. А ние тези ресурси просто ще ги горим в една система, която обвързва недолюбваната Топлофикация София със сметосъбирането. А това е известно на голяма част от хората в София и те знаят и помнят цялата драма в последните 10 – 12 години.

– Можете ли да изброите още някои от минусите на тази система за изгаряне?

– Основен минус – първи, изключително скъпа система. Говорим за общ сбор на инвестиционните разходи – първа, втора и трета фаза, над 650 млн. лв., което прави тази система, която искат да изграждат в София, една от най-скъпите в Европа.

– Цената, която дават от Столичната община за този завод е около 157 – 160 млн. евро…

– Да, но като се добавят и вече похарчените пари за завода в Яна, за депото и инсталациите в Богров, за инфраструктура и цифрата набъбва над 650 млн. лв. Това са разходи в инфраструктура, а смея да твърдя, че

Столичната община не е дала почти нито лев за разделното събиране в София, което е от 2005 г.

Вече 12 години имаме разделно събиране, на което показателите са доста съмнителни и непрекъснато хората се оплакват, че не са доволни, че няма контейнери. Така тази скъпа система по никакъв начин не помага за по-доброто разделно събиране. Освен това, тя трябва да бъде изплатена – 650 млн. лв. инвестиционни разходи и отделно оперативните разходи. Всъщност

всички столичани ще бъдат натоварени чрез такса смет да изплащат тази система.

Изграждайки инсталация за изгаряне на отпадъци в третата фаза реално ще се задължим да осигуряваме отпадъци за изгаряне. Защото, ако няма достатъчно отпадък тя ще работи под своя оптимум, което е финансов риск, с какъвто между другото точно тези дни се сблъсква инсталацията в Копенхаген. А тази инсталация е флагманът, който Столичната община развява през последните години, като основен аргумент защо ние трябва да горим отпадъците си – както правят в Копенхаген. В Копенхаген в момента прословутият завод не работи, тъй като има технически проблеми и не може да стартира. Освен това има икономически проблеми – финансови. Оказва се, че нямат достатъчно отпадъци и се налага да внасят. Операторът в момента търси къде да складира отпадъците на Копенхаген, защото инсталацията не работи. В момента тече огромен икономически скандал около този прословут завод. Между другото, консултантът, който е работил по този завод е същият, който съветва София и казва: „Вижте какво хубаво нещо имаме в Копенхаген.“ Е, това „хубаво“ нещо насред Копенхаген не работи.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

завод, община, СОССпаси София: Софиянци не разбраха какво гласува СОС и как ще ги трови

– От екологична гледна точка този завод какво ще донесе на софиянци – работни места, печалба, евтина енергия, чист въздух или…?

– Няколко са нещата. Във връзка с въздуха, ако се реализира в следващите 30 години,

инсталацията ще изхвърля освен фини прахови частици (ФПЧ) коктейл от различни замърсители, включително диоксини и фурани.

Те макар и да бъдат в норма, както твърдят от СО и от консултанта, особено по отношение на ФПЧ София вече 4 месеца в годината е с наднормени показатели. Така че вече няма значение колко ще бъде чиста тази инсталация, в което се съмняваме. След като имаш надхвърлени норми и 4 месеца, в които въздухът е лош, този завод трябва да работи като пречиствателна станция, за да изчисти въздуха. А реално ще изхвърля допълнително емисии и ще генерира отпадъци. От тази гледна точка всеки нов източник е опасен. Все пак

този завод ще работи 30 години и това означава, че 30 години той ще бълва отпадъци и замърсители в атмосферата, които се натрупват.

Проблем в София е, че голяма част от времето е тихо или със слаб вятър и наличие на температурни инверсии, което е много по-различно от Виена, където духа непрекъснато вятър или пък Копенхаген, където е на брега на море, изключително ветровито. Не можем да се сравняваме. Когато казваме: „Вижте, ама те го имат в центъра на Виена и в центъра на Копенхаген“, трябва първо да се види къде сме ние, за да се мерим с тези високотехнологични инсталации, които са изключително скъпи и както виждаме в Копенхаген имат сериозен проблем в момента.

– Колко стара е тази технология, която ще се използва в завода за RDF?

– По принцип изгарянето на отпадъци не е нова технология. Тя е на повече от век, развива се естествено. Това обаче, което се предлага в София е да се използва т. нар. скарно горене. Това наистина е доста разпространена технология, има я в много инсталации, но

това което се спестява на хората е, че има много малко инсталации със скарно горене, които всъщност горят RDF или гориво, направено от отпадъци, което идва от механично-биологичното третиране.

Т.е. инсталациите, които горят RDF въобще не са толкова много, колкото Столична община, плюс консултанта Рамбол твърдят – над 400 в цял свят. Да, може би в цял свят има 400 и повече, които са със скарно изгаряне, но колко от тях горят RDF, което е проблемно.

Проблемът идва, защото има много повече пластмаса, а това води неминуемо до по-бърза корозия на котлите в горивната инсталации и води до повече проблеми с емисиите във въздуха.

Не са толкова много инсталациите, работещи с добри параметри, за които да твърдим, че инсталацията скарно горене с RDF е напълно доказала се.

– Преди 2 месеца в Столична община имаше представители на немска компания, които направиха презентация на модерна инсталация за третата фаза за отпадъците…

– Не съм запознат с конкретната визита, но смея да твърдя, че през всичките тези години непрекъснато идват чуждестранни инвеститори, които предлагат магически технологии. Повечето технологии са за смесените битови отпадъци на София, как да ги правим на гориво, било то за транспорта, било за Топлофикация. Пак казвам, че няма магическа технология.

Магическата технология се нарича „две ръце с 10 пръста – разделно събиране“. Защото това, което предлагат, например газификация или пиролиза, отново е вид изгаряне и не решава основните проблеми – финансови и екологични.

Мога да ви изпратя цял доклад за проблемите на тези нови технологии купища фалирали заводи в Германия и на други места. Това са още по-екстравагантни неща като технологии и пак са в кръга на изгарянето.

Няма технологично решение, което да е смислено за София, което да включва изгаряне на нашите отпадъци.

Реално ние трябва да се стремим да разделяме, рециклираме и повторно да употребяваме, а не да се чудим коя технология за изгаряне да приложим. Ако някой казва, че отговорът е изгаряне, значи някой е задал грешен въпрос. През есента ЕК ще одобри цел от 60-65% рециклиране, а за да постигнем такива числа като същевременно и горим значи, че ние в София трябва да започнем да произвеждаме над милион и няколкостотин хиляди тона отпадъци, за да ни излезе сметката – 65% рециклиране и другата част в МБТ и за горене в Топлофикация.

завод

– Означава ли това, че правилния въпрос трябва да го зададат всички столичани?

– По принцип да, но за съжаление този проект специално за София е замислен от 2005 г. когато стана затварянето на Суходол и оттогава няма никакво развитие. Познавам този
проект още от 2005 г., когато различни инвеститори и дори Европейската инвестиционна банка предлагаха да се горят отпадъците. По същото време няколко вече бивши зам.-
кметове, обясняваха на софиянци как отпадъците трябва да се балират и щели да издържат дълги години. И всички помнят фиаското с балите, но много малко са хората, които са наясно, че това струва на София милиони левове, и не самото балиране, после съхраняването, разнасянето из България, депонирането и т. нат.

За съжаление, информацията, която се предоставя от Столичната община е толкова оскъдна и толкова трудна за дешифриране, че реално погледнато хората не знаят как се изразходват средствата им.

– И настоящият зам.-кмет по екологията Йоана Христова уверява и убеждава, че този завод ще е с модерна и съвременна технология, която е екологично чиста и няма да има замърсяване?

– Да, но ако ви е направило впечатление, че начинът, по който се правят тези твърдения, дори и на самото заседание на СОС, е на база казаното или показаното от консултанта.

До момента не са показани доклади и анализи в комисиите, на които се е разглеждал проектът. Достъп до тези документи няма и само се цитират презентации на консултанти. Попитайте общинските съветници какви доклади са им предоставяни и какво са чели!

– А има ли ОВОС за този проект за завод?

– Има от 2015 г., но според мен този ОВОС може да се наложи да се промени, защото имам съмнение, че се сменя част от технологията, а това ще изисква нов. Но дори да не е така, въпросът е, че информацията, която имаме в момента е оскъдна.

Няма представени анализи и проектна документация и ако прочетете доклада, който е база за решението на СОС от преди 2 седмици, на г-н Стойнев, г-н Абрашев и г-жа Христова, вътре в него много ясно пише, че се правят допълнителни проучвания, изследвания, но те не са готови.

Ами като не са готови как се взима решение? Не само, че тези доклади не са готови, но никой не е виждал и предишните проучвания А къде са предишните? Никъде няма нито един доклад на страницата на СО, нито на СОС, свързан с проекта за изгаряне в Топлофикация София. По Закона за достъп до информация сме поискали тези анализи и проучвания, но ни ги отказаха и в момента съдим СО. Е, как софиянци да разберат какво се случва и какво им се готви?

– В такъв случай, какво трябва да направят столичани?

– Според мен, всеки ден трябва да се задават въпроси на г-жа Фандъкова, на зам.-кмета Йоана Христова и на общинските съветници, аджеба, на какво основание взимат решение за
следващите 30 години и да се иска да се публикуват докладите, конкретна информация, а не да се коментират и да се подхвърлят неща, които консултантът бил казал в презентация.

– Приемането, решението за изграждането на завода се превърна с братско гласуване между ГЕРБ и БСП…

завод– Мисля, че голяма част от софиянци са разбрали, че СОС още от времето на Стефан Софиянски и моделът Антоан Николов не работи за столичани, а работи според конюнктурата вътре и според политическите договорки. Нещо, което ми направи все пак положително впечатление бе гласуването. От 61 общински съветници, 53 гласуваха и само 35 бяха „за“, имаше 11 „въздържали се“ и 7, които бяха „против“, тоест малко над половината бяха „за“ и няма консенсус, което е много добра новина. Второ, някои общински съветници, които гласуваха против представиха много смислени и стойностни позиции по време на дебатите. Отново от страна на СО се чу: „вижте какво каза консултанта и как в Копенхаген, Виена, Малмьо, продължавали да строят инсинератори“. Но не може това да са аргументите, с които се взима решение за следващите 30 години. Да бъдат така добри да извадят докладите и ние да си говорим за тях с факти.

Въпросът е къде искаме ние да бъдем в Европа, защото тенденциите са разделно събиране, повторна употреба, рециклиране, кръгова икономика. Изгарянето на отпадъците няма място в тази система.

И това е ясно. Въпросът е наясно ли са нашите общински съветници и столичната администрация? Защото те бутат този проект от 2005 г. и той не е мръднал на йота в подобряването на разделното събиране.

Това е изключително политически проект, няма нищо общо с реалността. А реалността не е хич розова, както ни я представят.

Да вземем Малмьо, Швеция. Докато специализирах изследвания на околната среда живях 2 години на 15 км от инсинератора им. Последната 4-а линия е построена през 2008 година и при посещението ми през 2012-та, стана ясно, че инсталацията е преоразмерена. Също така вместо да отделят за рециклиране стотиците кашони на пристигащата стара храна за биогаз инсталацията, която се намира наблизо, те ги изгаряха в инсинератора. Отделно в интервюта висши служители на компанията Сисав, оперираща инсинератора, твърдяха, че 4-та линия е недалновидно решение и представлява риск, тъй като заключва технологично региона да доставя отпадък за изгаряне към инсталацията. Заради повишените изисквания за рециклиране, въведени през 2008 г. и постиганите резултати в общините в Южна Швеция, се налага внос на отпадъци за изгаряне от Великобритания и Норвегия, за да се поддържат оптималните технологични условия, гарантиращи и финансовата възвръщаемост на инвестицията.

– Да очакваме ли някаква реакция от ЕК?

завод– В разговорите ми през годините в ЕК на няколко пъти ми бе казано, че това, което идва от София, макар и не добро, не е незаконно. Ако дойде нещо по-добро, с радост ще го финансират.

Освен това от Столична община години наред са твърдели пред ЕК, че изгарянето и рециклирането е едва ли не едно и също нещо и са отказвали да въведат широкомащабни мерки за разделно събиране и рециклиране. Моето виждане до момента е, че напоследък ЕК е доста слаба откъм това да защитава екологичното законодателство и да защитава интересите на европейската общност по въпросите за Околната среда. Особено, ако видите наскоро публикуваните документи за сценариите за развитие на Европа, там „околна среда“ почти не се среща. Последната комисия на Юнкер в това отношение е изключително беззъба и, за съжаление, не реагира на неща, на които очевидно трябва да реагира. Пак казвам, че

проектът за изгаряне на отпадъци в София е изключително политически проект. Да не говорим, че е вероятно и корупционно натоварен, след като през всичките тези години никой не пожела да го промени на йота в посока рециклиране и разделно събиране.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg