Неда Антонова: Българинът е пресметлив и дребнав в дребното, но светъл и велик във великото

0

Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели. Актуалните творби на Неда Антонова са романите „Съвършената,” „Царица Елеонора българска” и „Неговата любима”, които излязоха през последните няколко години и се радват на сериозен успех. Част от творчеството й е преведено на руски, френски, полски и чешки език. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“. За читателите на delo.bg Неда Антонова даде най-съкровеното си интервю навръх Деня на народните будители.

Днес е първи ноември – Денят на будителите. Честит празник! Какво още не знаем, г-жо Антонова за будителството в България?

– С високата титла „народни будители” са били увенчавани най-напред Светите Седмочисленици, а после българските възрожденци и национал-революционери, повечето от които са били учители и литератори. Но има една група труженици на вярата – монаси от големите ни манастири – наречени таксидиоти, които във времената на византийското и турско робство, когато всичко българско е било заплашено от изчезване, са обхождали пеш села и градове, някъде са оставали по-дълго, колкото да основат килийно училище, да венчаят, да кръстят новородено или да изповядат, разнасяли са книжнина и са поддържали вярата и българския дух. Мисля, че тях също би трябвало да причислим към будителите на народната свяст.

Искам да Ви задам доста въпроси, свързани с писателския труд, като се надявам…

– …на кратки отговори? Обещавам.

…като се надявам, че вие откровено ще споделите тайните си с нашите читатели. Казват,че творецът е жител на света. Как се чувства един писател от малка България в контекста на европейската литература?

– Колкото по-български, толкова по-световен. Какъв е смисълът да се опитваш да пишеш като французин или японец, щом знаеш, че нито ще бъдеш себе си, нито ще станеш другия. Дори при животните мелезите остават безплодни и не дават потомство. Пък и в литературата чистокръвната порода също е важна.

Към каква книга на непознат автор бихте посегнали?

– Към книга, с излъчването на катедрала: влизаш в нея с трепета на предстоящото духовното усилие и излизаш възнаграден.

Литературознанието борави с понятия като ум, дарба, въображение, талант, интуиция… Каква е йерархията на тези качества в творческия процес?

– Хайде под ред: способността да откриеш нещо ново и да го назовеш, се нарича дарба. Но да разкажеш за същото това нещо се изисква талант. А той се изразява чрез стила. Както ума – чрез идеите. Умът е, който се развива, но това развитие само стилът може да онагледи. Въображението на човека е висш тип памет. По това до какви дълбини или висоти стига то, можем да съдим, от кои векове идва този човек и колко далече ще стигне. А интуицията е божията искра у твореца, неговото предзнание за всичко, което е било и ще бъде.

Как писателят би трябвало да се отнася към политическите събития, на които е съвременник?

– Ако иска да е полезен на обществото, писателят би трябвало да наблюдава случващото се от ложата – на еднакво разстояние от артисти и публика. Само така после ще може да превърне злободневното в литература. И като не взема страна, да каже цялата истина.

Бихте ли прочели и харесали гей роман?

– Защо не – душите плачат различно. Бих прочела всичко, което ще ми помогне да разширя представата си за човешката природа. А бих го харесала, ако същия този роман е написан добре.

Какво според вас значи да е написан добре?

– Да ми разкаже неща,които дори не съм подозирала, че знам, а и да ми ги разкаже така, както не допускам, че биха могли да се случат.

Какво е за Вас писането?

– Каквото е пясъкът за щрауса – защита от прекалено човешкото.

Допускате ли единомислие между писатели?

– О, разбира се. Ние всички мислим еднакво, но само ако мислим за различни неща.

Да си писател професия ли е?

– Точно толкова, колкото е професия да си жив.

От Ваше интервю по повод книгата Ви „Съвършената Преподобна Стойна” знам, че сте вярваща. Какви са Вашите всекидневни отношения с Бога?

– Забранен въпрос. Но ще Ви отговоря. Най-силната и непресекваща взаимност, която съм преживяла, е с Него. Той се държи така, като че има само мене, макар да вижда, че аз имам не само Него, а и децата си, например.

Неда Антонова и нейната трилогия

Какво мислите за българина?

– Живяла съм достатъчно сред чужденци, за да знам, че българинът е пресметлив и дребнав в дребното, но светъл и велик във великото.

Кои качества най-точно олицетворяват даден човек?

– Нямането. То е по-красноречиво от имането: нещата, които сме можели да притежаваме, но не сме ги пожелали.

Тиражите на последните ви книги от трилогията „Възкресените” непрекъснато се увеличават чрез допечатки, каква е вашата формула за привличане на читатели?

– Чак формула – едва ли. Но дълбоко съм убедена, че писателят е свободен да каже всичко, каквото поиска, стига да го каже по начин, по който читателят е готов да го чуе.

Какво мислите за българите, които емигрират в търсене на по-добър живот?

– Капитанът на „Титаник” не мръдва от мястото си, докато корабът потъва. Всеки от нас, ако наистина е капитан на живота си, остава тук, макар и в потъваща България. Другите са просто пасажери, яхнали времето и оставили се да ги отнесе там, където то пожелае.

Кой е Вашият любим писател?

– Всеки, който умее да огъва думите като пластини от злато – най-ковкия от всички метали – и да прави от тях бижута за масово поразяване.

Харесва ли Ви това, че сте се родила жена?

– Българинът Иван Богоров е казал: ”Жената като инструмент на цивилизацията…”

Коя е любимата Ви дума?

– Не знам. Но има една, която неотдавна измислих в памет на най-скъпия на сърцето ми мъж: ”Рицарствен”. Не стига, че рицар, ами и царствен. Има такива мъже, да знаете.

Мислите ли понякога за смъртта?

– Само когато долавям, че и тя се сеща за мене.

С какво искате да Ви запомнят Вашите читатели?

– С каквото ги помня и аз: с взаимност.

Нещо за любовта?

– Всичко.

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg